Monthly Archives: 31.03.2017

Вседобродетелната Пресвета Богородица

Автор: монах Мойсей Светогорец

Мястото на Пресветата Владичица наша Богородица Приснодева Мария в Православната църква е особено високо. Според свети Йоан Дамаскин то е непосредствено второто след това на Светата Троица. Ние, православните християни, подир почитта си към Света Троица, оказваме почитание към Пресветата.

Боговдъхновените свети евангелисти я упоменават с изключително уважение и любов, особено св. ев. Лука. Личността на Пресветата се явява като образец и пример за вярваща жена, която е призвана към спасение през своята вяра по благодат божия. Тя заема отлиително място в Църквата. Тя е красивата, скромна и смирена дъщеря, която приема всецяло божественото Слово с пълно доверие. За разлика от първата жена – Ева,- тя оказва послушание към божествената воля, към Божия призив, към най-съвършения обра.

Тя е единствената майка на Бога и на човеците. Личност свещена и неповторима. Най-доброто, което човечеството можа да даде на Божествеността. Божествеността откри в нейно лице скромността, смирението, чистотата, непорочността, послушанието, в техния най-подобаващ и прекрасен вид.

Пресветата се намира по Божи промисъл в такова особено състояние, което не принадлежи на никой друг член на Църквата. Тя е единствената Девица-майка. Майка на Господа, по нейно съгласие. Тя приема да роди Сина и Словото Божие заради народа Божи, който народ тя изобразява и който тя (чрез себе си) свърва с това приемане на спасението, което Бог ѝ предоставя. Така Христос става Новият Адам, Пресветата – Новата Ева.

Светите отци на Църквата проследяват следите на Пресветата през целия Ветхи Завет. Те говорят за нейните предобрази и символи.

Първото съобщаване за нейната честна личност става в така нареченото „ Първоевангелие“.

Когато Бог казва на змията-демон, че ще всее вражда между него и жената, Той има предвид Пресвятата. Тази, която ще даде плод, за да порази главата на дракона, който само ще ужилва Сина ѝ по петата (Бит. 3:15).

Друг предобраз е неизгарящата къпина. Тази, която видял боговидецът пророк Мойсей в богообходената планина Синай. Къпината горяла без да изгаря. За великия догматист, св. отец на Църквата ни, Йоан Дамаскин тя предобразява Богородица и явяването на Светлината чрез Израилева щерка Девица. Особено любещият Богородица св. Григорий Палама говори тук за нетварната светлина (църк., благодатния огън) славата Господня, каквото е явяването на Христос в историята на света. Светлината идва от Пресвятата, която не се поврежда от носенето и раждането на Спасителя.

Друг изключителен предобраз е лествицата в съня на патриарх Яков, която свързва земята с небето. Според светоотеческото тълкувание по тази стълбица се спуснал Бог, за да дойде на земята. Пресвятата става мостът, който свързва разделените. Красиво се възпява това в Акатистния химн: „Радвай се, мосте, който превеждаш от земята на небето“ и „Радвай се, стълбо небесна, по която слезе Бог“. […]

Събитието на Благовещението

Явява се небесният пратеник архангел Гавриил на Дева Мария и ѝ казва, че тя ще роди Спасителя на света.…

Богослужебна програма за м. април

1 април – Възхвала на иконата на Св. Богородица „Аз съм с вас и никой не ще бъде против вас“

Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед на Нова година

Доживяхме, по Божията милост, до 1950-та година. Тя бе омрачена от загубата на обичания от всички нас отец архимандрит Тихон. Такава била Божията воля!

А как ще посрещнем новата 1951-ва? Разбира се, не така, както я посрещат светските люде: не с шампанско, наздравици и пиршества.

Ще се поздравим ли един друг с „Честита Нова година”?

Не, няма да го сторим, защото не знаем какво ни очаква през тази година – тя може да се окаже и опасна, и тежка, понеже международните отношения както никога досега са напрегнати и страшни.

Напълно открито страни – врагове на нашата държава, подготвят против нас, както и против останалите демократични страни, най-страшната, най-ужасната от всички войни, водени някога в света.

По чудовищните злодеяния, извършвани в нещастната Корейска земя, можем да съдим колко ужасна, как чудовищна ще бъде тази война, ако допусне Господ, ако не намали яростта на враговете ни.

А ние? Как да постъпим, как да посрещнем тази 1951 година?

В молитва, в дълбока мирна молитва Господ да не допусне този неизказан ужас да връхлети цялата земя, да не допусне това небивало кръвопролитие и масово унищожение на хора. Защото знаете от Св. Писание, че Господ изпраща тежки масови беди, когато народът падне в нечестие, когато потъне в грехове.

Винаги е било така. Големите беди над всички и страшните войни всякога са били Божие наказание за греховете на човешкия род. Ние знаем как Бог унищожил със страшно земетресение, с изригване на вулкан, как залял с лава достигналите предела на своята греховност Содом и Гомор. Те са примерът за нас.

Нека опресня спомена за онези събития.

Бог, в Троица прославян, Се явил в шатрата на нашия праотец Авраам, във вид на трима мъже (ангели). Авраам ги приел както подобава, с голяма почит, а когато те станали, за да унищожат Содом и Гомор, той се изправил пред тях и казал: В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет?…

Проповед на Благовещение

Свети Петнадесет Тивериополски – струмишки свещеномъченици и мъченици

Написано от Охридския архиепископ Теофилакт. Преразказ със съкращения на епископ Партений

След като се пръсна по света евангелската проповед на галилейските рибари, Христовите апостоли, и печелеше за Христа спасени души, против Църквата се надигнаха римските императори с техните подначалници и чрез мъчения и смърт искаха да заставят християните да се отказват от Христа и да се покланят на езическите богове и на техните идоли. Тогава едни от християните се криеха в гори и пещери, други бягаха от град в град, а трети, преизпълнени с божествено дръзновение, смело проповядваха Христа, поради което биваха предавани на тежки изтезания – хвърляни на диви зверове в амфитеатрите, или в огън и вода, или посичани с меч, по който начин предаваха душите си на Бога.

Но най-после се показа зората, която предвещаваше слънчев ден за християнството. В Рим се възцари Констанций Хлор, който не отричаше езическата религия на своите прадеди, но позволяваше свобода на християните да вярват в своя Бог. И се случи следното, което показва неговата търпимост… В сила все още бяха законите против християните на древните и по-нови римски императори, да бъдат гонени и избивани в пределите на Римската империя. Ползвайки се от това формално положение, той реши да изпита кой от неговите подчинени служители християни в твърд във вярата си и кой е слаб. И разгласи заповед: „Който не се отрече от християнската вяра, той ще бъде разжалван от служебния си чин и изселен от столицата!“ Тогава ония, чиято вяра беше поставена на пясъчни основи, лесно се отказаха от християнството, за да не бъдат третирани според тази царска заповед, защото – както казва Евангелието – бяха обикнали човешката слава повече от Божията. А твърдите във вярата смело му заявиха: „Царю, ние сме готови да отидем на смърт за Христа, защото не се боим от ония, които убиват тялото, но душата не могат да убият, и защото сме убедени, че страданията в сегашното време не са съразмерни със славата, която ще се яви в ония, които обичат Господа“. Царят остана удивен от твърдостта на вярата им и от смелостта им, затова оттогава ги имал на по-голяма чест и ги оставил на службите им. А другите отстранил, като казвал: „Как ще бъдат верни на мене, когато са неверни на своя Бог?“

Такъв беше цар Констанций Хлор. За тези му качества Бог му подари един син Константин, който надмина всички царе. Той имаше и други синове от Теодора, дъщеря на император Максимиан Херкул: Далматий, Анавалиан и Констанций. Но Константин, който се роди от блажената Елена, наследи не само неговата царска власт, но и благостта му към християните. В Рим ги удостоил с пълна свобода и всякакви почести, а до подвластните нему началници по другите градове разпращаше заповеди християните да не бъдат лишавани от никакво предимство. Затова Бог го възнагради с всички блага и победи над враговете, като по такъв начин го водеше към истинската вяра, както някога бе призвал апостола Павел.…

Освещаване иконата на Св. Емилиян, еп. Кизически – Неделя на Митаря и Фарисея, 5 февруари 2017 г.

Освещаване иконата на Св. Емилиян - Неделя на Митаря и Фарисея, 5 февруари 2017 г.

Проповед в Неделя втора на Великия пост – на св. Григорий Палама

Проповед на Богородичен акатист – 10 март