Monthly Archives: 28.06.2018

Проповед в навечерието на Петровден

Πреподобни Давид Солунски – 26 юни

Блаженият Давид се родил в източна страна и подобно на светоносна звезда осиял целия свят: като се упражнявал във въздържание от ранна възраст, той бил сред хората като ангел в плът. Като се заселил близо до град Солун, свети Давид си направил палатка под едно бадемово дърво; тук, подобно на доброгласна птица, той утешавал с душеполезни слова всички стичащи се при него. Неговият ум бил винаги устремен в Божествените висоти; благодарение на това, той се обогатил с дара на чудотворството и станал светозарен стълб на църквата, просвещаващ всички със своите чудесни знамения. Понасяйки мъжествено ту студ, ту силен зной, той станал като че безчувствен. И понеже угасил в себе си огъня на плътските страсти, то и вещественият огън не могъл да го опали. Веднъж той взел в ръцете си горещ въглен и като поставил тамян върху него, застанал пред царя и го покадил, при което ръката му не пострадала от огъня. Като видял това, царят се удивил и се поклонил в нозете на Божия угодник. И тъй свети Давид изумявал хората със своя живот и с чудесата, които вършел, и те, когато виждали светеца, винаги прославяли Бога, дивен в Своите светии. След дълъг и славен живот свети Давид с мир се преставил в Господа, Когото възлюбил още от младини.…

Почина митрополитът на Лариса Игнатий

В Маями, САЩ, в ранните часове на днешния ден почина митрополитът на Лариса и Търново Игнатий. Гръцкият йерарх беше в Америка, за да му бъде направена трансплантация на черен дроб от известен гръцки хирург. Духовникът не е издържал на интервенцията и е починал от инфаркт. Той замина за САЩ в навечерието на празника на ръководената от него епархия – св. Ахил Лариски (15 май), известен и като Преспански.

Митрополитът на Лариса Игнатий e роден през 1946 г. Избран е за митрополит през 1994 г. и е ръкоположен за епископ от Атинския архиеп. Серафим и други архиереи на ГПЦ.

Неговата интронизация не става безпроблемно, а среща съпротивата на групи вярващи в епархията, които твърдят, че той е избран в нарушение на каноните. Защото поради намеса на държавата в църковните дела през 1967-1968 г. с идванeто на военната хунта и със свалянето ѝ през 1973-1974 г. става и противоканонична смяна на много митрополити. В резултат от това се заварват за редица години няколко бивши лариски митрополити, всеки от които претендира за престола. Конфликтът с избора и на митр. Игнатий продължава години, минава дори и през съда, където той осъжда 34 души за „морални вреди“.

Митр. Игнатий беше добър духовник с голям пастирски опит, „кротък и смирен по сърце“, по примера на Спасителя. В неговата епархия от доста години служат и български свещеници, които са предпочели да живвеят в Гърция. Преди няколко години с много бащинска обич той прие студентите от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които извършваха поклонническо пътуване в Гърция.

Покойният архиерей е идвал неведнъж и в България в официални църковни делегации и на поклонение в родни светини.

Бел. ред.: Св. Ахил(ий) е бил епископ на Лариса в 4 в., участвал е в Първия вселенски събор в Никея. Заради праведния си живот е признат за светец, а мощите му са били съхранени в град Лариса. Когато българският цар Самуил превзема града, той отнася със себе си и мощите на светителя и ги полага в новопостроена църква в негова чест на малкия остров в Преспанското езеро. В същата църква по-късно е погребан и цар Самуил. През 1981 г. тогавашният Лариски митр. Серафим връща мощите на светеца от Преспа в Лариса, където е построен величествен храм в негова чест. Светите мощи са в сребърен ковчег в централната част на храма.

Източник двери.бг…

Богослужебна програма за месец юли

Св. Лука /Войно-Ясенецки/- Силата ми в немощ се проявява

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който мразел апостола, навсякъде постоянно го преследвал, като го обиждал с най-зли слова и му причинявал всякакви неприятности. Светият апостол три пъти молел Бога да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се весели в мене силата Христова. Затова добре ми е немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:9-10)

Как може кога съм немощен, тогава да съм силен? Как може старец, който страда от тежък задух, едва се държи на нозе и е с треперещи ръце, да е силен, щом е немощен?

Това може да каже с изненада и дори сн асмешка човек душевен (но не и духовен), който изобщо не знае, че у Бога всичко е съвсем различно, не такова като у хората; че пътищата Божии са особени, свети, често неразбираеми за нас.

Такъв човек няма да проумее и разбере, че Свещеното Писание съвсем не е обикновена книга, дори и да е най-мъдрата, написана от човек.

Какво да кажем на този неразбиращ човек?

Бедният ти! Разбираш само целите и делата на този свят, делата и целите, насочени към благосъстоянието на тялото и съвсем, съвсем не разбираш това, което трябва да бъде разбрано духовно.

Но как не разбираш, че апостолските думи кога съм немощен, тогава съм силен и Божиите слова се отнасят не към телесната немощ, а към духовната.

Вярно, не знаеш и никога не си чул какво е казал св. апостол Павел: Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо… (1 Кор. 1:27-28).

Никога не си чувал това, не го разбираш. ала за нас то е велико откровение, защото ние знаем, че Господ със Своите немощни, нищо не разбиращи рибари – апостолите, е спорамил цялата мъдрост на света, явил е на света съвършено ново, нечувано дотогава учение – не за земното царство, а за Небесното.

Ние, християните, имаме за задача да построим не земното царство, а да достигнем Небесното. То е нещо съвсем различно.

В земното царство живеем, участваме с делата си, но със сърцето си се прилепяме към Божието Царство, към Царството Небесно.

Какво е духовна немощ и какво е духовна сила?

Християнското и земното разбиране за духовна сила са напълно различни.

Духовната сила на земните хора има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването – гордостта.

Тази сила, често огромна, действително може да постига велики неща, да преобрази човешкия живот, да измени за добрео социалните и международните отношения.…

ВИДЕО: 14 юни – Представяне на новите книги на Ловчанска епархия

Проповед на 3-та Неделя след Петдесетница

Проповед на Неделя на всички български светии

Проповед на Неделя на всички светии