Monthly Archives: 28.02.2018

Богослужебна програма за месец март 2018 г.

Проповед на Малко повечерие с Богородичен канон и акатист I статия

О. Аспарух Стоичков – ДА ПРОЩАВАМЕ (Сиропусна неделя)

Тежката зима е към своя край. Неминуемо тя ще отстъпи пред закона на Премъдрия творец мястото си на топлата благодатна пролет, която ще стопи незабелязано снеговете. Не след дълго природата ще съживи и възроди. Птиците ще се окъпят в първия пролетен дъжд и ще забравят неволите на студената зима. Ще изпълнят нощите с омайните си песни. Земята ще разтърси вкоченясалата си гръд и в общата радост ще надене нова премяна от благоухаещи треви и пъстри цветя.

Всички ще забравят лошото, ще простят на суровата зима многото огорчения. А човекът? Нима той – венецът на цялото творение – не ще се пробуди от греховния сън, сковаващ божественото дихание в него? Да, и за него настъпва духовна пролет. Великият пост е време благоприятно за душевно пробуждане. Затова и Св. Църква започва все по-често и по-умилно да се провиква: „душе моя, душе моя, восстани, что спиш?“. С изключително педагогическо умение и такт Св. Църква подготвя всяка християнска душа към пълното пробуждане. Тя, подобно на умния градинар, постепенно реже недъзите, чисти греховете. Както в ранна пролет той извършва подготовката на всяко дърво в градината за активния период, така и св. Църква постепенно подготвя християните за Великото тържество. И ето градинарят изрязва изсъхналите клони, веднага намазва болното място. После изстъргва прогнилата кора и напръсква цялото дърво със специален противоинсектен разтвор. Събира изрязаните сухи и запазени клони и ги изгаря, а дървото окопава. Скоро след това дървото се покрива в пъстра цветна премяна.

Нека сега съответно на тези действия съпоставим четирите подготвителни недели.
1| Неделя на Митаря и Фарисея: Господ, Премъдрият Градинар в лицето на Фарисея изряза сухите клони на гордостта, стърчащи надменно и безплодно в човешката душа. Но изрязаният клон, ако не се намаже с предпазен мехлем, може да поболее и погуби цялото дърво. Затова благият градинар намаза раните на отсечената гордост с благодатния мехлем, бликащ от смирението на съзнаващия своята греховност МИТАР.
2.| През втората неделя – на Блудния син, грешната човешка душа, лутаща се далеч от дома на Отца си, подобно на заразеното дърво, биде силно изстъргана от греховния блуден живот. Понесла много страдания, докато цяла в дрипи, оголена подобно на почистеното овощно дървче, се върна в топлите прегръдки на обичния баща. И тогава оголените меса се покриха в скъпа хубава премяна, тъй както дървото се покрива с пъстри цветове в горещата прегръдка на слънцето.
3| Третата неделя – на Справедливата разплата. В плодната градина на Отца остават от дясната страна благословените прочистените дървета. А тези от лявата страна, подобно на изрязаните клони, които се хвърлят в пещ, биват изпратени във вечен огън. О, ако се бяхме оставили всецяло през тези три недели в Божиите ръце, ние щяхме днес да застанем в предверието на Великия пост, очистени от многото пороци и грехове. А ето днес Христос се обръщ към нас с повеля: „Ако простите на човеците прегрешенията, и Вам ще прости Небесния ви Отец“ и „Ако не простите, и вам няма да се прости.“

Да, ето един правдив закон!…

Българският патриарх, множество духовници и миряни се простиха с дядо Добри в последния му земен път

С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия! (2 Тим. 4:7-8)

Негово Светейшество патриарх Неофит, множество свещеници, монаси и миряни от различни краища на България дойдоха днес в Байлово, за да се преклонят пред паметта на обичния дядо Добри и да го изпратят в последния му земен път. Тихият ангел, дивният старец, признат за най-щедрия дарител на множество храмове в България, си отиде на 13 февруари от този свят на 103-годишна възраст.

Днес, след заупокойната света Литургия, бе извършено опелото за дядо Добри, отслужено от Тивериополския епископ Тихон в съслужение с прот. Серафим Янев и други духовници от Софийска епархия. В заупокойната служба молитвено участие взе и самият патриарх Неофит.

След опелото Негово Преосвещенство епископ Тихон сподели пред множеството искрено и сърдечно слово в памет на дядо Добри, в което каза:

В стремежа си към Господа, в своята обич към светата ни Църква, със своята скромност и пример, той запали сърцата на мнозина от нас… Той направи нещо, което ние всъщност копнеем да направим – искаме някак да се приближим до Бога, но не знаем как, и ни спират толкова много ужким съвсем обективни житейски причини. А видяхте, че той, един най-обикновен човек – без докторски и професорски титли, без висши духовни звания, се приближи толкова близко до нашия Господ, че Той Го приведе в Своето Царство…

Ще бъдете несправедливи, ако вие само ей така сте се радвали, че има такъв човек, който въплъщава нещо, за което ние копнеем. Защото той не искаше просто да му се радвате, да го възхвалявате, а искаше да запали сърцата ви, да ви накара да се замислите повече, и не само вие, но искаше това за целия български народ, и особено за тези, които живеят в охолство, може би заслужено, за което са се трудили много… Но дано те разберат, че човек е изпълнил най-добре човешкия си дълг, оставете християнския – за него изискванията са по-строги – говоря за човешкия дълг, когато е бил в служба на обществото, а в Църквата казваме – в служба на ближния.

Не оставяйте неговия живот в подвиг да бъде само едната лястовичка, която е донесла пролетта. Опитайте се вие лично и предавайте на всеки, който желае да ви слуша, че доброто трябва да бъде преумножавано; да предаваме повелята на Бога, Който е Абсолютното Добро.

Сигурно на много хора дядо Добри ще липсва, сигурно скръбта ви владее в този момент… Като утеха мога да ви дам само едно – дядо Добри отива в един по-добър свят, но оттам, отгоре ще наблюдава всеки един от нас – доколко обичта ни към него е била истинска. Бог да го прости!”

Покойният старец, който още приживе бе наричан светец, бе погребан в двора на църквата “Св.…

Вечер, посветена на творчеството на игумения Валентина Друмева

Делото, чрез което се спасяваме

Протойерей Стивън Фрийман е предстоятел на храм „Св. Анна“ в гр. Оук Ридж, щата Тенеси, САЩ, под юрисдикцията на Православната църква в Америка. Роден е 1953 г. в гр. Гринвил, щата Калифорния, и завършва основното си образование там. През 1977 г. получава бакалавърската си степен със специалност „Класически езици“ от университета Фърман. През 1980 г. се дипломира от протестантска семинария, а през 1991 г. получава магистърска степен по богословие от университета Дюк. През 1980 г. става пастор в протестантската „епископална църква“. Февруари 1998 г. се обръща в православната вяра, която приема заедно със съпругата и децата си. Mарт 1999 г. е ръкоположен за свещеник в Православната църква в Америка и от тогава изпълнява длъжността председател на храма „Св. Анна“ в Оук Ридж. Написал е книгите „Да изваяме бъдещето си“ (1994) и
„Християнството в една едноетажна вселена“ (2011). Автор е на многобройни статии, които публикува в интернет в своя блог „Слава Богу за всичко“.
Прот. Стивън Фрийман

Не бъдете небрежни. Молете се колкото може повече – по-често и по-горещо. Подтиквайте себе си – насилете се да се молите, защото Царството Божие от насилници бива грабено. Вие не може да го постигнете без да насилвате себе си.

Св. Инокентий Аляскински

Сътрудничим ли в делото на нашето спасение? Имат ли значение нашите усилия?

Тези въпроси стоят в корена на един религиозен спор в християнството от преди няколко века. Започват го протестантските реформатори, които отговарят с „не“ на тези два въпроса, казвайки, че човек се спасява изцяло и единствено чрез Божията благодат – Неговото незаслужено от нас покровителство. Католическата църква пък твърди, че „вяра без дела“ е мъртва вяра и че сама вярата е недостатъчна.

Този спор, с различните му усложнения и развитие, продължава дълго време. В един момент е съществувало и оплакване от „евтината благодат“, когато поставянето на благодатта над делата довежда до един доста самодоволен и ленив живот от страна на християните. Имало е и периоди, в които е преобладавала другата крайност – излишество от набожност, задвижвана от внушена вина.

Православието не остава без позиция по този въпрос, като по-късно изказва своето становище. Съвременните православни християни са склонни бързо да се залепят за доктрината на „синергията“ (без да я разбират, предвид, че тя е най-вече опитно богословие – бел. ред.) и лесно заемат позиция срещу евтината благодат на протестантското евангелистко движение. Православната мисъл винаги е утвърждавала, че ние се спасяваме посредством Божието действие (благодатта), но също така и че ние непременно съучастваме в това дело (синергия = съучастие). Тази двустранна позиция изглежда привлекателна и уместна за много от новопокръстените, търсещи да дадат отговор на съвременното протестантско богословие на позитивното мислене. Но тя има и своята тъмна страна (която идва от изцяло погрешното възприемане на исихасткото учение за сингергията – бел. ред.).

Тъмната страна откриваме в ехото от проявите на иначе праведните ни дела, което обаче кънти преизпълнено с виновност с въпроса: дали нашето съучастие е достатъчно за тази синергия Защото е очевидно, че ние не се молим, колкото трябва, и не даваме, колкото би трябвало да даваме, и че не правим нищо, както би трябвало.…

Проповед на Неделя на Блудния син