Monthly Archives: 31.05.2017

Богослужебна програма за месец юни

Проповед на Неделя на св. Отци от Първия вселенски събор

Проповед в навечерието на празника на Св. Йоан Руски изповедник

Тъга по Батак

По повод 5 години от канонизацията на св. новомъченици Батакски През февруари 1822 г. в гръцкия град Науса избухва възстание срещу турските поробители. След като разбиват 4000-на турска армия и освобождават Науса и околните села, възстаниците, вдъхновени от успеха си, се отправят към по-големия град Верия. Срещу тях обаче е изпратена 20000-на редовна турска войска и башибозук под командването на Мехмед Емин паша. Възстаническата армия е разбита. На 18 април турците превземат Науса. Започва масово клане, в което са избити почти всички мъже, а жените и децата са отведени в робство. Потърсилите убежище в църквата „Св. Николай“ се взривяват в нея. Тридесет млади жени с децата си доброволно се хвърлят във водопада на р. Арапица, за да не бъдат обезчестени или продадени в робство. Днес жертвите от клането в Науса са прославени в лика на светите гръцки новомъченици, чиято памет се чества на 11 май. В началото на май 1876 г. един малък български градец – Батак, – възстанал срещу поробителя, споделя съдбата на Науса. С масово клане е потушено и баташкото въстание. Днес жертвите от него също са прославени в лика на светите български новомъченици. Те са и най-силната връзка между двата града. В отношението към светиите обаче е

Житие на преподобния наш отец Серапион Синдонит

Живеел в Египет един старец на име Серапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало.* От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко Евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали „безстрастен“. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали: – Защо плачеш, отче? Той им отвръщал: – Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже. Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатството – душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий. Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един – хляб; друг – зеленчуци;

Нетленни бяха открити мощите на сръбския светител Мардарий, упокоил се 1935 г. в Америка

Разкриване мощите на св. наш отец Мардарий, първият сърбин епископ на Америка и Канада С благословението на Негово Преосвещенство Лонгин, епископ Новограчаницки и Среднозападноамерикански бяха отворени мощите на св. Мардарий, които почиваха в църквата на манастира „Св. Сава“ в Либертивил, щата Илиной, където светителят е погребан през декември 1935 г. С отварянето на гроба, честните мощи на св. Мардарий се показаха нетленни. В четвъртък, 4 май 2017 г., Негово Преосвещенство епископ Лонгин отслужи Божествена литургия в манастира „Св. Сава“ преди разкриването на мощите. След Св. Литургия, епископ Лонгин и свещенството отслужиха Молебен с Акатист на Св. Мардарий. Веднага след това пристигна екипът, който бе ангажиран с преместването на надгробната плоча и подовата настилка, за да бъдат извадени мощите. След преместването на камъка се откри, че ковчегът, в който бе положен Св. Мардарий, е в циментена ниша, която се намира под пода на храма. Това доведе до еднодневно забавяне на разкриването на мощите, тъй като бе необходимо екипът да се подготви за отварянето на нишата. В петък сутринта, 5 май 2017 г., работниците разпечатаха нишата, докато свещ. Николай Костур и йеродякон Нектарий (Тесанович) отслужиха Молебен на Св. Мардарий при гробницата му, с молитвеното съучастие на еп. Лонгин и йеромонах Серафим (Милокович).

ВИДЕО: И в България просияли. Представяне на книгата за св. Ахилий и св. Николай Нови Вуненски

Егерия. Из „Пътепис“ („Поклонническо пътуване до светите места“) – От Възкресение Христово до Петдесетница

Превод от латински: Росен Миланов 1. На следващия ден, в събота, в третия час всичко става по обичая; по същия начин е и в шестия. Ала в деветия час не се прави вече, както в събота, а се подготвя пасхалното бдение в голямата църква, теост в Мартирия. А пасхалното бдение се извършва така, както при нас; само това се добавя тук, че когато децата се кръстят и облекат, щом излязат от извора, заедно с епископа първо се водят в Анастасиса. 2. Влиза епископът вътре, зад преградата на Анастасиса, казва се един химн и после епископът отправя молитва за тях. След това идва до голямата църква с тях, където по обичая целият народ е на бдение. Там нещата се вършат, както обикновено става и у нас, и след като се принесе Жертвата се прави отпуст. След като в голямата църква е бил даден отпустът на бдението, веднага с химни се отива в Анастасиса и там отново се чете онова евангелско място за възкресението, отправя се молитва и там епископът пак принася Жертвата. Но заради народа всичко се извършва бързо, – за да не се задържа той по-дълго. После народът се отпуска – в този ден отпустът на бдението се извършва в

Проповед за Св. Николай Нови Вуненски