Monthly Archives: 30.09.2017

Богослужебна програма за месец октомври

Спомени за протойерей Евстати Янков

От кончината на приснопаметния Евстатий Янков от Чепеларе тази година се изпълват кръгли 50 години (бел. ред. – текстът е писан 2002 г.). Но колцина са помнещите добрия пастир? Шепа духовни чеда, които едно подир друго гаснат в родното му Чепеларе. Още приживе той е имал откровение свише, че нивата на неговия труд ще запустее и буреняса, което сам о. Евстатий със сълзи открил на свое духовно чедо.

Скъпа е в очите на Господа смъртта на праведника. Добрият пастир не умира, но и подир телесната си смърт всеотдайно бди над малкото си стадо. Споменът за него е с похвала…

Светлината на спомена за тоя праведник ще да е била по-ярка по времето, когато архимандрит Серафим е писал предложените тук биографични блежки за своя духовен другар и съпастир. Въпреки това, духовното съприкосновение със светлия лик на о. Евстатий неотменно рони във всяка вярваща душа искрите на любовта към Господа Бога, на Когото този български Йоан Кронщадски послужи от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всички свои сили (срв. Марк. 12:30).

Бележитият със своите пастирски подвизи протойерей Евстатий Янков се родил в китното родопско село Чепеларе (Смолянско), в много бедно семейство от втория брак на майка си. Тя се казвала Мария. С първия си мъж живяла само шест месеца и го загубила при трагични обстоятелства. Съпругът ѝ работел на остров Тасос (Гърция). Веднъж преди прибирането си в България бил помолен от свои другари, чепеларци, да занесе на домашните им техните спестени пари. Той се съгласил и тръгнал пеш през Родопите за Чепеларе. Помакът, който го придружавал, знаел, че спътникът му носи доста пари. Нападнал го на едно безлюдно място в планината, ограбил го и го убил с кол… След като изминало времето на траура, овдовялата Мария се омъжила втори път. И ето, когато трябвало да се роди първата ѝ рожба – бъдещият голям пастир и дивен Божий служител о. Евстатий, нейният пръв съпруг – мъченик – се явил насън на нейна близка и ѝ рекъл: „Тая нощ Мария роди момченце! Но такова необикновено дете роди, че всички ще имаме полза от него!“

На сутринта жената, която видяла съня, с радост узнала, че същата нощ мария наистина е родила момченце. Това станало на 20 август 1886 г. Тъй Бог още от майчината утроба явил отец Евстатий като Свой избраник.

Впоследствие Мария имала още три деца: Тодор, Рада и Васил. Тодор починал твърде млад.

Семейството, в което отрасъл о. Евстатий, било много бедно – не защото за него нямало добър поминък, а поради пиянството на бащата. Той бил умен, паметлив, способен човек. Владеел отлично църковното пеене. По занаят бил обущар и изкарвал добри пари, но ги пропивал. В къщи не давал нищо. Децата му ходели дрипави и боси. Майката с неимоверен труд едва успявала да ги изхрани и закърпи.…

Житие и страдание на света първомъченица и равноапостолна Текла

Светите апостоли Павел и Варнава, като благовестели Евангелието, дошли в Икония[1] и останали при Онисифор, за когото споменава свети Павел в посланието си до Тимотей, казвайки: “Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми”[2]. Живеейки в дома на Онисифор, те често посещавали синагогата, безстрашно проповядвали Словото Божие, довеждали хората до спасителния път и ги обръщали към вяра в Иисуса Христа. Тогава мнозина, като внимавали в учението им и като видели знаменията и чудесата, извършвани от тях, повярвали в нашия Господ Иисус Христос. За това се разказва в книгата “Деяния на светите Апостоли”: “В Икония те (Павел и Варнава) влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха. … Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса”[3].

По това време в Икония живеела една прекрасна осемнадесетгодишна девица, на име Текла, дъщеря на Теоклия, от знатен и славен род. Тя била сгодена за Фамир, един от най-знатните младежи в града, отличаващ се с богатството и с красотата си. Като видяла чудесата, извършени от апостолите, Текла заедно с другите внимателно слушала техните беседи в дома на Онисифор. Семето на Словото Божие паднало на добра почва; по действието на Светия Дух то се вкоренило дълбоко в сърцето на Текла и поникнало: тя повярвала в Сина Божий, обикнала Го и се прилепила към Него с цялата си душа. А апостол Павел, по внушение свише, започнал да беседва за девството и целомъдрието; между другото той казал, че девойка, която пази девството си заради любовта си към Христа, е подобна на ангелите, тя е невеста на Христа, а Христос е неин Жених, Който ще я въведе в Своя небесен чертог. Свети Павел говорил много за това и подбудил Текла да съхрани девството си, така че тогава светата девица твърдо решила да остави годеника си, да презре всички сладости на този свят и в чистота да служи на Христа до самата си кончина. И така, мъдрата девица станала невеста на Небесния Жених и Го последвала с пламенна любов; устремена към нетленния си Жених, тя се топяла като восък, така че върху нея се сбъднало изреченото от Давид: “сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност”[4]. Света Текла била така възхитена от Павловата беседа, че три дни и три нощи съвсем забравила и храна, и вода, и телесен покой. Както някога Мария, като седнала при нозете на Иисуса[5] мислела единствено за Бога, така и Текла се хранела единствено със словото Му, тъй като в Свещеното Писание е казано: “не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста”[6]. А когато Теоклия узнала, че дъщеря ѝ е повярвала в Христа и прилежно слуша Словото Божие, дошла и с гняв насила я отвлякла от това душеполезно занимание, а светите проповедници укорила и като ги наругала, изтръгнала дъщеря си, вече Христова агница, от стадото Христово.…

Проповед на празника на иконата на Св. Богородица „Всецарица“

Св. Климент Охридски – Похвално слово за Светия Кръст (Слово за Въздвижение на Светия Кръст)

Братя,

Днес, като празнуваме, ние се веселим духовно за издигането на Кръста Господен.

Днес ние се радваме поради възвисяването на честното дърво.

Днес бива издигано нависоко славното дърво и високо издига от гибелта нас, лежащите в грехове.

Днес скритото в земята дърво излиза на светлина. Наистина, и след разпятието и смъртта Христос е Господар на смъртта и на живота. Господ умъртви смъртта и възкръсна от мъртвите на третия ден.

Обхванати от люта завист, евреите се бояха да не би да остане нещо от това, с което Христос бе измъчван, и да не би Кръстът да служи на вярващите в христа за предпазване и за изцеряване, та затова го взеха, закопаха го и го заровиха много дълбоко в земята, казвайки: „Нека той бъде в забрава!“ Имам предвид Кръста – великото християнско богатство, също гвоздеите, копието и дъсчицата с надписа, който Пилат беше написал и положил на Кръста. Също и тоя надпис беше заровен.

Бог издигна в гръцката земя цар Константин Велики, верен християнин, и майка му Елена, която потърси и намери Кръста чрез Божие откровение и чрез вярата на архиерей. Една част от Кръста тя положи в Йерусалим, а другата част заедно с гвоздеите изпрати на сина си в Цариград.

Днес ние с радост празнуваме намирането на Кръста, който се издига и възвисява по целия свят. На днешния ден Кръстът излезе от земята и като слънце засия по цялата земя и украси цялото творение. Той излезе, за да издигне грешните от тинята и калта.

Днес светата църква приема своя накит, украсявайки се като с гривна, пръстен и огърлица. Добре е това, е днес се е събрал много народ, за да види намерения Кръст и да се поклони на Христа, издигнат на него. Кръстът се яви, за да се издигне високо, и се издигна, за да бъде показан този, който беше заровен и скрит в малко място и който сега приема поклонение от всички. Та и ние сега, приятели, като празнуваме, радваме се поради него. И наистина, след като скритото свещено дърво излезе от тъмата наяве, то трябваше да се появи на високо място като крепост върху планина или като светило, поставено на светлиник, и да бъде показано на всички. Ето защо първият християнски цар и светият архиерей, издигайки Кръста на високо място за наблюдаване, заповядаха да го покажат на всички, които бяха се събрали в църквата. Същото правим и сега на издигнато място сред храма.

Братя, вие виждате, как бива прославян светият и почитан от всички Кръст, който беше заровен в земята поради завист, и как той бива издиган днес на високо място. Това е знамето, чрез което ние се различаваме от другите народи и страни. Това е християнското богатство. Този е знакът, с който ние бяхме отбелязвани, след като Христос беше разпънат на кръст. Това е острото копие, с което ние пробождаме нашите врагове – бесовете.…

Траурно известие. Престави се в Господа Видинският митрополит Дометиан

С дълбока скръб Канцеларията на Св. Синод известява, че днес – 18 септември 2017 г., около 13 ч., след продължително боледуване се е преставил в Господа Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан.

Синодалната канцелария призовава всички православни християни и родолюбиви българи да насочат своя взор в искрена молитва към Бога, Който да настани душата на преселилия се от нас Видински митрополит в селенията на праведните. Митрополит Дометиан ще остане в църковната памет като изряден в монашеското си поприще, богоомъдрен духовник и архипастир на поверените му клир и народ, скъп и незабравим архиерей – член на Св. Синод.

Синодалните архиереи определиха опелото и погребението на техния събрат да станат на 20 септември от 12 часа. За Наместник на овдовелия Видински епархийски престол, който канонично да ръководи делата на епархията до избор на наследник на покойния митрополит Дометиан, Светият Синод единодушно определи Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий.

Отново сърдечно се обръщаме с чувства на искрени съболезнования преди всичко към близките, всечестния клир и благочестивото паство на овдовялата Видинска епархия и подновяваме призива си за сърдечна молитва за упокоилия се непрежалим епархийски митрополит и синодален архиерей.

Вечна, блажена и светла да бъде паметта на преставилия се в Христа Господа Видински митрополит Дометиан.

БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

От Канцеларията на Св. Синод.…

Празнични богослужения, посветени на иконата на Св. Богородица „Всецарица“

14 септември – Кръстовден