из „Проповеди за цялата година“ (Пловдив, 2017) Свята, блажена, от Бога благословена нощ се спуснала над Витлеем, блажения Витлеем. Нощта изглеждала както всички други: жителите на Витлеем били потънали в мирен сън, както и всички хора, пристигнали за преброяването. Спели и витлеемските пастири при своите спящи стада, а звездите проблясвали с тиха светлина – както всеки друг път. Ала никога дотогава нямало такава нощ, и никога повече няма да има от създание мира, защото в тази нощ, в пещера, в яслите на домашните животни Пресветата Дева Мария родила Предвечното Слово, нашия Господ Иисус Христос. Изведнъж нощният мрак се разпръснал и внезапно възсияла светлина, по-силна от всяко светило – Светлина, която разсякла нощната тъма. Неочаквано пред пастирите се явил ангел Господен и славя Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:9-14). Така Сам Господ