Monthly Archives: 30.01.2019

Св. Лука Симферополски – Какво е вечен живот

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди Своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познаваме Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена.

Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.
Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

Вечер, посветена на Св. Три светители

Проповед на 27 февруари

Богослужебна програма за месец февруари

Вечер, посветена на св. Три светители

Проповед на 20 януари – Неделя на 10-те прокажени

Св. Василий Велики и неговият „Шестоднев“

Четвъртък век от историята на Христовата църква е времето на изясняването и утвърждаването на православното догматическо учение за троичността на истинския Бог. Сред най-видните изяснители и защитници на това учение е кападокийският отец на Църквата св. Василий Велики. Личността и делата му са такива, че той напълно справедливо е наречен Велики. Освен като богослов, той е основоположник на организираното социално дело на Христовата църква. Св. Василий изгражда първия социален комплекс, наричан Василиада, включващ болници, страноприемници, сиропиталища и старчески домове.

Неговият съвременник, сънародник и близък приятел св. Григорий Богослов го описва като „тъй приятен при общуване… очарователен, когато разказва, проникновен… благ в находчивостта си“. При първата си среща със св. Василий, св. Ефрем Сирин го видял като огнен стълп, извисен до небето. Може би затова и прот. Георги Флоровски го определя като „строг и властен“, докато архим. Емилиан Симонопетрит казва, че „видът му бил внимателен и проницателен; събеседниците му разбирали по вида му, че той ги гледа с внимание и заинтересованост“. А нинездравстващият митрополит на българската епархия за САЩ, Канада и Австралия Йосиф, възкликва: „Няма друг като св. Василий Велики в историята на светата Църква“.

Сред най-значимите съчинения на св. Василий Велики е „Шестоднев“. В действителност това са девет беседи, тълкуващи повествованието за сътворението на света (жж. Бит. 1:1-26), изнесени от светителя пред паството му броени месеци преди да се представи пред Господа на 1 януари 379 година.

Св. Григорий Богослов пише, че чрез „Шестоднев“ св. Василий ни пренася „в присъствието на Твореца, ние разбираме разказа за сътворението, и още повече се удивляваме от нашия Творец“. Съименникът му св. Григорий Нисийски, брат на Св. Василий, го допълва: „И се възхищаваме от прочетеното не по-малко, отколкото от написаното от св. пророк Мойсей“. А св. Фотий, патриарх Константинополски, оценява стила му като „чист, ясен, подходящ с ненадминатите структура и чистота на изразеното“.

Св. Василий Велики поставя очертанията на християнското разбиране за началото на света – научно и богословски, което остава актуално и до днес. Според прот. Михаил Помазански „св. Василий възприема (и утвърждава) всички научни факти от точните науки“ по негово време, като по думите на митрополит Йеротей /Влахос/ „не приема в пълнота науката на своето време“. Св. Василий разгромява безумните и богохулни идеи на тогавашната космология и немалка част от изложението си отделя на аргументирано отрицание на погрешните разбирания на езичниците за произхода на света.

За великия кападокиец светът не е създаден материалистично, не се движи неуправляемо или случайно, не е безначален и сътветно има край (Беседа 1). Материята не е несътворена, както учат, например, Платон и Аристотел, не е равна на Бога, нито Го ограничава, не е сътворяща (Беседа 2 и 3). Световете не са безброй, както утвърждавали Демокрит и Епикур (Беседа 3); нито слънцето дарява живота и е причина за всичко растящо, както учил Аристотел, защото „по сътворяване е по-младо от тревата и растенията“ (Беседа 5).…

Библейските символи, тяхното значение и употреба

Празнични богослужения, посветени на св. Максим Изповедник