Monthly Archives: 30.11.2017

Богослужебна програма за м. декември

Празнични богослужения в чест на св. Порфирий Кавсокаливит

Бракът е чудо на земята – Втора част

ВИДЕО: Бракът е чудо на земята

Проповед на Въведение Богородично

Какво е вечен живот

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ Разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познавам Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена. Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.

Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

Св. Теофилакт, епископ Никомидийски

„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“ /Евр. 13:7/

Кои са тези наставници, за които ни говори св. ап. Павел? Би могъл да възникне такъв въпрос. От една страна защото съвременният човек често има за единствен авторитет и наставник само себе си. От друга, защото именно по тази причина лукавият го тласка в духовните си търсения да се обръща към всевъзможни мними учители, които не само няма да му помогнат, но със сигурност ще погубят душата му. Вярвайки само на себе си и на никой друг, човек много лесно може да започне да вярва не на когото трябва. За онзи обаче, който наистина иска да стъпи на здрава духовна основа и да върви по сигурния път на чистата православна вяра, отговорът не е труден. Достатъчно е да погледне църковния календар и ще открие първите си наставници, които са проповядвали чрез живота си словото Божие, а чрез кончината си, особено мъченическа, са изповядали вярата си…

Светиите – ето ги най-близките до нас наставници във вярата и духовния живот, които Бог е поставил като светилници на високо /ср. Мат. 5:15/, да осветяват пътя ни и да ни помагат да не се отклоним от него в неправилна, душепагубна посока… Ето ги тези, чиито свършек на живота трябва да имаме винаги пред очите си и да подражаваме на вярата им. Господи, възкликваме в една от молитвите на Великото повечерие, „ако нямахме Твоите светии за молитвеници и Твоята благост, която ни милва, как бихме смеели, Спасителю, да възпяваме Тебе, Когото ангелите непрестанно славословят?“ Ако нямахме светиите за наши застъпници пред Бога, как щяхме да търсим Божията милост, когато постоянно съгрешаваме. Как щяхме да влизаме в невидимата духовна бран с поднебесните сили на злобата и да излизаме победители, ако нямахме тази непобедима светийска армия зад гърба си…

Но как можем да им подражаваме, ще попита някой?! Та нали те са светии, а ние мсе грешни човеци? Такива въпроси обаче са лукаво оправдание на ленивата душа, която не желае да се поправи и остави греха. На душата, която е свикнала с роковите и тинята на пороците и не желае да се промени.Защото нима светиите не са били хора като нас?! Нима не са изпитвали същите нужди – духовни и материални, същите чувства, каквито изпитваме и ние днес?! Изпитвали са ги. Но над всичко са поставили любовта към Бога… И веднъж запалена в тях тази любов, те са оставили тя да изпълни цялото им същество. Да загори неугасимо в тях, да ги изгори, като унищожи ветхия човек, за да се роди, подобно на злато, седем пъти пречистено в огън, новият човек в Христа Иисуса. На Божията любов в земния си живот, светиите са отвърнали със своята любов, готова да се отрече от всичко, дори да се жертва в името на Онзи, Който пожертва Себе Си не за спасението на един човек, а на целия човешки род…

Това са нашите наставници и всеки ден Църквата ни среща с тях.…

Поклонническо пътуване до Румъния на учителите по православие от Пловдивска епархия

Автор Румен Хитов

2

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай 40 преподаватели по „Религия – Православие” в училища в Пловдивска епархия имаха възможността да преживеят едно изключително поклонническо пътуване, да посетят прекрасни храмове и манастири и да се поклонят на многобройните светини и свети мощи в столицата на Румъния – Букурещ.  На проведената на 9 и 10 септември Пета конференция на учителите по религия от епархията митрополит Николай оцени високо техния труд,  сравнявайки го с подвиг, и даде своето благословение за пътуването до Румъния. То беше организирано от Пловдивската митрополия и се проведе на 1, 2 и 3 ноември.

Рано сутринта на 1 ноември всички поклонници влязоха в храма „Св. преп. Петка” в Пловдив, където бе прочетена молитва за успешно и ползотворно пътуване от свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма, и ръководителят на групата свещеноиконом Емил Паралингов. Веднага след тръгването българските учители бяха вдъхновени от пламенното слово на г-жа Недка Чолакова, завеждаща Културно-просветния отдел при митрополията, която ги поздрави с Деня на народните будители – 1 ноември, както и с празника на светите безсребреници и чудотоворци Козма и Дамян. След 400 километров преход учителите по православие видяха Букурещ – градът, известен някога като Париж на Изтока, чийто исторически център с красиви сгради  в по-голямата си част бе разрушен – заедно с 28 храма  – от румънския диктатор Николае Чаушеску  заради мегаломански проекти като т.нар. Дом на народа – най-голямата сграда в света след Пентагона и третата по обем след  космодрума Кейп Каневъръл и Хеопсовата пирамида. Но още с първите стъпки в румънската столица българските учители се увериха, че градът има забележителен духовен живот и че многобройните храмове и манастири – общо над 300 в Букурещ,  са прекрасно поддържани и изпълнени с наистина вярващи православни християни и безценни светини.  И че Румъния в съвременния атеистичен свят е един истински оазис на вярата в Бога, в който православието преживява невиждан Ренесанс.DSC 9077

Първият храм, който посетиха преподавателите от Пловдивска епархия, беше „Св. Мина”, където се поклониха на мощите на египетския воин и чудотворец и безстрашен изповедник на Христовата вяра. Храмът се оказа изпълнен с толкова много хора, дошли на вечерното богослужение, че за да влезе някой новодошъл, трябваше друг да излезе навън.  Гидът на българската група – прекрасният певец и полиглот Йон от румънския хор за църковно пеене „Нектарий протопсалт”, отведе българските учители в Стария град. Там най-напред те влязоха в храма, посветен на св. Антоний Велики, където целунаха с благоговение раката с мощите на този светилник на вярата и благочестието, прекарал  много години в пълно усамотение и  общение с Бога чрез непрестанна молитва.

DSC 9382 С голямо вълнение българската група влезе и в красивия храм „Св. Рождество Богородично”, където се съхранява нетленната ръка на св. свещеномъченик Киприан Антиохийски.  В края на първия ден от своето поклоническо пътуване българите посетиха и велелепния храм „Св. Георги”, в който преклониха глави пред изключителни съкровища на православието. 

Проповед на ✝ 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение