Monthly Archives: 29.03.2018

Богослужения през Страстната седмица

Богослужебна програма за м. април

Св. Игнатий Брянчанинов – За Православието и изкусните му лъстители

Слово за Неделя Православна

„Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан. 8:31-32)

Възлюбени! В началото на нашата проповед за Неделя Православна е естествено да зададем въпроса: какво е Православието? Православието е истинно богопознание и богопочитание. Тоест Православието е поклонение на Бога с дух и истина. Православието е прослава на Бога с истинско (правилно) богопознание и богопоклонение. Православието е от Бога прославяне на човека на истинския Божи служител. То е обдаряване с благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните (вж. Йоан. 7:39). Където няма Дух, там няма Православие.

Няма Православие в човешките учения и умотворения. В тях господства лъжеименувания разум – плодът на падението. Православието е учение на Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. Където няма Православие, там няма спасение. „Който иска да се спаси, преди всичко подобава да държи съборната вяра, а онзи, който не я опазва цяла и непорочна, без всякакво съмнение ще погине навеки“ (Символ на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски. Псалтир с последования).

Скъпоценно съкровище е учението на Светия Дух! То е преподадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква. В него е залогът за нашето спасение. Скъпоценна и с нищо незаменима, и с нищо несравнима за всеки един от нас е нашата блажена участ във вечността. Толкова по-скъпоценен и надвишаващ всякаква цена е залогът за нашето блаженство – учението на Светия Дух.

За да съхрани за нас този залог, светата Църква изброява днес на всеослушание онези учения, които са породени от сатаната и са негово творение, които са израз на вражда към Бога, вредят на нашето спасение, като го отнемат от нас като хищни вълци, като змии смъртоносни, като крадци и убийци. Църквата изобличава тези учения, за да ни опази от тях и да призове прелъстилите се обратно към себе си. Затова и предава тези учения на анатема, както и онези човеци, които упорито се придържат към тях.

Анатемата

Думата анатема означава отлъчване, низвержение. Когато Църквата предава на анатема някакво учение, това означава, че учението съдържа в себе си хула против Светия Дух, и заради спасението е необходимо то да бъде изобличено и отстранено подобно на отрова от храна.

Когато се предава на анатема даден човек, това означава, че той е усвоил богохулното учение безвъззвратно, лишавайки от спасение и себе си, и онези ближни, с които споделя своето мислене. Когато човек вземе решение да изостави богохулното учение и да приеме учението на Православната църква, той е длъжен, според правилата на Църквата, да предаде на анатема лъжеучението, към което досега се е придържал и което го е погубвало, отчуждавайки го от Бога, държейки го във вражда с Бога, в хула към Светия Дух, в общение със сатаната.

Смисълът на анатемата има значението на духовното църковно изцеляване от недъзите на човешкия дух, които причиняват вечна смърт.…

Проповед на Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист

Св. царица Теодора II – Основоположница на празника Тържество на Православието

Света Теодора (815 – 867) е императрица на Византия от 842 до 856 г., по чиято дейна инициатива започва християнизирането на български народ. Заради което и нейният син, император Михаил III, става по-късно кръстник на светия цар Покръстител на българите, Борис I Михаил.

Тази свята жена се е родила в градчето Евиса, сред планинската малоазийска област Пафлагония (сега в Армения) през 815 г. Нейни родители били друнгарият (управител на областта) Марин и добродетелната Флорина (по-късно инокиня Теоктиста), отличаваща се със своята отдаденост на православната вяра. Благочестивото семейство имало общо шест деца, четири дъщери – Каломария, София, Ирина (която се омъжва за брата на патриарх Фотий) и Теодора, и двама сина – Варда и Петроний.

През 830 г. майката на император Теофил, регентката Ефросиния, свикала благородните и красиви девойки от цялата импертия, сред които синът ѝ, да си избере съпруга – императрица на Византия. След изпитателен подбор, последни останали църковната поетеса Касиана (Касия) и младата Теодора. В невъзможност да избере измежду двете, отчаян и огорчен, император Теофил изрекъл на висок глас: „Добре ни учат учителите, че чрез жената се ражда зло“. На което поетесата Касиана репликирала, че от жената произлиза и доброто. Подобни думи се сторили невъздържани на императора и той спрял вниманието си на Теодора. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил били венчани в църквата „Св. Стефан“ на двореца „Дафна“, в Константинопол. Скоро след това Ефросиния се оттеглила в манастир и оставила Теодора за единствената Августа на империята.

Света царица Теодора родила на император Теофил седем деца – пет момичета и две момчета: Текла, Анна, Анастасия, Пулхерия, Мария, Константин, починал като дете през 835 г., и Михаил – бъдещия император.

Само че император Теофил бил отявлен иконоборец. Той продължавал иконоборската политика на своя баща, Михаил II. Докато подобно на своята майка Флорина, Теодора силно почитала иконите (Флорина по-късно основала манастира „Гастрион“ и приела монашество с името Теоктиста). Така с Теодора в императорския палат и семейство се появило тайно и иконопочитанието. Теодора се опитвала да се застъпва пред съпруга си за иконозащитниците, но се оказала принудена да пази в тайна от него и от другите придворни своята лична почит към иконите. Тя носела под дрехите си иконите, а много криела и в своята половина от двореца.

Историческата хронография (Theophanes continuatus) разказва как Теодора била заварена от шута Дендрис да се моли пред икона и той я издал на императора. Разразил се семеен скандал, в който разгневеният Теофил обвинил съпругата си в идолопоклонничество. Въпреки всичко, Теодора тайно от съпруга си успяла да възпита децата си в иконопочитание. Те често гостували в дома на майка ѝ Флорина. Едно от малките ѝ дъщери веднъж дори се похвалила на баща си как в дома на баба им имало прекрасна кукла, на която се молели и я целували с благоговение. Теофил не наказвал тъща си, но заповядал на децата му повече да не посещават баба си.…

Проповед след Богородичен канон и акатист IV статия

Възхвала на Иконата на Св. Богородица „Аз съм с вас и никой не ще бъде против вас”

Свещ. Георги Гугов: Св. Григорий Палама – Живот и дейност

Проповед на 4 март – 2 Неделя на Великия пост