Monthly Archives: 21.10.2018

Проповед на 21 октомври, ✝ 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Проповед на 7 октомври

Да прославим паметта на св. 26 Зографски преподобномъченици

Слово на Покров на Пресвета Богородица

В последните тежки времена, когато с умножаването на нашите грехове са се увеличили и бедите ни – за да се сбъднат думите на свети апостол Павел: беди от разбойници, беди от сродници, беди от езичници, беди по градове, беди по пустини, беди по море, беди между лъжебратя[1], когато, по думите на Самия Господ, въстава народ против народ и царство против царство и настъпват глад, мор и трусове[2], когато ни притесняват нашествия на чужденци, междуособни войни и смъртоносни рани – Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Божията Майка, ни дава в защита Своя покров, за да ни освободи от всякакви беди, да ни защити от глад, мор и земетресения, да ни спаси от войни и рани и да ни запази невредими под Своя покров. Знамение за това се явило в царствения град Константинопол при управлението на благочестивия цар Лъв Мъдри[3] в преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна[4]. Там по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври[5], в четвъртия час на нощта, в присъствието на множество народ свети Андрей, юродив заради Христа[6], издигнал очи нагоре и видял Небесната Царица, Покровителка на целия свят, Пресветата Дева Богородица, която стояла във въздуха и се молела, сияела със слънчева светлина и покривала хората със Своя честен омофор. Като видял това, свети Андрей казал на своя ученик, блажения Епифаний[7]:

– Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят?

Свети Епифаний отговорил:

– Виждам Я, свети отче, и се ужасявам[8].

Както някога свети Иоан Богослов видял на небето велико знамение, жена, облечена в слънце, така и свети Андрей във влахернската църква, подобна на небе, видял Неневестната Невеста, облечена в слънчева порфира. Знамението, видяно от свети Иоан Богослов, предизобразявало Премилосърдната наша Покровителка, тъй като това знамение се явило във време, когато на тайновидеца била открита гибелта, заплашваща цялото творение: “и… се явиха”, казва той, “светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка. И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце”[9]. Защо това знамение, предизобразяващо Пречистата Дева, не се явило преди мълниите, гръмотевиците, земетресението и градушката, когато всички стихии още били спокойни, но по време на най-страшното вълнение на небето и земята? За да покаже, че нашата Преблага Защитница ще ни се притече на помощ в най-тежкото време при приближаването на гибел за нас и ще ни защити от блясъка на прелъстителната кратковременна светска суета, от гласовете на житейската гордост и тщеславието, от гърма на внезапното нападение на враговете, от бурята на страстите и от града на заплашващото ни свише наказание за греховете. Защото, когато всички тези беди ни притесняват, начаса, подобно на великото знамение, се явява бързата Помощница на християнския род, която ни запазва и покрива със Своето невидимо застъпничество. Такова “знамение е дал” Господ “на боящите се” от Него, “за да избегнат лицето на лъка”[10]; защото в този свят ние сме поставени като цел на стрелите.…