Monthly Archives: 31.05.2017

Богослужебна програма за месец юни

Проповед на Неделя на св. Отци от Първия вселенски събор

Проповед в навечерието на празника на Св. Йоан Руски изповедник

Тъга по Батак

По повод 5 години от канонизацията на св. новомъченици Батакски

През февруари 1822 г. в гръцкия град Науса избухва възстание срещу турските поробители. След като разбиват 4000-на турска армия и освобождават Науса и околните села, възстаниците, вдъхновени от успеха си, се отправят към по-големия град Верия. Срещу тях обаче е изпратена 20000-на редовна турска войска и башибозук под командването на Мехмед Емин паша. Възстаническата армия е разбита. На 18 април турците превземат Науса. Започва масово клане, в което са избити почти всички мъже, а жените и децата са отведени в робство. Потърсилите убежище в църквата Св. Николай се взривяват в нея. Тридесет млади жени с децата си доброволно се хвърлят във водопада на р. Арапица, за да не бъдат обезчестени или продадени в робство. Днес жертвите от клането в Науса са прославени в лика на светите гръцки новомъченици, чиято памет се чества на 11 май.

В началото на май 1876 г. един малък български градец – Батак, – възстанал срещу поробителя, споделя съдбата на Науса. С масово клане е потушено и баташкото въстание. Днес жертвите от него също са прославени в лика на светите български новомъченици. Те са и най-силната връзка между двата града. В отношението към светиите обаче е разликата. Разлика, която на едните – гърците – прави чест, а българите опозорява. Защото ако в Гърция никой не оспорва светостта и мъченичеството на науските жители и правото на Църквата да ги почита като светии, отдавайки им богослужебна почит, а вярващите да издигат към тях ръце, събрани в молитва, то у нас срещу канонизацията на Баташките мъченици, дори още преди да бъде извършена, се надигна яростна война от оспорване, клевети, хули, продължаващи дори „до днес“ /ср. Иоан 28:15/. Към небето, където сияят вече светите баташки мъченици, се протягат хищни ръце на хора, които не искат да им се молят, а да ги свалят от там и скрият под похлупака на студената земя… /ср. Мат. 5:15/

Тъмните облаци на човешки страсти, преследване на някакви непонятни за здравия разум лични интереси и интриги, са се надвесили над това радостно тържество – канонизацията на светите баташки мъченици. Със същия кръвожаден патос, с който някога Ахмед ага дал начало на клането в Батак, като извикал „Палете! Горете! Сечете мало и голямо!…“, българи, назоваващи себе си „будители“, призовават днес за „обществена преоценка на Акта за канонизацията“, „специалисти богослови и рецензенти“ да пренапишат отговорно житието на светите Баташки мъченици и съставения в тяхна чест „Акатист…“, тъй като авторът им, Иван Николов, е извършил, според тях, при съставянето им „подмяна на исторически факти с измислени такива“, довели до „обезличаване на българския дух и история, но в много по-изтънчен вид – зад маската на православието“. Искрено сен адявам онези, които искат това, да не знаят какво правят, за да имат оправдание в деня когато „Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето…“ /1 Сол.

Житие на преподобния наш отец Серапион Синдонит

Живеел в Египет един старец на име Серапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало.* От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко Евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали „безстрастен“. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали:

– Защо плачеш, отче?

Той им отвръщал:

– Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже.

Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатството – душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий.

Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един – хляб; друг – зеленчуци; и го успокоявали.

– Вземи поне това, братко, и не скърби за изгубеното богатство, защото Бог може да ти го върне.

А старецът отговарял:

– Амин! Амин!

Веднъж, когато свети Серапион дошъл в Александрия, срещнал един просяк, който бил съвсем гол и треперел от студ. Старецът си казал:

– Може ли такова нещо, аз, който си въобразявам, че съм постник и изпълнявам както трябва Христовите заповеди, да имам дреха, а беднякът, в чийто образ е Самият Христос, да страда от студа? Как да не го съжаля! Наистина, ако не покрия голотата му и допусна да умре от студ, то на съдния ден ще бъда наказан като убиец.

И като свалил наметалото си, Серапион го дал на нищия и седнал гол недалеч от там, като притискал към гърдите си светото Евангелие, с което никога не се разделял.

Случило се, че минал оттам един човек, който го познавал, и като го видял гол, му рекъл:

– Отче Серапионе, кой те остави гол?

Като посочил светото Евангелие, старецът отвърнал:

– Ето кой показа голотата ми.

Веднъж блаженият срещнал един човек, когото за неизплатен дълг водели в тъмница. Съжалил го и като нямал какво да му даде, продал Евангелието си, дал получените пари и изплатил дълга му. Когато се върнал в колибата, където понякога се прислонявал, ученикът му, като го видял гол, го попитал:

– Къде е наметалото ти, отче?

Старецът отвърнал:

– Пратих го там, където ще намерим много по-хубаво от него.

Ученикът пак казал:

– А малкото Евангелие къде е?

– Чедо, то (Евангелието) ми казваше всеки ден: продай имота си и раздай на сиромаси (Мат.…

Нетленни бяха открити мощите на сръбския светител Мардарий, упокоил се 1935 г. в Америка

Разкриване мощите на св. наш отец Мардарий, първият сърбин епископ на Америка и Канада

С благословението на Негово Преосвещенство Лонгин, епископ Новограчаницки и Среднозападноамерикански бяха отворени мощите на св. Мардарий, които почиваха в църквата на манастира „Св. Сава“ в Либертивил, щата Илиной, където светителят е погребан през декември 1935 г. С отварянето на гроба, честните мощи на св. Мардарий се показаха нетленни.

В четвъртък, 4 май 2017 г., Негово Преосвещенство епископ Лонгин отслужи Божествена литургия в манастира „Св. Сава“ преди разкриването на мощите. След Св. Литургия, епископ Лонгин и свещенството отслужиха Молебен с Акатист на Св. Мардарий. Веднага след това пристигна екипът, който бе ангажиран с преместването на надгробната плоча и подовата настилка, за да бъдат извадени мощите. След преместването на камъка се откри, че ковчегът, в който бе положен Св. Мардарий, е в циментена ниша, която се намира под пода на храма. Това доведе до еднодневно забавяне на разкриването на мощите, тъй като бе необходимо екипът да се подготви за отварянето на нишата.

В петък сутринта, 5 май 2017 г., работниците разпечатаха нишата, докато свещ. Николай Костур и йеродякон Нектарий (Тесанович) отслужиха Молебен на Св. Мардарий при гробницата му, с молитвеното съучастие на еп. Лонгин и йеромонах Серафим (Милокович). През цялото време, докато протичаше процесът по разкриването на мощите, звучаха пасхални песнопения и „Христос Воскресе“ – с руски и сръбски напеви, – тъй като е известна силната обич и преданост на св. Мардарий към двете славянски култури.

С разпечатването на нишата се положиха всички усилия, за да бъде вдигната покриващата плоча. Докато течеше този процес покриващата плоча на нишата се премести и падна върху ковчега, като по този начин счупи неговия капак. В този момент от гроба излезе дивно благоухание, което бързо се разнесе. Обаче стана ясно, че Светителят е погребан с лице, обърнато на запад, вместо на изток. Това само по себе си е чудо; то бе знамение на Божия промисъл. Ако Св. Мардарий бе погребан по правилния начин, гледащ към правилната посока, капака на нишата би паднал върху тази страна на ковчега, където би почивала неговата честна глава. Видя се, че неговите крака бяха претърпели процеса на тление и се виждаха костите им.

О. Серафим и о. Николай извадиха честните мощи от гробницата по време на песнопенията „Христос Воскресе“. Св. мощи бяха леки на тежест и лесно бяха поставени във временен метален ковчег. В този момент се обърна внимание на краката, които бяха единствената част от тялото, която се виждше. Костите на краката бяха златисто жълти на цвят. Тогава о. Николай Костур продължи огледа и фокусира вниманието си върху средната част от тялото. Честните ръце на св. Мардарий държаха кръст, който бе плътно на мястото си и неподвижен. С повдигането на плата на ръкавите, ръцете на Св. Мардарий се показаха съвършено нетленни. Ясно видими бяха кожата му, ноктите и косата.…

ВИДЕО: И в България просияли. Представяне на книгата за св. Ахилий и св. Николай Нови Вуненски

Егерия. Из „Пътепис“ („Поклонническо пътуване до светите места“) – От Възкресение Христово до Петдесетница

Превод от латински: Росен Миланов

1. На следващия ден, в събота, в третия час всичко става по обичая; по същия начин е и в шестия. Ала в деветия час не се прави вече, както в събота, а се подготвя пасхалното бдение в голямата църква, теост в Мартирия. А пасхалното бдение се извършва така, както при нас; само това се добавя тук, че когато децата се кръстят и облекат, щом излязат от извора, заедно с епископа първо се водят в Анастасиса.

2. Влиза епископът вътре, зад преградата на Анастасиса, казва се един химн и после епископът отправя молитва за тях. След това идва до голямата църква с тях, където по обичая целият народ е на бдение. Там нещата се вършат, както обикновено става и у нас, и след като се принесе Жертвата се прави отпуст. След като в голямата църква е бил даден отпустът на бдението, веднага с химни се отива в Анастасиса и там отново се чете онова евангелско място за възкресението, отправя се молитва и там епископът пак принася Жертвата. Но заради народа всичко се извършва бързо, – за да не се задържа той по-дълго. После народът се отпуска – в този ден отпустът на бдението се извършва в същия час, както и при нас.

1. От вечерта онези пасхални дни се прекарват така, както и при нас, и по своя ред се извършват богослуженията през осемте дни на Пасхата – така както и навсякъде става през Пасхата, чак до осмия ѝ ден. Ала тук украсата и външното оформление и през осемте дни на Пасхата са такива, каквито и на Богоявление – не само в голямата църква и в Анастасиса, при кръста и на Елеонската планина, но и във Витлеем, и дори в Лазариума, и навсякъде, защото са пасхални дни.

2. В първия ден – неделята – хората се отвеждат в голямата църква, тоест в Мартирия. По същия начин става и в понеделник, и във вторник – но тогава, така че винаги след отпуста с химни да се отива от Мартирия до Анастасиса. В сряда пък хората се отвеждат на Елеонската планина, в четвъртък – в Анастасиса, в петък – на Сион, в събота – пред кръста, а в неделя – в осмия празничен ден – отново в голямата църква, тоест в Мартирия.

3. През осемте пасхални дни ежедневно след хранене епископът с целия клир, с всички деца, тоест с тези, които са били кръстени, с всички апотактики – мъже и жени, и също с желаещите от народа, възлиза на Елеонската планина. Казват се химни, отправят се молитви в църквата, която е на Елеонската планина, и в която се намира пещерата, където Иисус е учел учениците Си; отправят се молитви и на Имбомон, тоест на това място, от което Господ възлязъл на небесата.

4. След като са били казани псалмите и е била отправена молитвата, в часа за вечерното богослужение с химни се слиза до Анастасиса; това става през всички осем дни.…

Проповед за Св. Николай Нови Вуненски