Monthly Archives: 30.08.2017

Богослужебна програма за месец септември

Биография на ставр. свещик. Аспарух Стоичков

Ставрофорен свещеноиконом Аспарух Стоянов е роден на 8 февруари 1915 г. в с. Радуил, Самоковско, в сърцето на Рила планина. В този ден по християнския календар бил празника на св. Три светители, което дало повод на майката да определи на шопски диалект бъдещето му: „Оно се роди на „Три светителе“ и ке ми стане поп.“ Селският учител – кръстникът – му дал името Аспарух.

И наистина, сред многочленното семейство от четирима ратя и две сестри, той от малък се отличава с любознателност и любов към учението. През 1921 г., едва шестгодишен, е записан в селското училище, където завършва трети прогимназиален клас. В училището по това време преподават завършилият Казанската духовна семинария в Русия Антон Станков, завършилият Духовната академия и специалност „класически езици“ в СУ Александър Милев, впоследствие професор по древни езици в СУ, Радко Поптодоров – семинарист, а по-късно преподавател в Духовната академия. Те оставят незаличими следи в съзнанието на будния младеж и помагат да се оформи желанието му да се подготви за духовник. Александър Милев дори написва молбата му до Ректора на Софийската семинария. През 1929 г. се записва в Педагогическата гимназия в гр. Самоков, но скоро напуска по финансови причини. Голямото семейство живее в бедност и не може да си позволи да отделя средства за храна и квартира в околийския център. Но всички смятат, че той не бива да остане с това образование, пък и той самият е много любознателен и мечтае да продължи да учи. Братята му и селските младежи се обръщат към него с „попе“. Кандидатства в Софийската духовна семинария, но не е приет, защото не може да пее по ноти.

Тъй като всяко лято прекарва в Рилския манастир и помага на монасите в ежедневните им задължения, той се включва и завършва шестмесечен църковен певчески курс, организиран от Светия Синод. През 1931 г. кандидатства отново и е приет в Семинарията. Бедността е толкова голяма, че отива да се запише и да получи униформата си, а брат му го чака, за да вземе неговите дрехи и обувки. Изключително скромен и мълчалив, той овладява предметите старателно и с интерес. Донесъл със себе си споменът за простичките семейни ценности, – кръстенето на баща му преди да започне работа и кратката молитва „Хайде, Боже, помагай!“, къпането на шестте деца преди празник, обличането на новите дрехи и отиването на църква, запаленото привечер кандилце пред единствената икона, тихия шепот на родителите пред иконата преди лягане – го кара да се усамотява и постоянно да мисли за Бога. По този повод татко споделяше:

Мислех за Бога, но вярата ми не беше твърде съзнателна и просветена. Представях си Бог суров, жесток и страшен и съжалявах за лошавините, които съм сторвал. Прекалена скромност, дори вредна, и смирение крайно и тъпо. Чувствах, че имам дарби – умествени способности, – но не ги проявявах, а покривах и потъпквах.

В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки

Този Христов мъченик, който се именувал по български Спас, а по гръцки Анастасий, бил родом от България, от Струмишка епархия, която в старо време се наричала Тивериополска, от село Радовиш.[32] Бил млад, на възраст около 20-годишен, красив наглед. Дошъл в Солун при един оръжейник, който бил негов майстор, имал някакви турски носии и търсел начин да ги изнесе вън от Солунската крепост, без да плати мито. Затова майсторът уговарял своя ученик да облече една от тези носии и да мине през портите на крепостта уж като турчин (в който случай нямало обмитяване). Момъкът се противил, като казвал, че това е опасна работа, обаче майсторът го насърчил с много думи и го убедил, та той най-после облякъл една от турските носии и така тръгнал да мине през градските порти. Но хората на митничаря го запитали дали има документ (за платен данък), а той отговорил, че е турчин (и не подлежи на обмитяване). Тогава те му казали да направи “салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да се уверят, че е мюсюлманин, и да го пуснат. Но момъкът, като чул неочаквано това, останал безгласен, защото нито знаел що е това, нито искал да направи тази мюсюлманска вероизповед. Тогава започнали да го бият и да го блъскат, задето презира мохамеданството, и го завели в конака на митничаря и първом го представили на неговия кехая-секретар, като разказвали с крясъци и в преувеличена форма всичко гореказано. Този го разследвал подробно, но като видял, че въпреки упражненото върху него достатъчно насилие той не склонил да се потурчи, завел го при агата, началник на митничарите (същият бил син на един големец и първенец сред агите, на име Мустафа бей, който по-късно станал и беглербей – бей на бейовете). Той го разпитвал с по-големи подробности и първо употребил разни хитрости, като му правил блестящи и големи обещания, за да го привлече. Но след като видял, че обещанията не го смекчават, сменил маската си и започнал да му отправя ужасни заплахи. Но момъкът си останал твърд и само едно се мъчел да поправи – грешката, която направил първия път[33], като изповядвал сега и казвал, че е християнин и няма да промени вярата си, каквото и да го правят.

Като видял и чул това, митничарят изпратил човек при градския мюфтия да му изясни въпроса и да попита какво трябва да се прави с такъв един неверен хулител. Мюфтията отговорил: “Ти държиш с едната си ръка меча, а с другата – книгата. Което от двете искаш, него употреби!” С това искал да каже: “Ако си ревнител на нашата вяра, накажи нейния хулител с меча си; ако си сребролюбив и безразличен, тогава употреби книгата!” Като получил такъв отговор, митничарят го изпратил при моллата, което значи съдия. Изпратил и петима души турци да свидетелстват против него, че подиграва и хули тяхната вяра.…

В памет на архим. Поликарп /Мадзароглу/

На 15 юни 2012 г. се престави в Господа архим. Поликарп /Мадзароглу/, неуморен труженик на Христовата нива, познат и многоуважаван и у нас от многобройните си посещения в България. Роден в Едеса през 1929 г., о. Поликарп се ражда за Бога в монашество в манастира „Св. ап. и ев. Йоан Богослов” на о. Патмос. Божият промисъл насочва стъпките му към Солун, където на 11.10.1951 г. е ръкоположен за дякон от Солунския митрополит Пантелеимон /Папагеоргиу/ в митрополитския храм „Св. Григорий Палама”. Пак същия митрополит го ръкополага за презвитер на 12.01.1958 г. в храм „Св. вмчк. Георги Победоносец” в солунския район Неаполис.

Деветнадесет години от свещенослужението на стареца Поликарп преминават в Солун като клирик на Солунската митрополия, от 1951 до 1970 г. Изящен плод на неговите трудове – духовни и материални – е храм „Панагия Фанеромени” в кв. Калитея. Тук той не само изгражда храма от основи, но създава най-важното – сплотена и човеколюбива енория, която и до днес живее по заветите, оставени от стареца. През 1963 г. е изпратен на послушание като председател на солунския храм „Св. София – Божия премъдрост”, а от1962 до 1968 г. е игумен на манастира „Св. Теодора Солунска”. През 1970 г. преминава на служение в Касандрийската епархия, обхващаща вътрешния ръкав на полуостров Халкидики – Касандра и част от източната страна на полуострова по посока Солун. Малко известен факт е, че семената, отгледани и умножени по-късно в стократен плод от стареца Паисий Светогорец – сестрите на манастира „Св. ап. Йоан Богослов” край Суроти, – са посети от стареца Поликарп, който с големи трудове изградил материалната база, пътя, водоснабдяването на манастира и организирал сестринството, съставено от боголюбиви девойки – негови духовни чада от годините на служението му в Солунска Митрополия. През 1983 г. старецът откликва на призива на Александруполският митрополит Антим Русас /сега Солунски митрополит/ и с няколко сестри от Суроти заминава за Александруполи, където Бог го дарява с милостта си да засади и отгледа с много любов най-съвършеното си многоплодно дърво, манастира „Панагия ту Евру” при с. Макри, и да се превърне в незаменима духовна опора за целия източен район на Егейска Тракия.

Като добрия слуга /вж. Мат. 25:21/ о. Поликарп върна Богу дадения му талант на пастирството стократно преумножен. Плодовете на това здраво засадено в земята добросенчесто дърво, което бе самият той, са далеч извън пределите на Гърция. Стига ни да кажем само, че плод от това дърво е настоящият Антиохийски патриарх Йоан.

Сега Старецът почива в мир, влязъл в радостта на Своя Господар /вж. Мат. 25:21/, Архипастиря и Пастиреначалника на всички ни, Господ Иисус Христос, и от доброто място, което Господ му е отредил заради многоплодните му трудове, продължава грижата си за своя манастир „Панагия ту Евру”, за сестринството му, за всички свои чеда и всички християни, които Бог удостои с милостта си да го срещнат, него – стареца Поликарп /Мадзароглу/.…

Проповед на Успение Богородично

Творчеството на игумения Валентина Друмева

Творчеството на игумения Валентина (Друмева) от Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“

(доклад изнесен от Галя Тодорова на международната богословска конференция „Свето-Йоанови четения“ в София, юни 2017 г.)

Майка Валентина е истинско явление в съвременния духовен живот в Българската Църква. Тя е известна като автор на много книги, но малцина са запознати с цялостното ѝ творчество, което досега не е било обект на специално изследване. Някои от книгите на монахиня Валентина са ставали особено популярни през годините, за тях е говорено, правени са екранизации, но досега не е правен пълен преглед на нейните издания и цялостно творчество. Всъщност, и тя самата не знаеше броя на своите книги и когато в хода на настоящото изследване я помолих да направи списък на всичките си книги, ми каза учудено: „Мислех че са около 40, но те излязоха 60″.
Целта на настоящото изложение е да се запознаем накратко с нейните книги и с главните акценти от дейността ѝ на християнски писател.

Монахиня Валентина, в света – Стойка Стоева Друмева, е родена на 18 август 1934 година. Тя произхожда от вярващо семейство, което поколения преди да се роди тя, е водело духовен и въцърковен живот. Дядо ѝ е бил настоятел на храма в село Войводино, Варненско, в което е родена. От малка е възпитана във вярата, била е дете, привързано към книгите и размишленията, но не е била особено затворена в себе си. Като дете и ученичка никога не е писала и не е имала влечение към литературно творчество. Насочва се към математиката, макар че е обичала и литературата, но по време на социализма литературата е обременена с атеистична идеология. Самата тя казва : „Чрез математиката исках да се съхраня духовно. Аз бях възпитана във вярата и си пазех съвестта.“ Но през цялото време на своето детство и юношество тя има вътрешна, неосъзната наклонност към литературата, вероятно в наследство от майка си, която е била поетична натура. От нея са останали 110 записани песни. След като завършва Полувисшия институт за прогимназиални учители във Варна, със специалност математика, известно време е учителка в прогимназията във Вълчи дол. След две години, поради липса на достатъчно кадри, я назначават за редовен учител по математика в гимназиалния курс, където учат по 8 паралелки на випуск. Задочно записва да следва висше образование по математика в Софийския университет.

Но по-късно тя почувствала повика на Бог в сърцето си и осъзнала своето монашеско призвание. При едно свое посещение в Калоферския манастир разбрала, че Бог ѝ посочва именно това място за нейния подвиг и спасение. Монахиня Валентина постъпва в Калоферския девически манастир през 1960 г. По време на честването на 100-годишнината от обновяването на манастира, на 29 юли 1962 г., тя е постригана в монашество от приснопаметния патриарх Кирил, в присъствието на тогавашния Пловдивски митрополит Стефан и много духовници, събрани за тържеството. По това време игумения е майка Таисия, голяма духовна подвижница и наставница на майка Валентина в монашеството.…

Житие на св. мъченик и архидякон Лаврентий

Страдание на светите мъченици Лаврентий архидякон, папа Сикст и на другите с тях

Свети Сикст (1), папа Римски, бил заловен, заедно със своя клир, и затворен в тъмницата от римския управител Валериан в същото време, когато император Деций (2) тържествено се връщал в Рим след победата си над персите.

Свети Сикст се родил в гръцкия град Атина. Отначало той бил философ, а после станал Христов ученик. Когато пристигнал в Рим, той се проявил като мъдър и благочестив човек и като твърде полезен член на Христовата Църква. Тук той, в продължение на известно време, преминал различните йерархически степени.

След убийството па светия папа Стефан (3) , заради изповядването на Христовото име, неговото място, обричайки се на сигурна смърт, заел свети Сикст. В това време нямало папа, когото чашата на страданията да била отминала.

Докато светият папа Сикст, заедно с клириците и другите християни, се намирали в тъмницата, в Рим заради Христа били подложени на мъчения двама персийски князе – Авдон и Сенис. Те били доведени от Деций, оковани като пленници. След тяхната мъченическа смърт (4), цар Деций и Валериан заповядали да доведат през нощта светия папа Сикст, в храма, известен под името Телюда.

Когато техните пратеници дошли в тъмницата, за да отведат папата, той казал на християните, които споделяли с него оковите:

– Братя и съмишленици мои! Не се страхувайте от временните мъки, като помните големите страдания, които претърпяха живелите преди нас светии, за да получат венеца на вечния живот. Сам Христос пострада заради нашето спасение, като ни остави пример за подражание (срв. 1 Петр. 2:21). Не се бойте да пострадате за Христа, за да се възцарите след това заедно с Него.

Заедно с папата били отведени и двама дякони – Фелецисим и Агапит. Те били представени пред Деций и Валериан.

– Знаеш ли – обърнал се Деций към папата – по каква причина си доведен и си представен пред нас?

– На мен това ми е твъде добре известно – отвърнал папата.

– Ако знаеш това – казал царят, – то постъпвай така, както постъпват другите на твое място. Така ще запазиш живота си и ще увеличиш числото на твоите клирици.

– Действително – потвърдил папата, – аз постоянно се грижа за увеличаването на клира.

– Тогава принеси жертва на боговете и ще получиш началството над всички жреци – предложил царят.

На това свети Сикст възразил:

– Аз всякога принасям чиста и непорочна жертва на всесилния Бог Отец, на Неговия Син, нашия Господ Иисус Христос, и на Светия Дух.

– Ние щадим твоята старост – продължавал царят да увещава папата. – Пожали и ти самия себе си и своя клир и го избави от смърт.

– Досега – отвърнал свети Сикст – аз съм се грижил и сега се грижа за себе си и за моя клир, та всички, заедно със себе си, да изтръгна и да избавя от вечната смърт.…

Проповед на Преображение Господне

Проповед в навечерието на Преображение