Monthly Archives: 28.02.2019

Богослужебна програма за месец март

Слово на Пловдивския митрополит Николай по повод годишнината от интронизацията на Българския патриарх Неофит

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещeнства

и Преосвещенства,

боголюбиви Отци,

обични в Господа братя и сестри,

На днешният ден – 24 февруари, преди шест години, тук в този велелепен храм извикахме три пъти „Достоен” и поздравихме новия предстоятел на родната ни Българска православна църква – Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Всички си спомняме онова чувство на радост и на душевна лекота, с които бяха преизпълнени сърцата на всички ни, ясната увереност, че сам Свети Дух в този ден направляваше нашата църква, за да вземе тя най-правилното решение и да направи най-добрия избор. Всички си спомнят, вярвам, по колко прозрачен и публичен начин беше проведен Патриаршеския избирателен събор в този ден, преди шест години. Ще отворя една скоба, за да кажа нещо, което ми се струва важно. Да, в събора на архиереите, патриархът е само пръв между равни. Православната църква е действително демократична, защото е действително съборна и, тъй като неин глава е Сам Господ Иисус Христос, в земното проявление на църковната организация не може да има първенствуващо лице, на когото всички да се кланят безропотно и когото раболепно да слушат. И слава Богу, че е така. Същевременно обаче е напълно погрешна мисълта, че няма значение кой е патриарх или, че при избора на патриарх могат да играят роля други съображения, освен промисъла на Светия Дух. Ние знаем, че когато църквата трябва да избира, нейният избор се направлява само и единствено от Светия Дух. А Светият Дух посочва този, от когото земната църква има най-голяма нужда. На днешния ден, преди шест години, Светият Дух насочи сърцата ни към тогавашния русенски митрополит Неофит. И не трябва да спираме да благодарим на Бога за това, че насочи избора ни към архиерея, от когото, както показа времето, нашата църква в момента има най-голяма нужда.

Българската православна църква показа и доказа в онзи ден, че моралният авторитет, който тя има в нашето общество е напълно заслужен. Този авторитет се крепи на неотклонното придържане на Църквата към догматите, каноните и като цяло към определени ценности, които са извечни, което се доказа и от избора на Негово Светейшество Патриарх Неофит. Понеже е богочовешки, жив организъм, Църквата има и някои специфични черти на характера, които също допринасят за нейния авторитет. Измежду тях бих откроил смирението, търпението и смелостта. Преди шест години нашата Църква избра за свой предстоятел човек, който притежава и смирение, и търпение, и смелост.

В днешните времена, в които егоизмът, гордостта и алчността заплашват да разрушат самите основи на обществото Църквата трябва да дава пример за смирение. Негово светейшество Патриарх Неофит непрекъснато ни дава пример за смирение. И ние трябва да му благодарим за това.

В днешните времена, в които трескавостта, динамиката и припряността непрекъснато водят до вземането на грешни и грешни решения Църквата трябва да дава пример за търпение. Негово Светейшество Патриарх Неофит непрекъснато ни дава пример за търпение.

Спомен за един безотечественик: отец Сергей Белоусов – от Славянск до Долни Воден

Чудотворна икона на св. Параскева от 16-ти век

Св. Параскева

Нека кажем нещо за добрата земя. Св. Параскева била 12-годишно момиче от благороден дом. Като останала сираче, тя разделила богатствата си между бедните, и с това си купила рая. За белило ѝ служели сълзите, помнейки греховете си. Вместо обици, тя държала ушите си отворени да чуват Св. Писание. Вместо огърлица, тя често постела, което правело шията ѝ да блести като слънцето. Вместо пръстени тя получила мазоли на пръстите от правене на много поклони. Наместо златен колан, тя имала девство, което пазела през целия си живот. Вместо рокля, тя била покрита със смирение и страх Божи. Ето как светицата се украсявала.

Ако има някоя девица, която иска да се украси, нека запомни какво правела тази светица и нека извърши същото, ако иска да се спаси.

По този начин, братя мои, Св. Параскева придобила знание и станала много мъдра. Заради нейната чистота Бог я удостоил да извършва чудеса. Тя изцерявала слепи, глухи, възкресявала мъртви.

Двама евреи, чеда на дявола, като видели, че светицата извърша чудеса, завидели и я издали на император Антонин като християнка. Ето че царят я привикал и я накарал да се отрече от Христа и да се поклони на боговете, за да стане царица.

Светицата отговорила: „Не съм глупава като тебе, за да се отрека от моя Христос и да отида при дявола, да оставя живота и да отида в смъртта. Напусни тъмнината и ела в светлината!”

Чувате ли, братя мои, колко прямо било едно младо момиче пред един цар?

Който има Христа в сърцето си, не се бои от нищо в света. Ако искаме да не се боим от хора и бесове, нека имаме Христа в сърцето си.

Царят казал на светицата: „Ще ти дам 3 дни да се подчиниш: ако не го направиш, ще бъдеш осъдена на смърт”.

Светицата отговорила: „О, царю, каквото искаш да направиш след 3 дни, направи го сега, защото аз няма да се отрека от моя Христос”.

Тогава царят заповядал да бъде запален голям огън и над него да бъде сложен голям котел, пълен с катран и сяра. Като видяла котела, светицата се зарадвала, защото щяла да си отиде от този лъжовен свят и да отиде в оня, истинския и вечния.

Царят заповядал светицата да се хвърли в котела, за да бъде сварена. Светицата се прекръстила и влязла вътре. Царят почакал 2-3 часа и като я видял невредима, казал: „Параскево, защо не гориш?”

Светицата отговорила: „Защото Христос охлажда водата и аз не горя.”

Царят отговорил: „Напръскай ме с вода, за да видя дали тя пари или не”.

Светицата взела малко вода с двете си ръце и я плиснала в лицето му и станало чудо – той ослепял и от лицето му била смъкната кожата. Тогава царят извикал: „Велик е Богът на християните. Аз също вярвам в Него. Излез да ме покръстиш!”

Светицата излязла и кръстила него и цялото му царство.…

Проповед на Неделя на блудния син / Η Κυριακή του Ασώτου

Постът: първата Божия заповед

Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея

Богословието на св. Константин-Кирил Философ

Частица от одеждите на Св. Йоан Кронщадски Чудотворец

Фелона, от който е взета частичката. Отец Владимир Сафронов, дарител на светинята

Спасо-Георгиевската църква в с. Млево, Русия – малко история

Старинното тверско село Млево се намира на около 5 километра от пътя Бологое-Удомля. Лятото идват на вилите си много хора, някои от които са израстнали тук. Днес тук постоянните жители са едва десетина човека. От Млево пътят преминава през съседното село Залуче, завива се към гората и продължава по-нататък покрай останките на отдавна запустели села.

В средата на XIX век в селото е имало над двеста къщи. Покрай река Мета преминавали каравани, превозващи товари до Новгород и цялото местонаселение се е занимавало с обслужване на тези доходоносни пътища.

Млевските земи имат древна история – могили, намиращи се недалече, датират от VI-VIII век, а по течението на река Мета висят огромни, на места разрушени, насипни крепости с наблюдателни постове. Още през 947 година княгиня Олга на път за Новгород основала по бреговете на Мета няколко селски гробища. Възможно е именно тогава да се е появило и Млево.

Годината на основаването на селото е неизвестна, но през 1998 г. по време на работа при Троицките разкопки до стените на Новгородския кремъл, археолозите намерили грамота, датираща от средата на XII век. В нея пишело: „Вървяхме ние към Млево, а Иван го нямаше с нас…“ Грамотата с номер 885 има делови характер и показва, че по това време Млево имало голямо значение за търговията с Новгород.

Неголямата река Мета, по горното течение на която се намира Млево, някога е била по-дълбока и е имала важно място във Волжкия търговски път, свързващ Каспийско с Балтийско и Бяло море.

Кратката водна нишка от Новгород към Волга и обратно преминавала чрез Мета и Тверца, един от притоците на Волга. На този път се намирали две естествени препятствия – влачище, съединяващо реката (оттук е възникнало и град Вишний Волочок) и подводните скали по Мета – най-опасното място по цялата река. Именно заради тях търговците наемали кормчии и не се скъипили за църковни пожертвования. Съгласно устно предание, впрочем, нямащо писмено потвърждение, в средата на XI век в Млево била построена дървена църквичка на същото място, където сега стои каменният Спасо-Георгиевски храм. Оттогава тук винаги е имало действуваща църква, а от средата на XVI век, когато бил разцвета на Метинския панаир, открит на Петровден, даже две: Егоревската църква и църквата „Св. апли Петър и Павел“.

От свеото появяване новият Спасо-Георгиевски храм е свързан с купците, водещи по Мета карвани с товари, и щедро даряващи за църковните нужди. Огромната даже за сегашните размери шестпрестолна църква се е виждала от страна на реата от няколко километра от Млево. Църковните ведомости от 1874 г. свидетелствуват, че строителството на каменният храм с двете камбанарии било започнало още 1823 г. и продължило до 1849 г.

На старото гробище около стените на Спасо-Георгиевската църква има огромно парче от тъмен камък, сложен на оградата и вътре в него има обикновен метален кръст.…