Живеел в Египет един старец на име Серапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало.* От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко Евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали „безстрастен“. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали: – Защо плачеш, отче? Той им отвръщал: – Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже. Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатството – душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий. Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един – хляб; друг – зеленчуци;