Daily Archives: 20.05.2019

Митр. Йосиф: Има различия

В интервю на в. „Новинар“ от 28 ноември 2000 г. най-официално се заявява: „Между Православието и католицизма няма различия, защото те са двете страни на християнството. Нещо повече, те са възможно най-близки (…)“.

Като епископ на БПЦ, бих желал да предпазя от изкушения просветените читатели на „Църковен вестник“ и да им напомня, че между светото Православие и католицизма има разлика.

На Запад също открито и убедително се говори и пише, че „православното християнство е източният клон на Римокатолическата църква“. И още, че това са две църкви-сестри, които в 2001 г. ще станат една, тъй като „различията им са незначителни“.

А така ли е всъщност? Разбира се, че не е така. Искате доказателства? Нека опресним знанията си само върху пет категорични различия:
1. Разбирането на римокатолиците за папството;
2. Филиоквето;
3. Учението за чистилището и индулгенциите;
4. Новите догми за непорочното зачатие на св. Дева Мария, папската непогрешимост и приемането на св. Богородица с тяло и душа на небесата;
5. Различията в практиката на причастяването, разделянето на кръщението от миропомазването и принудителното свещеническо безбрачия.

1. Римокатолическото разбиране на папството

Нека да сме наясно! До отпадането на римския епископ от единната Църква в 1054 г. Православието по принцип не е отричало първосветителството на римския епископ-папа в Рим като „пръв между равни“. Но се е разграничавало от разбирането на Римската църква за специалния статут на нейния предстоятел като „епископ на епископите“. С други думи, никой епископ в Православието няма право да отстранява свой събрат епископ и да налага волята си в неговата територия. Коя позиция тогава е правилна? Тая на древната Църква, т.е. православното разбиране. Вярно, църковни историци признават, че при организирането си древната Църква е следвала „принципа на приспособяването“, т.е. градовете с по-голямо значение в Римската империя тя превърнала в патриаршески престоли: Рим, Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Но Рим е влияел повече, не че църквата там е била основана от апостол Петър (защото апостол Петър е бил епископ на църквата в Антиохия, преди да види Рим), но поради обстоятелството, че църквата в Рим е била столична. В същия дух и Цариград е заел почетната втора позиция през IV век като нова имперска столица. Но докато Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим на Изток поддържали системата на проверка и баланс помежду си, Рим останал в изолация на Запад. Бидейки единствен, той добре се постарал да създаде привилегии за себе си, опитвайки се дори да разшири папската юрисдикция на Изток, в противовес на древната Църква, много пъти с помощта на политическата власт.

Така че днес разделението между Изтока и Запада е в резултат не толкоз на православния инат и отричането на папската власт, но на римокатолическите неоснователни папски претенции.

2. Филиоквето

„Какво пък е това“ – ме попита веднъж на село благочестива православна християнка. В превод от латински това означава „и от Сина“. Израз, който Римокатолическата църква едностранно е добавила към текста на нашето Верую, съставено от светите отци на Първия (325 г.) и на Втория (381 г.) вселенски събор в Никея и Цариград.…

Празнични богослужения, посветени на св. Йоан Руски