Daily Archives: 11.04.2019

Св. Григорий Палама – богословът на Свещеното Предание

Свети Григорий Палама е най-големият православен богослов на XIV век и един от най-великите богоносни догматици в цялата история на Православната църква.

Роден е през 1296 г. в Константинопол. Баща му, Константин Палама, бил член на синклита и близък сътрудник на император Андроник II Палеолог. Когато Палама бил някъде около 7-годишен, баща му починал, но той самият бил отгледан в императорския двор и получил богато образование. Докато императорът го подготвял за високи държавни служби, Григорий предпочел аскетичния живот. Отдал се на умната молитва, която научил от св. Теолипт Филаделфийски.

През 1316 г., на двадесетгодишна възраст, заедно с двамата си по-малки братя – Макарий и Теодосий, заминал за Света Гора, където стигнал след кратък престой в планина Папикион (Орлица). (Планината е от родопската верига на Гръцка Тракия. Намира се на българо-гръцката граница, край Комотини. По византийско време е известна като първия монашески град, формиран от подвижнически обиталища, който след нападенията на франки и българи постепенно се преместил на Атонския полуостров, Света Гора.)

През първите три години на Света Гора св. Григорий Палама бил под духовното ръководство на подвижника Никодим, който се подвизавал в хълмовете край манастира „Ватопед“. След неговата кончина Григорий се преместил в киновията на Великата лавра, където останал в продължение на три години, а после се отдалечил в исихастко пустинничество в скита „Глосия“.

През 1325 г. Григорий се принудил да напусне Света Гора по причина на турските нашествия. В търсене на ново място заедно с други монаси той посетил Солун, където на тридесетгодишна възраст бил ръкоположен в свещенически сан. После съвместно с още десетима монаси заминал в околността на Верия (при старинния скит на св. Йоан Предтеча). Пребивавал в пустинничество в продължение на пет години, усилвайки подвизанието си. Пет дена от седмицата стоял затворен в колибата си, намираща се в пещера, и само в събота и неделя излизал навън, за да вземе участие в св. Литургия, да се причасти с другите монаси и да ги поучава.

Основата на неговото учение били богослужебният живот и исихасткият опит.

През този период той научил и за кончината на своята майка. Тогава заедно с двамата си братя се върнал в Константинопол, където се погрижил за двете си сестри, настаняваки ги по тяхно желание в манастир във Верия.

През 1331 г. сръбските нашествия го принудили да напусне околностите на Верия и да се върне на Света Гора. Там пак заживял исихастки в пустинята на свети Сава, край Великата лавра, с изключение на един кратък период (най-вероятно от 1333 до 1336 г.), когато бил поканен да поеме игуменството на манастира „Есфигмен“.

В пустинята на св. Сава той научил за възгледите на Варлаам – монах, който бил философ, с елински произход, живеещ в Италия. В богословските дискусии с представители на папата, провеждани в периода 1333-1334, в подготовка за обединяването на Църквите, Варлаам представлявал Православната църква. Наистина, той отхвърлял „Филиоквето“, но отричал и употребяването на метод за приемането на Дух Светий от човека, като наричал Бога: непостижим, неоткриваем и непознаваем.