Daily Archives: 10.06.2019

Божията педагогика и външният кръст

В памет на Николай (+ 11.05.2019 г.)

Външната форма на личния кръст в пътя на спасението действа чрез множество „случайни“ страдания и скръбни обстоятелства, които формират така наречените външни кръстове. Външните кръстове в човешкия живот са твърде много, сложни и разнообразни (Св. Теофан Затворник, Три слова за носене на кръста, Русе, 1994, с. 4). Те никнат почти на всяка човешка крачка и обикновено са възприемани като отсъствие на Бога. И това е така поради болезненото усещане, което те причиняват чрез връхлитащите човека неволи и злополуки.

Конкретната причина за тези външни кръстове могат да бъдат различни хора, демони или дори самият човек чрез обещанията, които е полагал, и своите помисли (Св. Инокентий Аляскински, Ο δρομος προσ την βασιλεια των οθρανων, Превеза, 1992, с. 48-49). Тоест Бог допуска изпитанията да навлизат в човешкия живот както чрез разните тревожни събития, така и чрез бесове или чрез човеци (архим. Евсевий Витис, Ηδονη – Οδυνη, Ατινα, 1994, с. 195).

Но зад всички тях се крие основната причина на всяко битие – благата воля на Бога и мъдростта на неговата любов. А причината за вариациите на външния кръст се дължи на разликата в степента на личната вяра. Защото всеки човек придобива действието на благодатта съобразно своята вяра (срв. Св. Максим Изповедник, Умозрителни глави, Добротолюбие, т. 3, с. 267).

Има четири основни вида външен кръст в пътя на Божието спасение. Първият е педагогическият: той е насочен към възпитателното съзряване на човека, където чрез покаянието душата да започне да жадува за естествения на природата ѝ начин на живот и да се реши да се отрече от греха. Вторият е промислителният: той има за цел очистването на душата от последствията на вече извършените грехове. Третият е събуждащият: той подтиква към духовно бодърстване, пробуждайки силите на душата. Четвъртият е за Божия слава: той има за цел посредством изпитанията да се прояви Божията слава в самия човек (срв. Св. Максим Изповедник, Глави за любовта, Зографско издателство, 2000, с. 45; Св. Теофан, пак там, с. 5; Мандзаридис, Г., Χριστιανικη ηθικη, Солун, 2000, с. 492 и нат.).

За хората на сетивната наслада (чувственото удоволствие) това изглежда парадоксално, но Христос е казал: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36). Учението на Христос е истината на живота, то е и самият Живот, който въстава срещу причината за смъртта – греха, т.е. неправедната наслада, и който чрез божествената Си сила превръща самите негови последици – болката и смъртта, в оръжия и средства, воюващи срещу своя родител (греха).

Всяко страдания, било волево или принудително, ако бъде доброволно поето, т.е. със съзнанието за послушание и доверие в благостта на Божия промисъл и воля, то се превръща в смърт за неправедната наслада. „Защото майка на смъртта е насладата, а пък смърт за насладата е страданието; било то доброволно или не“ (Св. Максим Изповедник, Богословска стотица 4, Φιλοκαλια 2, 118).