Monthly Archives: 28.02.2019

Богослужебна програма за месец март

Слово на Пловдивския митрополит Николай по повод годишнината от интронизацията на Българския патриарх Неофит

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещeнства и Преосвещенства, боголюбиви Отци, обични в Господа братя и сестри, На днешният ден – 24 февруари, преди шест години, тук в този велелепен храм извикахме три пъти „Достоен” и поздравихме новия предстоятел на родната ни Българска православна църква – Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Всички си спомняме онова чувство на радост и на душевна лекота, с които бяха преизпълнени сърцата на всички ни, ясната увереност, че сам Свети Дух в този ден направляваше нашата църква, за да вземе тя най-правилното решение и да направи най-добрия избор. Всички си спомнят, вярвам, по колко прозрачен и публичен начин беше проведен Патриаршеския избирателен събор в този ден, преди шест години. Ще отворя една скоба, за да кажа нещо, което ми се струва важно. Да, в събора на архиереите, патриархът е само пръв между равни. Православната църква е действително демократична, защото е действително съборна и, тъй като неин глава е Сам Господ Иисус Христос, в земното проявление на църковната организация не може да има първенствуващо лице, на когото всички да се кланят безропотно и когото раболепно да слушат. И слава Богу, че е така. Същевременно обаче е напълно погрешна мисълта, че няма значение кой е патриарх или,

Спомен за един безотечественик: отец Сергей Белоусов – от Славянск до Долни Воден

Чудотворна икона на св. Параскева

Св. Параскева Нека кажем нещо за добрата земя. Св. Параскева била 12-годишно момиче от благороден дом. Като останала сираче, тя разделила богатствата си между бедните, и с това си купила рая. За белило ѝ служели сълзите, помнейки греховете си. Вместо обици, тя държала ушите си отворени да чуват Св. Писание. Вместо огърлица, тя често постела, което правело шията ѝ да блести като слънцето. Вместо пръстени тя получила мазоли на пръстите от правене на много поклони. Наместо златен колан, тя имала девство, което пазела през целия си живот. Вместо рокля, тя била покрита със смирение и страх Божи. Ето как светицата се украсявала. Ако има някоя девица, която иска да се украси, нека запомни какво правела тази светица и нека извърши същото, ако иска да се спаси. По този начин, братя мои, Св. Параскева придобила знание и станала много мъдра. Заради нейната чистота Бог я удостоил да извършва чудеса. Тя изцерявала слепи, глухи, възкресявала мъртви. Двама евреи, чеда на дявола, като видели, че светицата извърша чудеса, завидели и я издали на император Антонин като християнка. Ето че царят я привикал и я накарал да се отрече от Христа и да се поклони на боговете, за да стане царица. Светицата отговорила: „Не

Проповед на Неделя на блудния син / Η Κυριακή του Ασώτου



Постът: първата Божия заповед



Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея



Богословието на св. Константин-Кирил Философ

Частица от одеждите на Св. Йоан Кронщадски Чудотворец

Фелона, от който е взета частичката. Отец Владимир Сафронов, дарител на светинята Спасо-Георгиевската църква в с. Млево, Русия – малко история Старинното тверско село Млево се намира на около 5 километра от пътя Бологое-Удомля. Лятото идват на вилите си много хора, някои от които са израстнали тук. Днес тук постоянните жители са едва десетина човека. От Млево пътят преминава през съседното село Залуче, завива се към гората и продължава по-нататък покрай останките на отдавна запустели села. В средата на XIX век в селото е имало над двеста къщи. Покрай река Мета преминавали каравани, превозващи товари до Новгород и цялото местонаселение се е занимавало с обслужване на тези доходоносни пътища. Млевските земи имат древна история – могили, намиращи се недалече, датират от VI-VIII век, а по течението на река Мета висят огромни, на места разрушени, насипни крепости с наблюдателни постове. Още през 947 година княгиня Олга на път за Новгород основала по бреговете на Мета няколко селски гробища. Възможно е именно тогава да се е появило и Млево. Годината на основаването на селото е неизвестна, но през 1998 г. по време на работа при Троицките разкопки до стените на Новгородския кремъл, археолозите намерили грамота, датираща от средата на XII век. В нея