Monthly Archives: 11.06.2017

Светият Синод включи св. Райко Шуменски, св. Лука Симферополски и св. Силуан Атонски в църковния календар

На заседанието си на 9 юни Св. Синод е решил да включи в църковния календар на БПЦ трима светци, като посочва и датите на тяхното богослужебно почитане: св. Райко Шуменски (14 май), св. Лука Симферополски (11 юни) и св. Силуан Атонски (24 септември).

И тримата светци не са новоканонизирани, а се почитат от дълги години в Православната църква. С решението на Св. Синод те се вписват в официалния църковен календар на БПЦ за почитане в диоцеза и на нашата Църква.

Св. Райко Шуменски е пострадал заради православната си вяра на 14 май 1802 г. в родния си град. Житието му е записано от йеромонах Никифор Хиоски. В Шумен той се чества с особена почит.

Архиепископ Лука Симферополски /Войно-Ясенецки/ (1877-1961 г.), е светител, изповедник, проповедник и в същото време известен лекар, хирург, професор, автор на научни монографии и изследвания. Упокоил се е на 11 юни 1961 г. и на този ден, но през 1996 г., архиепископ Лука е канонизиран от Украинската православна църква; през 2000 г. и Архиерейският събор на Руската православна църква го причислява към лика на руските светци.

Св. Силуан Атонски (1866-1938 г.) се подвизава като монах в светогорския манастир „Св. Пантелеймон“. От 1970 г. стават известни много случаи на изцеления, извършени след молитва пред главата на преподобния, която се съхранява в същия манастир. През 1987 г. той е канонизиран от Цариградска патриаршия, под чиято юрисдикция е Света гора.

Източник: Българска патриаршия; двери
На първото изображение: Икона на св. Райко от иконостаса на шуменския храм „Св. Трима светители“.

Проповед на Неделя на всички светии

Вълплъщение и Изкупление

Автор: прот. Георги Флоровски

„Словото стана плът“: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият Въплътил Се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото съществуване се откриват и осъществяват във и чрез Въплъщението. Господ снизхожда от Небесата, за да изкупи света, за да съедини човека с Бога вовеки. „И стана човек“. Положено е началото на нова ера. От този момент изчисляваме anni Domini.Както пише св. Ириней: „Синът Божи стана Син човешки, за да може човекът да стане син Божи.“ Във Въплъщението не само се възражда и възстановява първоначалната пълнота на човешката природа. Не само човешката природа се връща към нейното, някога изгубено, общение с Бога. Въплъщението е също така ново Откровение, нова и по-нататъшна стъпка. Първият Адам бил жива душа. Но последният Адам е Господ от Небесата (1 Кор. 15:47). И чрез Въплъщението на Словото човешката природа не просто възприема помазание от преизобилния Източник на благодатта, но и встъпва в съкровено и ипостасно единство със самото Божество. В това въздигане на човешката природа към вечно общение с Божествения живот св. Отци на ранната Църква единодушно виждат самата същност на спасението, началото на цялото изкупително дело на Христос. „Само това се спасява, което се съединява с Бога“, казва св. Григорий Богослов. И това, което не се съедини, никак не може да бъде спасено. Това е неговият главен аргумент, с който, против Аполинарий, той набляга върху пълнотата на човешката природа, възприета от Единородния при Въплъщението. Това е основният мотив в цялото ранно богословие – при св. Ириней Лионски, св. Атанасий Велики, отците-кападокийци, св. Кирил Александрийски и св. Максим Изповедник. Цялата история на христологичния догмат се определя от това фундаментално разбиране: Въплъщението на Словото като Изкупление. Във Въплъщението завършва човешката история. Осъществява се Божията вечна воля, „тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му“. Дните на очакванията са приключили. Обещаният и Очакваният е дошъл. И от сега нататък – да си послужим с израза на св. ап. Павел – животът на човека е „скрит с Христа в Бога“ (Кол. 3:3).

Въплъщението на Словото е абсолютно Богоявление. И преди всичко, то е откровение на живот. Христос е Словото на живота „и животът се яви, и ние видяхме и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам“ (1 Йоан. 1:1-2). Въплъщението е оживяване на човека, възкресение на човешката природа. Но върхът на Евангелието е Кръстът, смъртта на Въплътилия се. Животът се разкрива в пълнота чрез смъртта. Това е парадоксалната тайна на християнската вяра: живот чрез смърт, живот от гроба и поради гроба, тайната на живоносния гроб. И ние се раждаме за истински и вечен живот само чрез нашата кръщелна смърт и погребение в Христос; ние се възраждаме с Христос в кръщелния купел.…

Житие на светия наш отец Ефрем, патриарх Антиохийски

Свети Ефрем първоначално бил военначалник на Изток, по време на управлението на императорите Анастасий и Иустин.1 2 След това бил поставен за Антиохийски патриарх, тъй като бил човек благочестив, водещ добродетелен и богоугоден живот, изключително милостив към бедните и състрадателен към всички, които се намират в скърби и беди.3 А самото му избиране за патриарх станало според Божието благоволение и по откровението, което било дадено за него на един епископ, който живял по времето, когато Антиохия била възстановена след разрушението.

В това време в Антиохия, поради умножаването на различните ереси и еретици – несториани, евтихиани и други, се произнасяли хули против божеството но Христа и се потъпквала честта на Пресвета Богородица.4 5 Поради това над Антиохия се разразил Божият гняв. В двадесет и деветия ден на месец май, на обяд, в петък, тук станало страшно земетресение, а заедно с това целият град бил обхванат от огън. Земетресението разрушавало каменните здания и градските стени, а огънят унищожавал всичко останало. Това трябвало да яви на всички големия Божи гняв, предизвикан от човешките грехове. Антиохия едва не се уподобила на Содом и Гомор, защото голяма част от града била разрушена, и заедно с това загинали и безчислено множество граждани, едни от тях, като били затрупани под сриващите се сгради, а други от пожара.6 Така намерил смъртта си, затрупан от падаща колона, Антиохийският патриарх Евфрасий.7 Тогава сред останалите живи хора настанал голям плач и горчиво ридание. А жителите на всички околни градове и области, като узнали за станалото, се изпълнили с голям страх и ужас. Този Божий гняв, който яростно се стоварил върху Антиохия, видели с духовните си очи някои от светите отци, които се намирали на доста голямо разстояние от града (преподобни Теодосий Велики, който бил в Палестина, и преподобни Зосима, който бил в Кесария Палестинска).8 9 Поради това те със сълзи започнали да молят Бога да не погуби докрай града, срещу който Той справедливо се прогневил.

След това страшно земетресение и опустошителен пожар, в Антиохия бил изпратен военачалникът на Изтока – този блажени Ефрем, със задачата да построи в града нови сгради. Ефрем с усърдие се заел да изпълни възложеното му поръчение.

Сред работещите там имало един никому неизвестен епископ, който, като снел от себе си епископския сан и звание, показвайки се пред хората като бедняк, работел заедно с останалите на строежа.

Веднъж военачалникът Ефрем получил за него следното откровение. Уморен от работата, епископът легнал да поспи на земята. Тогава над него се видял огнен стълб, който достигал до небето. Ефрем наблюдавал това не веднъж и не два пъти, а многократно. Той много се ужасявал от това, което виждал, тъй като това чудо наистина било страшно.

Освен това воеводата не знаел, че този работник е епископ, тъй като по неговия външен вид не можело да се разбере, че е такъв.…

Св. Лука Симферополски – Въоръжете се със свещен гняв и не грешете. Проповед на Петдесетница

Автор: Св. Лука Симферополски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях – Светият Дух дойде в света, за да изпълни обещанието на нашия Господ Иисус Христос: няма да ви оставя сираци, ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя. И Светият Дух освети земята и ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слезе върху апостолите. Но как слезе? Видимо, във вид на огнени езици. Никога повече Светият Дух не слязъл по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било небходимо да слезе върху светите апостоли във формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светци; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие се утвърди по целия свят. Те са първите проповедници на евангелието, първите, които донесоха светлината Христова в света. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той направил огнени и сърцата, и умовете им, осветил ги и ги просветил, направил така, че да си припомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им дал сили, така че да могат да приведат целия свят до Христа.

Но не слиза ли Светият Дух върху всички, които са достойни да го приемат? Не бе ли св. Серафим Саровски изпълнен със Светия Дух? Светият Дух слезе върху него не във вид на огнени езици, но по такъв начин, че придоби всичките му мисли, желания, чувства и стремления. Изпълни св. Серафим. По същия начин слязъл Светият Дух върху много и много светци, по този начин изпълва всички нас, недостойните християни от днешния век, защото в тайнството Миропомазание и в тайнството Кръщение ние получаваме благодатта на Св. Дух.

Ние получаваме тази благодат, всички я получават, но не всички я запазват. Мнозина загубват това съкровище, губят благодатта на Св. Дух. Защото би ли могъл Светият Дух по какъвто и да е начин да пребивава в нечисто сърце, изпълнено от греха? Както димът прогонва пчелите, както смрадта отблъсква човеците, така и смрадта в човешкото сърце прогонва Светия Дух. Светият Дух живее единство и само в сърца чисти и само на тях дарява Божествената Си благодат, светите Си дарове, защото Той е „Съкровище на благата“ – на всички истинни и ценни блага, които може да придобие човешкото сърце. Защото би ли могло да ги възприеме нечистото сърце? Нима може да възприеме благодатта на Светия Дух сърце, което е греховно, лишено от милосърдие и любов?

Но как да придобием сърце чисто? Как да се въздържим от срамните грехове? Как да се сдържим по време на изкушенията от врага на нашето спасение, от изкушенията на света? Как да запазим себе си от тях? Нужно е неуморно, винаги, във всички дни на живота ни, всеки час, да помним това, че Светият Дух не живее в сърце нечисто.…

Проповед на Петдесетница