Monthly Archives: 31.12.2018

Богослужебна програма за месец януари

Проповед на 30 декември

Обичаят на рождественското дърво е Източна традиция, а не Западна

Същността на Рождественските празници за много от светските хора се заключава в украсата на коледната елха. Този обичай за традиционно православните балкански народи има чужд произход и е привнесен от баварците.

По-конкретно, в Гърция коледна елха за пръв път е украсена в двореца на Отон (баварски принц и първи крал на модерна Гърция) през 1833 г., а след това и в Атина, като след Втората световна война елхата с цветните топки навлиза и в гръцките къщи.

В България обичаят да се украсява коледна елха идва от Русия, тъй като по време на Руско-турската освободителна война руснаците уреждали коледни елхи в по-големите български градове. Само че през 1920 г. в СССР тя е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 г. е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна елха (бел. ред.).

Предшественикът на рождественското дърво – бъдникът (или бъдняк, чикор, коладник), е един дебел дънер от крушово или дъбово дърво. А пък бодливите дървета (като дрян, елха, бор, б. пр.), според народната митология, прогонват нечистите сили в караконджулите.

Нашите преци поставяли коледно дърво (Бъдника) в камината на къщата на Бъдни вечер. После дървесината му пепел защитавала къщата и полетата от всяко зло.

Бъдникът бил заменен от коледната елха, която от Бавария, Германия, се разпространява и в европейските страни, за да достигне по-късно дори от другата страна на Атлантическия океан.

Но дали това наистина е вярно? И трябва ли украсената коледна елха да се отрече като неправославен обичай?

Професорът по Християнска археология Костас Калогирис твърди, че обичаят на издигнатото рождественско дърво съвсем няма немски произход, а източен. Твърдението му се основва на сирийски текст, намиращ се в ръкопис на Британския музей. В този текст се описва храм, построен през 512 г. от византийския император Анастасий I в северната част на Сирия, вк ойто имало поставени две огромни месингови дървета.

Според предание украсяването на рождественското дърво е положено от Мартин Лутер, който, минавайки нощем през гората и виждайки зимните звезди, блещукащи през клоните, бива завладян от идеята да сложи ярко светещо дърво в дома си, което да изобразява звездното небе, откъдето Христос е дошъл на света.

Митрополитът на Навпактос г-н Йеротей (Влахос) обаче предсатвя интересно становище в книгата си „Господските празници“: „Подозирам, че навикът да украсяваме дърво по време на Рождественските празници нее просто привнесен от Запда обичай, който да трябва да се замени с друг обичай, по-православен. Аз, разбира се, не съм се задълбочавал върху историята на рождественското дърво и от къде идва то, но мисля, че това е свързано с честването на Рождество Христово и неговото истинско начение. Първо, дървото не е без значение за пророчеството на пророк Исайя: „И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от неговия корен“ (Ис. 11:1). Това пророчество е имал предвид и поетът свети Козма, когато пише: „Младочка от корена Иесеев, и от неговия цвят, Христе, от Дева Ти си покарал…“

Коренът е Йесей, бащата на Давид, жезълът е цар Давид.…

Проповед на Стефановден

Проповед на 26 декември

На втория ден след Рождество Христово

из Проповеди за цялата година (Пловдив, 2017)

Свята, блажена, от Бога благословена нощ се спуснала над Витлеем, блажения Витлеем. Нощта изглеждала както всички други: жителите на Витлеем били потънали в мирен сън, както и всички хора, пристигнали за преброяването. Спели и витлеемските пастири при своите спящи стада, а звездите проблясвали с тиха светлина – както всеки друг път. Ала никога дотогава нямало такава нощ, и никога повече няма да има от създание мира, защото в тази нощ, в пещера, в яслите на домашните животни Пресветата Дева Мария родила Предвечното Слово, нашия Господ Иисус Христос.

Изведнъж нощният мрак се разпръснал и внезапно възсияла светлина, по-силна от всяко светило – Светлина, която разсякла нощната тъма. Неочаквано пред пастирите се явил ангел Господен и славя Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:9-14).

Така Сам Господ белязал тази велика нощ, нощта на Рождество Христово.

А светът изобщо не разбрал, че се извършило най-великото от всички събития в историята на човешки род. Разбрали само пастирите и се завтекли натам, накъдето им посочил ангелът, и първи се поклонили на родилия се Спасител.

Минало известно време и над нещастния Витлеем се спуснала друга нощ – нощта на адския мрак, нощта на кървавата тъмнина, нощта на неописуемия ужас и мъка, каквито никога не бил изпитвал не само Витлеем, но и целият свят. Защото потекли потоци от кръвта на нещастните витлеемски младенци, убити от окаяните войници на проклетия Ирод, който искал сред убитите младенци да бъде погубен и нашият Спасител Иисус Христос.

О, какъв ужас, какъв мрак, какво неизказано ридание и вопли се издигали към небето от Витлеем! Вие, майки, знаете колко непоносимо ще е да видите смъртта на вашите младенци. Вие можете да си представите какво се  случвало в сърцата на нещастните майки, пред чиито очи войниците на Ирод избивали нещастните им рожби, прерязвали гърлата им, разбивали главичките в камъните. Майките пищели и ридаели с такъв страшен писък и плач, че той достигнал до самия Божий престол. Те скубели косите си, раздирали одеждите, удряли глави о камъните. Дори само като слушаме а този ужас, не можем да не плачем и няма как сълзи да не облеят нашите страни.

Това страшно събитие било предсказано няколкостотин години по-рано от пророк Иеремия „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:18).

Проповед на Рождество Христово

Проповед на 20 декември

Благодарствен молебен на 9 декември