Monthly Archives: 29.10.2017

Богослужебна програма за м. ноември

Проповеди за цялата година от Св. Лука Симферополски

Ташкентският епископ Инокентий открива дара на проповедника у бъдещия светител Лука. „Вашето звание е не да кръщавате, а да благовестите“, обръща се той към току-що ръкоположения свещеник о. Валентин Войно-Ясенецки. „Считам за свое главно архиерейско задължение всякога и навсякъде да проповядвам за Христа“, казва той в Симферополския съборен храм на 31 октомври 1952 г. Този принцип спазва до края на живота си. За какво говори в храма светител Лука? И как говори? Очевидец – протойерей Евгений Воршевский – свидетелства за това. „Архиепископ Лука сам сгъна св. антиминс и завърши служението на Литургията. Преди отпуста той излезе, за да произнесе проповед. Целият храм замря в очакване. И ето, заговориха проповедническите уста… Всяко слово излизаше из дълбините на сърцето, бе изпълнено с дълбока вяра и преданост на Божията воля. Отвсякъде в храма се чуваше плач и тихи ридания. Думите на архипастира се отронваха и падаха като зрели зърна, и проникваха дълбоко в сърцата на вярващите. Всеки се чувстваше обновен след проповед с такава сила на духа и вярата.” Проповедите на св. Лука са кратки, той не изморява слушащите го с „многоглаголание”. Темите са най-разнообразни, но център и ос на всички негови слова остава Евангелието. Нерядко той засяга теми, които поради недостатъчна подготвеност

Йеромонах Спиридон /Баландин/ – Перфекционизъм – религия на 21 век

Перфекционизмът /от фр. perfection/ е убеждение в това, че съвършенството, както собственото, така и на другите хора, се явява онази цел, към която е длъжен да се стреми човек. Самото понятие перфекционизъм е възникнало в протестантска среда през 19 век, като по-късно се е трансформирало в класически перфекционизъм. Под съвършенство Кант, Лайбниц и марксистите разбират преди всичко вътрешното съвършенство в нравствеността, развитието на талантите и дарбите. Ницшеанското свръхчовечество също представлява един вид перфекционизъм. В какво всъщност се изразява разликата между учението, изказано в думите на Христа „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ /Мат. 5:48/, и класическия перфекционизъм? В християнството за добро се смята само онова, което се прави изключително и в името на Бога, а съвършенство е да очистим себе си с помощ от горе от всички видове пороци на нашата природа. Св. Игнатий Брянчанинов пише: „Скоро ще видиш, че няма никакво съгласие между Евангелската доброта и добротата на падналото човешко естество. Доброто на нашето паднало естество е примесено със зло, а и самото добро става зло, както става отрова вкусната и здравословна храна, смесена с отрова. Пази се да правиш доброто на падналото естество. Правейки това добро, предизвикваш своето падение, предизвикваш в себе си самомнение и

Проповед на 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Хората на културата са адвокатите на религиозното образование в Румъния

Още първата година след падането на режима на Чаушеску предметът „Религия” е въведен в румънското училище. Православната църква в страната улавя първия порив на въодушевление от свободата и не разочарова гладните за духовна храна румънци. За пътя на утвърждаването на предмета Религия като приоритетен в румънското образование разказват отец проф. д-р Василе Крецу и д-р Кътълин Криму от университета в Букурещ, които участваха в международния семинар за учителите по Религия в Русе. Още през 1990 г. предметът „Религия” става задължителен в началния етап от образованието, преподава се като СИП в гимназиалния и е пожелателен за последните два класа. Този период продължава до 1999 г., когато предметът „Религия” е изравнен с всички останали редовни предмети и се изучава като приоритетен. През тези близо девет години православните духовници и богослови оказват всячески подкрепа за предмета – Църквата осигурява учебните материали за учениците в по-голяма степен отколкото държавата, разработва и издава програми, апробира учебното съдържание, създава положителни нагласи в обществото към този предмет. Активността на духовниците и последователната църковна политика подготвя почвата за трайното утвърждаване на религиозното образование в румънското училище. Днес учителите по „Религия” в Румъния са около 7000, като близо 6000 са учителите по „Религия-Православие”. Законът за образованието, приет през 2006

За намирането на светите мощи

В две Свои притчи Господ Иисус Христос сравнява Царството Божие с „имане скрито в нива, което човек намери, и укри, и от радост за него отива, та продава всичко що има и купува тая нива” /Мат. 13:44/. И още с „търговец, който търси хубави бисери, и като намери един скъпоценен камък, отиде та продаде всичко, що има, и го купи” /Мат. 13:44-46/. Подобно имане и скъп бисер, но неоценими с никакви човешки мерки, са мощите на нашите светии. В случая на онези от тях, чиито свети мощи по една или друга причина са пребивавали дълго време в забвение, било под земята, било в някоя пещера /св. Петър Атонски – 12 юни/, на морското дъно /св. свщмчк Климент, папа Римски – 25 ноември/ или са престояли „под открито небе”, оставяйки „цели и съвършено неповредени от каквото и да било тление”, а напротив „изпълващи с прекрасно ухание въздуха наоколо”, какъвто е случаят с мощите на св. прпмчк Николай Нови Вуненски – 9 май /вж. ставрофорен. Ик. Павел Гърбов, „И в България просияли”, СИ, с. 136/. Намирането мощите на светиите отварят за нас небесната врата и, преминавайки през нея по невидимата за телесните ни очи небесна стълбица /ср. Бит. 28:12/, слизат при нас,

Св. Йоан Дамаскин – За почитането на светиите и на техните мощи

Трябва да почитаме светиите като Христови приятели, като Божии чеда и наследници, както казва евангелист Иоан Богослов: „А на всички ония, които Го приеха… даде възможност да станат чеда Божии“ (Иоан 1:12). Защото те вече не са роби, а са синове. „Ако пък са чеда,“ те са „и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа“ (Рим. 8:17). И Господ в своите Евангелия казва на апостолите: „Вие сте Ми приятели. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му“ (Иоан. 15:14, 15). Щом като Творецът и Господ на всичко се нарича Цар на царете, Господар на господарите и Бог на боговете (Откр. 19:16; Пс. 49:1), то без съмнение и светиите са богове, господари и царе. Техният Бог е и се нарича Бог, Господ и Цар. „Аз съм,“ казва Той на Мойсей, „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“ (Изх. 3:6). Бог постави и самия Мойсей за Бог на фараона (Изх. 7:1). Наричам ги богове, царе и господари не по природа, а поради това, че царували и господаруваха над страстите и запазиха неповредено подобието на Божия образ, по което и бяха сътворени (защото и образът на царя се нарича цар), а също и поради това, че по собствена воля се съединиха с Бога, приеха Го в сърцето си и