Monthly Archives: 30.09.2017
Спомени за протойерей Евстати Янков
Архим. Серафим /Алексиев/ От кончината на приснопаметния Евстатий Янков от Чепеларе тази година се изпълват кръгли 50 години (бел. ред. – текстът е писан 2002 г.). Но колцина са помнещите добрия пастир? Шепа духовни чеда, които едно подир друго гаснат в родното му Чепеларе. Още приживе той е имал откровение свише, че нивата на неговия труд ще запустее и буреняса, което сам о. Евстатий със сълзи открил на свое духовно чедо. Скъпа е в очите на Господа смъртта на праведника. Добрият пастир не умира, но и подир телесната си смърт всеотдайно бди над малкото си стадо. Споменът за него е с похвала… Светлината на спомена за тоя праведник ще да е била по-ярка по времето, когато архимандрит Серафим е писал предложените тук биографични блежки за своя духовен другар и съпастир. Въпреки това, духовното съприкосновение със светлия лик на о. Евстатий неотменно рони във всяка вярваща душа искрите на любовта към Господа Бога, на Когото този български Йоан Кронщадски послужи от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всички свои сили (срв. Марк. 12:30). Бележитият със своите пастирски подвизи протойерей Евстатий Янков се родил в китното родопско село Чепеларе (Смолянско), в много бедно
Житие и страдание на света първомъченица и равноапостолна Текла
Светите апостоли Павел и Варнава, като благовестели Евангелието, дошли в Икония[1] и останали при Онисифор, за когото споменава свети Павел в посланието си до Тимотей, казвайки: “Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми”[2]. Живеейки в дома на Онисифор, те често посещавали синагогата, безстрашно проповядвали Словото Божие, довеждали хората до спасителния път и ги обръщали към вяра в Иисуса Христа. Тогава мнозина, като внимавали в учението им и като видели знаменията и чудесата, извършвани от тях, повярвали в нашия Господ Иисус Христос. За това се разказва в книгата “Деяния на светите Апостоли”: “В Икония те (Павел и Варнава) влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха. … Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса”[3]. По това време в Икония живеела една прекрасна осемнадесетгодишна девица, на име Текла, дъщеря на Теоклия, от знатен и славен род. Тя била сгодена за Фамир, един от най-знатните младежи в града, отличаващ се с богатството и с красотата си. Като видяла чудесата, извършени от апостолите, Текла заедно с другите
Св. Климент Охридски – Похвално слово за Светия Кръст (Слово за Въздвижение на Светия Кръст)
Братя, Днес, като празнуваме, ние се веселим духовно за издигането на Кръста Господен. Днес ние се радваме поради възвисяването на честното дърво. Днес бива издигано нависоко славното дърво и високо издига от гибелта нас, лежащите в грехове. Днес скритото в земята дърво излиза на светлина. Наистина, и след разпятието и смъртта Христос е Господар на смъртта и на живота. Господ умъртви смъртта и възкръсна от мъртвите на третия ден. Обхванати от люта завист, евреите се бояха да не би да остане нещо от това, с което Христос бе измъчван, и да не би Кръстът да служи на вярващите в христа за предпазване и за изцеряване, та затова го взеха, закопаха го и го заровиха много дълбоко в земята, казвайки: „Нека той бъде в забрава!“ Имам предвид Кръста – великото християнско богатство, също гвоздеите, копието и дъсчицата с надписа, който Пилат беше написал и положил на Кръста. Също и тоя надпис беше заровен. Бог издигна в гръцката земя цар Константин Велики, верен християнин, и майка му Елена, която потърси и намери Кръста чрез Божие откровение и чрез вярата на архиерей. Една част от Кръста тя положи в Йерусалим, а другата част заедно с гвоздеите изпрати на сина си в Цариград. Днес ние с
Траурно известие. Престави се в Господа Видинският митрополит Дометиан
С дълбока скръб Канцеларията на Св. Синод известява, че днес – 18 септември 2017 г., около 13 ч., след продължително боледуване се е преставил в Господа Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан. Синодалната канцелария призовава всички православни християни и родолюбиви българи да насочат своя взор в искрена молитва към Бога, Който да настани душата на преселилия се от нас Видински митрополит в селенията на праведните. Митрополит Дометиан ще остане в църковната памет като изряден в монашеското си поприще, богоомъдрен духовник и архипастир на поверените му клир и народ, скъп и незабравим архиерей – член на Св. Синод. Синодалните архиереи определиха опелото и погребението на техния събрат да станат на 20 септември от 12 часа. За Наместник на овдовелия Видински епархийски престол, който канонично да ръководи делата на епархията до избор на наследник на покойния митрополит Дометиан, Светият Синод единодушно определи Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий. Отново сърдечно се обръщаме с чувства на искрени съболезнования преди всичко към близките, всечестния клир и благочестивото паство на овдовялата Видинска епархия и подновяваме призива си за сърдечна молитва за упокоилия се непрежалим епархийски митрополит и синодален архиерей. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на преставилия се в Христа Господа Видински митрополит Дометиан. БОГ ДА ГО