Monthly Archives: 30.06.2019

Проповед на Неделя на всички български светци

Богослужебна програма за месец юли

Проповед на Петровден

Проповед на Вечерня срещу Петровден

Проповед на Неделя на всички светии

Слово на Рождество на Св. Йоан Предтеча

Днес празнуваме Рождеството на великия Иоан, Пророк, Предтеча и Кръстител на нашия Господ Иисус Христос. Това велико събитие е предсказано 700 години преди да се изпълни, от славния пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Ис. 40:3).

С тези слова пророк Исаия предопределил основната цел в живота на Предтечата и Кръстител на Господа – Иоан.

Триста години след Исаия друг пророк – Малахия, нарича Господния Предтеча Иоан Ангел, когото Господ изпраща пред Себе Си да подготви пътя Му.

Словата на пророците удостоверява и Сам Господ Иисус Христос пред народа, когато вече заключеният в тъмница Иоан Предтеча Му изпраща двама свои ученици да Го попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? (Мат. 11:3).

Господ казва на народа: Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него (Мат. 11:9-11).

Ще се спрем на последните слова на Спасителя. Как да разбираме това, че малкият в царството небесно е по-голям от Иоан Предтеча, най-големият между родените от жени?

Тези слова не могат да бъдат разбрани с човешкия разум и само другите слова на Господ Иисус, казани за него по съвсем друг повод, ни дават отговор на смутилото ни слово, че малкият в Царството Небесно е по-голям от великия Предтеча и Кръстител Господен.

Да припомним написаното у евангелист Лука (глава 20) как изкушавали Господ Иисус Христос садукеите, иудейските сектанти, отхвърлили вярата във възкресението на мъртвите.

Те Му разказали за безплодната жена, която имала седем братя за свои мъже според Моисеевия закон, задължаващ мъж да вземе жената на брат си, ако този умре бездетен, и да въздигне потомство на брата си. Имало такива седем братя и всички те умрели бездетни. Садукеите се надявали да затруднят Господ Иисус Христос с въпроса: При възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. Иисус им отговорил: Чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии (Лука 20:33-36).

Да си спомним и други велики слова на Господ Иисус Христос, записани от св. ап. Иоан Богослов в пета глава на неговото Евангелие: Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Иоан 5:24).…

Божията педагогика и външният кръст

В памет на Николай (+ 11.05.2019 г.)

Външната форма на личния кръст в пътя на спасението действа чрез множество „случайни“ страдания и скръбни обстоятелства, които формират така наречените външни кръстове. Външните кръстове в човешкия живот са твърде много, сложни и разнообразни (Св. Теофан Затворник, Три слова за носене на кръста, Русе, 1994, с. 4). Те никнат почти на всяка човешка крачка и обикновено са възприемани като отсъствие на Бога. И това е така поради болезненото усещане, което те причиняват чрез връхлитащите човека неволи и злополуки.

Конкретната причина за тези външни кръстове могат да бъдат различни хора, демони или дори самият човек чрез обещанията, които е полагал, и своите помисли (Св. Инокентий Аляскински, Ο δρομος προσ την βασιλεια των οθρανων, Превеза, 1992, с. 48-49). Тоест Бог допуска изпитанията да навлизат в човешкия живот както чрез разните тревожни събития, така и чрез бесове или чрез човеци (архим. Евсевий Витис, Ηδονη – Οδυνη, Ατινα, 1994, с. 195).

Но зад всички тях се крие основната причина на всяко битие – благата воля на Бога и мъдростта на неговата любов. А причината за вариациите на външния кръст се дължи на разликата в степента на личната вяра. Защото всеки човек придобива действието на благодатта съобразно своята вяра (срв. Св. Максим Изповедник, Умозрителни глави, Добротолюбие, т. 3, с. 267).

Има четири основни вида външен кръст в пътя на Божието спасение. Първият е педагогическият: той е насочен към възпитателното съзряване на човека, където чрез покаянието душата да започне да жадува за естествения на природата ѝ начин на живот и да се реши да се отрече от греха. Вторият е промислителният: той има за цел очистването на душата от последствията на вече извършените грехове. Третият е събуждащият: той подтиква към духовно бодърстване, пробуждайки силите на душата. Четвъртият е за Божия слава: той има за цел посредством изпитанията да се прояви Божията слава в самия човек (срв. Св. Максим Изповедник, Глави за любовта, Зографско издателство, 2000, с. 45; Св. Теофан, пак там, с. 5; Мандзаридис, Г., Χριστιανικη ηθικη, Солун, 2000, с. 492 и нат.).

За хората на сетивната наслада (чувственото удоволствие) това изглежда парадоксално, но Христос е казал: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36). Учението на Христос е истината на живота, то е и самият Живот, който въстава срещу причината за смъртта – греха, т.е. неправедната наслада, и който чрез божествената Си сила превръща самите негови последици – болката и смъртта, в оръжия и средства, воюващи срещу своя родител (греха).

Всяко страдания, било волево или принудително, ако бъде доброволно поето, т.е. със съзнанието за послушание и доверие в благостта на Божия промисъл и воля, то се превръща в смърт за неправедната наслада. „Защото майка на смъртта е насладата, а пък смърт за насладата е страданието; било то доброволно или не“ (Св. Максим Изповедник, Богословска стотица 4, Φιλοκαλια 2, 118).

Проповед на ✝ 7 Неделя след Пасха – на св. Отци от Първия вселенски събор

Проповед на Неделя на слепия