Monthly Archives: 28.04.2017

Богослужебна програма за м. май

Проповед на Томина неделя

Проповед на Велики петък – Опело Христово

Човешкото поведение е контролирано от нашето разположение

Автор : схиархим. Йоаким Пар

Тази сутрин ще говоря за нашето поведение в колектив. Нашето поведение винаги се контролира или, дори може да се каже, е програмирано от нашето разположение. Животът на християнина е живот на благодарност – той е благодарен първо на Господ и после на своя брат, на своя ближен. Абсолютната противоположност на благодарността е себелюбието, любовта към себе си, вманиачаване в себе си, проява на интерес към другия само, ако това е свързано с теб. А ориентирът върху себе си е винаги гордост. Гордият човек не е благодарен. Гордият човек не обича. Той си мисли, че обича, но не обича. Той проявява желание или интерес към някого другиго само по отношение на това, което може да получи от него. Фокусът за него е винаги самият той.

Християнството е абсолютно противоположно – то винаги е ориентирано към Бога и към другите. Когато някой човек не разбира, доколко се самоунищожава, и му откриваш истинското християнско послание, той винаги остава шокиран. Какво означава да обичам някого? Как мога да обичам хора, които не мислят за мен, които ме ненавиждат, защо трябва да давам милостиня на мързеливите, които не работят, докато аз работя много, защо трябва да се грижа за някого, който не прави нищо? Християнството се намира в абсолютна конфронтация или, дори може да се каже, е падение за разсъдъка на падналия човек, който живее в грях, смята Бога и всичко, което е свързано с Него, с Христовия призив и с християнството, за безумие. Християнството застава на пътя на светското разбиране за живота, то няма никакъв смисъл за света, и затова казват: „Кой се нуждае от това? Аз живея в съгласие с този свят, защото той е истински”. Физическият свят и Божието творение са истински, но човешкото разбиране за намирането в този свят е унищожено и изопачено от греха.

Когато живееш с други хора, както правим ние в манастира, първото, за което мислиш, е това, какви са другите. Виждаш толкова много различни характери, различни хора – имаш работа с различни индивидуалности. Много неща те дразнят в твоите братя, виждаш много неща, които им липсват. Но всъщност се дразниш, защото всички тези проблеми ги има в теб.

Една от емоциите, която съпровожда самостоятелния или съвместния ни живот с други, е гневът. Гневът произлиза от гордостта. Гневът идва от любовта към себе си. Гневът произхожда от себелюбието. Човек, който обича себе си, лесно се дразни. Всичко, което не му угажда, го разстройва. Човек, който обича себе си, е пълен с тщеславие. Той обича да повтаря: „Ами аз?”, „Къде е моето?”, „Вижте какво мога да направя”, „Вие не ме познавате”, „Защо той получава, а аз не получавам?” Проявяваме ревност, обичаме да ни хвалят – хвалбите са празни, не означават нищо, но гордият човек ги обича. Гордият човек ненавижда критиката. Ако си горд, и най-малката дума за теб, която не ти харесва, те озлобява, кара те да се защитаваш, настройва те за борба.

Богослужения през страстната седмица

Проповед на Вход Господен – Неделя Ваиа. Κυριακή των Βαΐων στην Εκκλησια Αγια Παρασκευη

Проповед на Акатистова събота