Monthly Archives: 13.05.2018

Проповед на 6 Неделя след Пасха – на Слепия

Ние няма да направим света по-добър

Прот. Стивън Фрийман

В свои по-ранни статии съм разглеждал различните ракурси на „Проекта Модерност”. Въплъщението му е светът, в който живеем. Идеологията на този проект и допусканията му навлизат в ума ни без да чувстваме за необходимо да ги подложим на необходимата критика, на която подлагаме непознатото, и без колебание. Ние сме модерни.

От друга страна, Евангелието не е модерно, а немалко от идеите на модерността противоречат на Евангелието. Следователно е нужно да подходим разсъдително и разгледаме и поставим под въпрос допусканията на света, в който живеем, за което и сме предупредени от Апостола: „и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.” (Рим. 12:2)

Проекта Модерност вярва в прогреса. Той вярва и е безрезервно отдаден на идеята, че нещата имат своя естествен ход – напред и могат да се подобрят. Както микрочиповете стават все по-малки, по-бързи и по-евтини, така също и светът става по-добър, по-напреднал, по-цивилизован, по-свободен, по-справедлив, по-богат, по-здрав, по-умен и мъдър. Ние вярваме, че знаем повече и разбираме повече от онези, които са били тук преди нас. Всичко отминало има една цел: нашето съществуване.

Струва ми се, че не малко читатели вече поставят под въпрос едно или две от вярванията, описани по-горе. Но дори и да се съгласим, че някои от тези неща са неверни (например, ние не ставаме по-мъдри), все още вярваме, че те трябва да станат вярни! В политическият разговор днес единственият въпрос, който се разисква, е създаването на един по-добър свят, и начините за целта. Никой дори и не казва, че по-добрият свят е една погрешна представа.

По-добрият свят не е само една погрешна представа – той води началото си от едно еретическо разбиране. Нека обясня.

Напразно бихте търсили идеята за създаване на един по-добър свят във вековете преди 16-ти век. Макар че съществуват видения за „Новия Йерусалим” в Новия завет, той представлява „небесен град”, а не е шаблон, който да имаме за цел на земята. Царството Божие не е „от този свят”, нито е нещо, върху което хората работят или което „изграждат”. Царството Божие е Божи дар, идващ в света, и не може да бъде спряно. Но за Царството Божие не съдим от обществения прогрес или добруването на човечеството – мерило за него е единствено разпнатият и възкръснал Христос. Той е първата илюстрация на Царството Божие и представлява единственият определящ признак на естеството му. Онова, което все още не е разпънато и възкръснало, все още не е Царството Божие.

Но какъв е произходът на идеологията на прогреса, застъпена в Проекта Модерност?

Реформацията посява семената, от които ще израсте мита за това, което наричаме прогрес. Силата, която прилагат, за да реформират Църквата, дава отражение също и в другите сфери на обществения живот. На няколко пъти така наречената реформа е толкова радикална, че предизвиква политически и обществени катаклизми.

Богослужебна програма за месец май

Осмото мироване в БПЦ – Българска Патриаршия

Тази година Светият Синод на БПЦ-БП, след изслушан доклад от гл. секретар Мелнишки епископ Герасим относно привършването на запасите от св. миро, определи на свое заседание специална комисия за подготовка на Осмото поред мироване в най-новата история на Българската църква. Предходните са през 1950, 1961, 1974, 1988, 1995, 2002 и 2009 г. (подробно за тях виж ЦВ, бр. 8/2009 г.)

Основните съставки на всяко миро за църковни нужди са три – елей (зехтин), бяло вино и българско розово масло.

Всяка една от автокефалните Православни църкви при своето мироварене задължително се снабдява от България с розово масло, прочуто със своя качествен дълготраен аромат.

За осмото мироварене специалната комисия по подготовката му бе с председател Сливенски митр. Йоаникий и членове: Варненски и Великопреславски митр. Йоан, Русенски митр. Наум и Мелнишки еп. Герасим. Свещ. Добрин Христов – н-к отдел „Производство, пласмент и снабдяване“ закупи необходимите етерични масла и ароматни билки. Специалистът от Държавна лаборатория „Българска роза“ ЕООД инж. Николай Ненов отново бе главният консултант за тяхното набавяне и подготвяне за варене.

Освещаването на подготвените съставки и съдове за варене според чина на стародавна традиция се извършва на 3 Неделя от Великия пост – Кръстопоклонна, тъй като светото миро е символ на полагането на Господ Иисус Христос в гроба след Неговата кръстна смърт, с която унищожи греха и възкреси цялото човечество за нов живот.

На 11 март в миротеката на Синодната палата се извърши Малък водосвет, с чиято вода бяха осветени набавените съставки и съдове. Той бе отслужен от определения за целта от Св. Синод митрополит – Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Йоан. След което билките бяха накиснати с виното и зехтина в съдовете, за да престоят там под наделжния контрол на комисията до Страстната седмица.

В неделя вечер, 1 април, осветените съдове бяха пренесени от миротеката в мироварния параклис, в южната част на притвора на ПКСХП „Св. Александър Невски“.

На Велики понеделник, 2 април, в патриаршеската катедрала започна и самото Осмо мироварене.

След полагащата се Преждеосвещена св. Литургия, предстоятелят на БПЦ Негово Светейшество патриарх Неофит, облечен в архиерейска мантия, извърши в южния притвор освещаването на водата за мироварния казан. После, след като в него бяха влети и подготвените на Кръстопоклонна неделя съставки, правоправещият светейши архиерей прочете първия откъс от св. Евангелие, което се чете през цялото време, докато се вари мировата смес.

По предварително подготвен график свещенослужители се редуваха за разбъркването на сместа, при постоянно четене на евангелски текстове, в продължение на три дни – до Велика сряда, включително.

На Велики четвъртък, 5 април, мирото бе тържествено осветено от Негово Светейшество патриарх Неофит и синодалните митрополити. Това стана по време на св. Василиева литургия в патриаршеската катедрала „Св.Александър Невски“.

Преди светата богослужба новото миро бе разпределено в седемте нарочни съдове – конкуми, в които то ще се съхранява през следващите години, и бе внесено в Светая светих на храма.…