Monthly Archives: 31.07.2017

26 юли 2017 г. – Св. прпмчца Параскева /храмов празник/

26 юли 2017 г. - Св. прпмчца Параскева

Богослужебна програма за месец август

Проповед на 26 юли – Св. прпмчца Параскева

Проповед на Вечерня – Св. прпмчца Параскева

Св. Нектарий Егински – За порочността на сърцето

Порочността е нравствена безчувственост на сърцето, която се нарича още и морална порочност. Когато човек се намира в това състояние, той върши зло без да се срамува и даже се гордее със своите грехове. По причина на това, че сърцето му е станало безчувствено, съвестта му мълчи. Това мълчание е мълчанието на нравствената умъртвеност. При нея спасение няма. Порочното сърце не го разчувства никакъв глас, никакъв призив, никакви молби, увещания или предупреждения. Ни откровения, ни чудеса ще могат да го съвземат от неговата летаргия. Нищо не го впечатлява, нищо не го отвежда до покаяние. Онзи, който се е опорочил, ще загине в греха си, защото Божията благодат го е изоставила.

Човек стига до сърдечно опорочение, защото без страх върши грехове. А прегрешава без страх от момента, в който отхвърли духовния живот от живота на сетивата. Според апостол Павел съществува постоянна битка между духовния живот и живота на сетивата. „Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму“ (Гал. 5:17) По причина на леност към борбата и нерадение у човека, в повечето случаи победител е плътта. Тя побеждава още и защото има за верен свой съпоборник сетивния свят, страстите и желанията на човешкото сърце. И доколкото човек внимава, бодърства, бори се и призовава Бога и Неговата помощ и подкрепа, той подсигурява духовната си природа и я извежда победителка в борбата срещу плътта, като я подчинява и я принуждава да слуша и да следва изискванията на духа, което означава да се ръководи съгласно изискванията на нравствения закон. Но веднага щом спре да внимава, да бодърства, да се бори и да призовава Бога, природата, която е подвластна на сетивата, запова да се противопоставя на духа и накрая въстава, издигайки множество щения.

Духът, мързелувал поради нерадение (нехайство, бел. пр.), е спрял да търси Божията помощ и започва да се чувства слаб в борбата срещу сетивата, а с началото на оттеглянето си се предава на исканията им. Намирайки се в това състояние, човек счита божествените заповеди за тежко и непоносимо бреме.

Законът на плътта вече е започнал да властва в човека. Колкото повече той се задържа у човека, толкова повече духовната природа отслабва. Макар че човек чувства, че трябва да се държи като самовластно същество и чувства дълг като нравствено свободно същество да се подчинява на закона на духа, той обаче няма вече нравствената сила и здравина да се бори срещу страстите, и като цяло – срещу неразумните желания, които дразнят сетивата. На този етап той, от една страна, чувства себе си пленен под веригите на сетивата, желае да ги строши, но е немощен, тъй като духът му е станал ленив. От друга страна, той съзнава нравствената си мизерност и съвестта му свидетелства за жалкото му състояние, но не успява да се освободи; немощен е да възвърне властта на духа, тъй като не прибягва до Божията помощ.…

Проповед на Илинден

26 юли – Празнични богослужения, посветени на Св. прпмчца Параскева

Снимка: Ретро Пловдивъ

Проповед в навечерието празника на Св. Богородица „Троеручица“ и Преп. Паисий Светогорец

Празнични богослужения, посветени на Иконата на Св. Богородица „Троеручица“ и Преп. Паисий Светогорец