Monthly Archives: 10.06.2019

Божията педагогика и външният кръст

В памет на Николай (+ 11.05.2019 г.)

Външната форма на личния кръст в пътя на спасението действа чрез множество „случайни“ страдания и скръбни обстоятелства, които формират така наречените външни кръстове. Външните кръстове в човешкия живот са твърде много, сложни и разнообразни (Св. Теофан Затворник, Три слова за носене на кръста, Русе, 1994, с. 4). Те никнат почти на всяка човешка крачка и обикновено са възприемани като отсъствие на Бога. И това е така поради болезненото усещане, което те причиняват чрез връхлитащите човека неволи и злополуки.

Конкретната причина за тези външни кръстове могат да бъдат различни хора, демони или дори самият човек чрез обещанията, които е полагал, и своите помисли (Св. Инокентий Аляскински, Ο δρομος προσ την βασιλεια των οθρανων, Превеза, 1992, с. 48-49). Тоест Бог допуска изпитанията да навлизат в човешкия живот както чрез разните тревожни събития, така и чрез бесове или чрез човеци (архим. Евсевий Витис, Ηδονη – Οδυνη, Ατινα, 1994, с. 195).

Но зад всички тях се крие основната причина на всяко битие – благата воля на Бога и мъдростта на неговата любов. А причината за вариациите на външния кръст се дължи на разликата в степента на личната вяра. Защото всеки човек придобива действието на благодатта съобразно своята вяра (срв. Св. Максим Изповедник, Умозрителни глави, Добротолюбие, т. 3, с. 267).

Има четири основни вида външен кръст в пътя на Божието спасение. Първият е педагогическият: той е насочен към възпитателното съзряване на човека, където чрез покаянието душата да започне да жадува за естествения на природата ѝ начин на живот и да се реши да се отрече от греха. Вторият е промислителният: той има за цел очистването на душата от последствията на вече извършените грехове. Третият е събуждащият: той подтиква към духовно бодърстване, пробуждайки силите на душата. Четвъртият е за Божия слава: той има за цел посредством изпитанията да се прояви Божията слава в самия човек (срв. Св. Максим Изповедник, Глави за любовта, Зографско издателство, 2000, с. 45; Св. Теофан, пак там, с. 5; Мандзаридис, Г., Χριστιανικη ηθικη, Солун, 2000, с. 492 и нат.).

За хората на сетивната наслада (чувственото удоволствие) това изглежда парадоксално, но Христос е казал: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36). Учението на Христос е истината на живота, то е и самият Живот, който въстава срещу причината за смъртта – греха, т.е. неправедната наслада, и който чрез божествената Си сила превръща самите негови последици – болката и смъртта, в оръжия и средства, воюващи срещу своя родител (греха).

Всяко страдания, било волево или принудително, ако бъде доброволно поето, т.е. със съзнанието за послушание и доверие в благостта на Божия промисъл и воля, то се превръща в смърт за неправедната наслада. „Защото майка на смъртта е насладата, а пък смърт за насладата е страданието; било то доброволно или не“ (Св. Максим Изповедник, Богословска стотица 4, Φιλοκαλια 2, 118).

Проповед на ✝ 7 Неделя след Пасха – на св. Отци от Първия вселенски събор

Проповед на Неделя на слепия

Житие на свети мъченик Юстин Философ

Св. Юстин, един от най-бележитите философи през ІІ век след р.Хр., се родил в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Юстин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал най-добрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Юстин страстно се заел да изучава книгите на Платон. Той често търсел усамотение, за да може свободно и задълбочено да мисли за предмета, който така силно занимавал душата му. В една такава минута му се случило да чуе за Христовото учение. Той сам по-късно разказвал, как станало това.

Веднъж той излязъл от града и вървял по морския бряг. Ненадейно срещнал почтен старец, който влязъл с него в разговор. Юстин започнал да му говори за философията, за своето желание да узнае истината, хвалел учението на Платон. Старецът започнал да оборва мнението му и да доказва, че само със своя разум, без помощ отгоре, човек не може да дойде до познание на истината и до възвишеното понятие за Бога. „Аз не допускам – казал той, – че в учението на Платон и на другите философи ти можеш да намериш истинска мъдрост, която довежда до познание на Бога. Човешкият ум, ненаставляван от Светия Дух и непросветен чрез вяра, не може да познае Бога“.

Юстин слушал стареца с изумление. „А къде според твоето мнение мога да намеря учител, който би ми показал истината, ако няма пълна и съвършена истина в книгите на Платон?“ – запитал той.

Старецът упоменал за прoроците. „В старо време – казал той, – много време преди философите, живеели праведни и святи мъже, които Господ обикнал. Изпълнени с Дух Светий, те предсказвали, какво имало да се случи по-късно. Господ им говорел или възвестявал откровения и това те без страх съобщавали на людете. Техните писания съществуват и досега и просвещават умовете, за да познаят истината, защото те били свидетели на истината. Те вярвали в Бога, Създателя на света, и възвестявали за дохождането на земята на Син Божий, Иисус Христос.“

Посочвайки Свещеното Писание и пророчествата, които вече се били изпълнили, старецът продължавал да доказва на Юстин, че ученията на езическите философи далеч не са съвършени и че истината той може да намери в християнското учение.

„Моли се на истинския Бог – казал му старецът – да ти отвори Той вратите на светлината, понеже никой не е в състояние да разбере божественото, ако Сам Бог не му помогне. Но Той открива истината всекиму, който я търси с молитва и който с любов прибягва до Него.“

Като поговорил доста дълго с Юстин, старецът си заминал. „Аз повече не го срещнах – пише Юстин, – но в душата ми пламна огън от любов към пророците и светите мъже, които са приятели Христови.…