Monthly Archives: 14.04.2019

Проповед на Пета Неделя на Великия пост – преп. Мария Египетска

Проповед на Целия Богородичен канон и акатист

Св. Григорий Палама – богословът на Свещеното Предание

Свети Григорий Палама е най-големият православен богослов на XIV век и един от най-великите богоносни догматици в цялата история на Православната църква.

Роден е през 1296 г. в Константинопол. Баща му, Константин Палама, бил член на синклита и близък сътрудник на император Андроник II Палеолог. Когато Палама бил някъде около 7-годишен, баща му починал, но той самият бил отгледан в императорския двор и получил богато образование. Докато императорът го подготвял за високи държавни служби, Григорий предпочел аскетичния живот. Отдал се на умната молитва, която научил от св. Теолипт Филаделфийски.

През 1316 г., на двадесетгодишна възраст, заедно с двамата си по-малки братя – Макарий и Теодосий, заминал за Света Гора, където стигнал след кратък престой в планина Папикион (Орлица). (Планината е от родопската верига на Гръцка Тракия. Намира се на българо-гръцката граница, край Комотини. По византийско време е известна като първия монашески град, формиран от подвижнически обиталища, който след нападенията на франки и българи постепенно се преместил на Атонския полуостров, Света Гора.)

През първите три години на Света Гора св. Григорий Палама бил под духовното ръководство на подвижника Никодим, който се подвизавал в хълмовете край манастира „Ватопед“. След неговата кончина Григорий се преместил в киновията на Великата лавра, където останал в продължение на три години, а после се отдалечил в исихастко пустинничество в скита „Глосия“.

През 1325 г. Григорий се принудил да напусне Света Гора по причина на турските нашествия. В търсене на ново място заедно с други монаси той посетил Солун, където на тридесетгодишна възраст бил ръкоположен в свещенически сан. После съвместно с още десетима монаси заминал в околността на Верия (при старинния скит на св. Йоан Предтеча). Пребивавал в пустинничество в продължение на пет години, усилвайки подвизанието си. Пет дена от седмицата стоял затворен в колибата си, намираща се в пещера, и само в събота и неделя излизал навън, за да вземе участие в св. Литургия, да се причасти с другите монаси и да ги поучава.

Основата на неговото учение били богослужебният живот и исихасткият опит.

През този период той научил и за кончината на своята майка. Тогава заедно с двамата си братя се върнал в Константинопол, където се погрижил за двете си сестри, настаняваки ги по тяхно желание в манастир във Верия.

През 1331 г. сръбските нашествия го принудили да напусне околностите на Верия и да се върне на Света Гора. Там пак заживял исихастки в пустинята на свети Сава, край Великата лавра, с изключение на един кратък период (най-вероятно от 1333 до 1336 г.), когато бил поканен да поеме игуменството на манастира „Есфигмен“.

В пустинята на св. Сава той научил за възгледите на Варлаам – монах, който бил философ, с елински произход, живеещ в Италия. В богословските дискусии с представители на папата, провеждани в периода 1333-1334, в подготовка за обединяването на Църквите, Варлаам представлявал Православната църква. Наистина, той отхвърлял „Филиоквето“, но отричал и употребяването на метод за приемането на Дух Светий от човека, като наричал Бога: непостижим, неоткриваем и непознаваем.

Празнични богослужения в чест на Иконата на Божията майка „Аз съм с вас и никой не ще бъде против вас“

Проповед на Богородичен канон и акатист


„Като видя вярата им…“ – Беседа върху Марк 2:1-12

Иво Янев – Грижи за деца и млади хора с нарушено здравословно състояние в Свещеното Писание

/Случаи на свръхестествено изцеление и възкресяване/

Свещеното Писание на Стария и Новия Завет не трябва да се възприема като своеобразен сборник по медицина или като наръчник за видовете тежки заболявания в древността. Тяхното споменаване е с цел да се подчертае силата и любовта на Бога, Който по чудодеен, свръхестествен начин не само изцерява, но и възкресява от мъртвите. Именно тези чудеса, които и днес не могат да се обяснят по пътя на научните доказателства, уверяват християните в истинността на вярата им във Възкръсналия от мъртвите Син Божий Господ Иисус Христос. Вярата в Спасителното дело и Изкупителната жертва на Богочовека Иисус Христос и съответно обещанието за „бъдещите блага“ в Царството Небесно са „крайъгълният камък“ на Христовото учение, респективно на Църквата. В този смисъл всички чудеса на изцеляване и възкресяване, засвидетелствувани в Свещ. Писание служат единствено за укрепване на вярата.

В библеския текст повечето човешки болести не са упоменати с медицинските си наименования и не са представени като диагноза. Днес тези болести почти не се срещат, но лекарите, благодарение на сравнително точното им описание в Библията, успяват да ги идентифицират, дори и да проследят стадиите им на развитие. Така се стигна до извода, че някои от тях са известни днес, но под друго име.*

В Св. Писание страданието и болестта са пряко свързани с духовния живот на човека. Според учението на Църквата те са последица от лични грехове, или по Божия воля допущение с оглед на Домостроителния план. Още в библейския разказ за Грехопадението се вижда, че първата човешка двока – Адам и Ева, след като съгрешили спрямо Бога, познали за първи път чувствата на несигурност, страх и болка /Бит. 3:16-17/. Израилевият Бог уверява св. прор. Мосе след чудното избавление на евреите от египетски плен, че народите, които Му се подчиняват и спазват Неговите заповеди, няма да бъдат поразявани с болести: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките му наредби, няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой“ (Изх. 15:26).

Страданието е последица от духовното заболяване на отделния човек или на цялото общество. Бог винаги дава възможност на грешния и болния за покаяние и оттам за изцеление. Второто в повечето случаи става посредством чудо, което цели да припомни на излекувания, че единствено на Бога трябва да се уповава. В Свещ. Писание са засвидетелствани редица случаи на „припомняне“ Кой всъщност е истинският Бог – Единственият и Вечносъществуващият (срв. Изх. 3:14).

Не са много описаните случаи в Стария Завет на възкресяване на починали поради тежко заболяване или след инцидент. Такива са засвидетелствани по време на излизането на богоизбрания народ от земите на Египет и в пророческото служение на старозаветните Божии пратеници – Илия (3 Царств.…

Богослужебна програма за месец април