Автор: Петър Стоилов „Ти си Бог, Който прави чудеса“ (Пс. 76:15) Чудесата обикновено се дефинират като необикновени свръхестествени действия или събития, непосредствено осъществени от Силата Божия за постигане на религиозните цели.((Срв. Святая Русь. Большая Енциклопедия Русского Народа. Русское мировоззрение. М., 2003, с. 942.)) По своята същност „чудото се проявява във видимата природа и има своята причина извън нейните естествени сили и закони. То свидетелства за действието на висша свръхестествена Сила и доказва Божията власт над природата“.((С. Р-в. Трябва ли да вярваме в чудеса? – Духовна култура, кн. 48-49, 1932, с. 114.)) Така например старозаветните чудеса са имали за цел да възпитат еврейския народ като народ Божи и да се съхрани и разпространи истинското богопознание, преданията, очакванията и надеждите. В Новия завет чудесата на Иисус Христос се интерпретират от повечето богослови с помощта на понятията сила (δύναμις) и знак (σημαία). Те са средство за откриване на неочаквани събития, предизвикващи у човека учудване и удивление.((Срв. Каспер, В. Иисус Христос. С., 2005, с. 146)) На места в Библията чудесата се наричат дивни дела (вж. Ис. 25:1; Пс. 144:5), а на друго място пръст Божий (вж. Изх. 8:19). Чудесата на Спасителя са израз на голяма сила и хармония между думите и делата Му (срв. Мат.