Monthly Archives: 30.07.2019

Почина Фтиотидският митрополит Николай от Гръцката църква

В събота, 27 юли, почина от сърдечен удар митрополитът на гръцкия град Ламия – Николай (Протопапас), който носеше титлата на областта Фтиотида. Предния ден той е служил света литургия за празника на св. преподобномъченища Параскева. Митр. Николай си отиде от този свят на 71 години след много дейна и плодотворна работа като епархийски архиерей в продължение на 23 г., а преди това – на отговорни постове в своята Църква.

Блаженопочиналият архиерей е роден през 1948 г. на остров Тинос. Завършил е с отличие прочутата Ризариева духовна семинария в Атина и Богословския факултет на Атинския Каподистриев университет. Участвал от младежките си години в просветната и катехизаторска работа на Гръцката православна църква, той на 25-годишна възраст е ръкоположен за йеродякон и е назначен за архидякон и епархийски проповедник на Халкидската митрополия (на о. Евбея). През 1975 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за учител в Духовната семинария на родния му остров Тинос, същевременно служи и като проповедник в известния храм „Св. Богородица – Благовестница (Евангелистрия)”.

От 1984 г. Атинският архиепископ Серафим го изтегля в столицата и го назначава за директор на богословското общежитие на синодния отдел „Апостолско служение” („Апостолики диакония”), където под неговите грижи живеят и български студенти в Богословския факултет на Атинския университет. Те и до днес с благодарна памет го помнят заради бащинските му грижи за всеки един от тях.

През есента на 1996 г. архим. Николай беше избран (като архимандрит, каквато е практиката в тази поместна църква) и ръкоположен за митрополит на Фтиотида.

Отличен духовник и грижовен пастир, той остави прекрасни впечатления сред клира и народа на епархията с център град Ламия. Същевременно написа и публикува поредица от книги с историческо и богословско съдържание. Сред тях е и изследването му „Александър Мораитидис. Служба на преподобния наш отец Йоан Рилски. Атина, 1979 г.” (на гръцки език). Така той се свърза още по-тясно с нашето отечество и родния светец Йоан Рилски, чиято дясна ръка се съхранява в манастира Кехровуни на о-в Тинос.

През последните години митрополит Николай редовно изразяваше много активна позиция по актуални въпроси на отношенията между Църквата и държавата в Гърция, особено по време на управлението на премиера Ципрас и различните опити на откритите атеисти-политици да ограничат дейността на Православната църква.

Опелото на покойния митрополит Николай ще бъде извършено на 30 юли в престолния му град Ламия, а погребението ще е в манастира „Рождество Богородично“ – Дамаста.

Източник dveri

Проповед на 28 юли – ✝ 6 Неделя след Петдесетница

Богослужебна програма за месец август

Проповед на 26 юли – Св. прпмчца Параскева

26 юли – храмов празник на старинната църква „Св. Параскева“

Проповед на 21 юли, ✝ 5 Неделя след Петдесетница

Левски между светостта и светкостта

Ставр. ик. Павел Гърбов

Човечеството има нужда от светостта, и независимо дали го осъзнава или не, инстинктивно я търси. Но твърде често, прегръщайки като норма това, „що е в света похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (1 Ин. 1:16), „душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух (1 Кор. 2:14). И затова не разпознава светостта, истинската светост, изливаща се от Осветителя Дух Свети, „Когото светът не може да приеме“ (Ин. 14:17). Защото в Неговата светлина вижда ясно, че делата му са лоши, а той не иска да ги остави и да върви през „тесните врата“ по „скръбния път“ нагоре – към единственото, което може да осмисли и оправдае съществуването му.

Отхвърляйки истинската святост като неприемлива, нечовешка, невъзможна, светът си изфабрикува нейни отровни двойници и, за да ги легитимира, започва да им се покланя, да ги издига на пиедестали, да ги величае. Понякога в това дело се стига до пълни абсурди. Например императорът-иконоборец Михаил Травлос считал за светец Иуда Искариот. Епископалната църква на САЩ пък е канонизирала Мартин Лутър Кинг, който се оказа (съгласно неотдавна разсекретените доклади на ФБР за него) сексманиак с поне 45 извънбрачни връзки! В Русия някои надигат гласове за канонизацията на Сталин…

Повод за написването на настоящото изложение стана подобен почин- отправения на 12.02.т.г. от ПП „НФСБ“, към Св.Синод на БПЦ, „Призив-обръщение“, относно това – „да бъде спешно разгледан въпросът с канонизацията като светец на йеродякон Игнатий, познат със светското си име Васил Иванов Кунчев и тачен в паметта на народа като Васил Левски“.

Поредният извисил глас в общественото пространство „призив“ по този въпрос. Дай Бог и да е последният! Именно за да допринесем за това, се заехме с този малък труд.

Защото макар от НФСБ да „напомнят“ (за миналогодишното си такова обръщение) и да го наричат „Молба“, но в края на писмото си заявяват, че „имат право“ да настояват „да бъде разгледано предложението за процедура по канонизацията на Васил Иванов Кунчев“. Преди всичко не става ясно откъде произлиза това тяхно „право“ от Хартата за правата на човека, от законодателството на Република България или от Църковното право? Първите две очевидно никога не са се занимавали и не се занимават с въпросите, касаещи канонизацията на светци, а в последното отсъстват правила (канони), които да позволяват на политически партии да предявяват подобни претенции към Църквата.

Нещо повече, в повтарящото се „напомняне“ на НФСБ има и нещо обидно като че БПЦ не може да разпознае светостта на просиялите в нея Божии угодници, или още по-лошо (и абсурдно!) не желае да ги прославя, та се налага политически партии да настояват за това, което във всички времена на своето съществуване, тя с радост е правила. А всъщност, по въпросите, засягащи светостта, както отделни хора, така и съставените от тях политически партии, могат само да се допитват до Църквата – като деца към Майка си и като ученици – към своята Учителка.