Monthly Archives: 28.02.2017

Беседа на 4 март /събота/ „ЗА ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО“ от Св. Тихон Задонски

Святост в света

Автор : схиарх. Йоаким Пар

Нашата тема е светостта в света, без значение дали сте в брак или сте сами. Светът и хората днес се намират в бедствено състояние, живеят в разводи, в съсипани бракове, без брак. Целият свят е потресен и ние всички живеем с това. Как ние като православни християни следваме Господа? Как можем да придобием святост?

Веднъж в Ню Йорк имах беседа на тази тема, един човек стана и каза: „Отче, каква святост, аз бих бил щастлив просто да остана жив!” Понякога в нашия живот изглежда, като че ли сме загубили всякакъв контрол, не знаем как да намерим стабилна основа… Водим борба поради тази причина и много често се предаваме. Мислим си, че пътят на Господа е много труден. А от друга страна светът ни зове, той като че ли ни дава смисъл, защото осигурява мигновен комфорт. Обикновено обаче това е на много висока цена. Въпреки това той ни дава комфорт и удоволствие. Също ни дава и средства, за да избягаме от борбата и да не бъдем свързани с никого. Всички имаме такива моменти.

Веднъж дойде един човек и ми каза: „Целият ми живот се тресе. Не знам въобще как да се оправя.” Попитах го къде е проблемът? Той отвърна: „Аз живея в Европа, имам прекрасна съпруга, 3 деца, четец съм в църквата. Ходя всяка неделя в храма, семейството ми също. Най-голямото ми дете е момиче и се готви да встъпи в брак с прекрасен човек. Отвън изглежда, че всичко е наред… Но вътре в мен е съвършена катастрофа. Не знам какво да правя? През целия ден се питах дали, ако престана да си повтарям, че Господ Бог съществува и спра да си казвам да го следвам, ако престана да си казвам, че молитвата е много важна, животът ми ще стане друг. Аз съм такъв, защото си повтарям, че Бог съществува, или защото се заставям да бъда православен християнин. Вътре в мен няма нищо – това са само идеи, поредица концепции. Не мога вече да балансирам с всички тях – с концепцията за брака, за семейството, за бащата, за съпруга, бизнесмена, четеца в църквата… Какво означава всичко това? Просто бягам в кръг и се опитвам да бъда този, който хората казват, че трябва да съм. Не съм свързан с нищо. Защото ме е страх да спра да мисля и да вярвам, какво да правя?”

Не сте ли стигали и вие до такава точка? Имали ли сте такива мисли? „Чувам хора, които са впечатлени от Бога, но аз нямам този опит.” Какво е сбъркано в мен? Какво е сбъркано във вас? Нямаме връзки помежду си. Имаме само идеи – говорят ни в семейството, в обществото, в Църквата кои сме, какви трябва да бъдем, да станем, как трябва да се държим, за какво трябва да мислим. Но всичко това няма никакъв смисъл, докато нямаме връзка с това, което говорим.…

Богослужебна програма за м. март

Проповед на Прощална Неделя

Руски свещеници-емигранти служили в Пловдивска епархия: Отец Сергей Белоусов – от Славянск до Долни Воден

Ние сме блудният син, ние сме по-големият брат

Автор: Митр. Антоний Сурожски /Блум/

Често се случва да разбием на пух и прах нашите взаимоотношения, цялата им пълнота и важност, защото сме привикнали на това някой да ни обича и да ни „дава“ – да ни дава щедро, да ни дава непрекъснато, без никога да помисли за себе си: просто да дава; и колко лесно ние постепенно забравяме човека, който ни дава, а запомняме само нещата, които ни дава. Случило се с блудния син, но се случва постоянно и в нашите човешки взаимоотношения…

Блудният син казал на баща си: „Дай ми това, което ще бъде мое, когато умреш,“ с други думи: „Хайде да се разберем, за мен ти вече не съществуваш; аз искам единствено това, което можеш да ми дадеш…“ Както живял блудният син за известно време, така и ние можем за известно време да се прехранваме с тези блага. Сърцето ни все още е топло от топлината, която ни е дадена, умът ни все още живее с богатствата на вече всъщност прекъснатата близост… И докато ние успяваме да живеем благодарение на тези дарове, ние сме обградени с хора, които искат да получават от нас това, което имаме и което сме получили: ние, подобно на блудния син, сме обградени от хора, които се въртяли около него, докато все още имал богатството, взето от състоянието на баща му. Но когато всичкото богатство се свършило, те се отдръпнали. И нищетата влязла в живота му отново: той се отрекъл от взаимоотношенията си с един човек, и сега от него се отричат другите: той остава сам…

Животът е възможен единствено във връзка с Бога и във връзка с ближния, като че ли в скачени съдове; ние сме както дарители, така и получатели на щедростта на хората и на Бога.

И тогава идва времето, когато ние дълбоко и съсредоточено ще размислим за това какво представляваме, и ще разберем, че сме съгрешили срещу Небето, съгрешили срещу нашия отец, срещу нашия брат, срещу тези, които обичаме, срещу сестра ни – срещу всички, които са около нас. Ние съгрешихме – тоест, ние прекъснахме връзката, като пожелахме да бъдем свободни от тях… И тогава идва времето да се завърнем: обратно вкъщи, там, където ни храниха, където щедро ни даваха, грижеха се за нас, и в края на краищата, при Бог, източникът на всяко благословение.

Но често се случва ние да се опитаме да се завърнем, но да ни посрещне не отецът на съгрешилия син, а по-големият брат, който никога не е имал истински взаимоотношения, основани на любовта или приятелството, нито с нас, нито с баща ни. Ние се сблъскваме с този, който може да се похвали, че винаги е „работил“ съвестно и честно в дома на баща си, вършейки всичко, което е било необходимо – но, вършейки това с безразличие, – той изпълнил този си дълг като някой, който не е можел да избяга, или пък като сделка, като работа на наемник.…

Проповед на Задушница

За вниманието

Автор: Св. Нектарий Егински

Вниманието е ум, който надзирава и се насочва към схващане на предмета, попаднал под обзора на сетивата. Вниманието е средството за придобиване на всяко познание. То предоставя на ума възможността да различава кое е истинско и кое е фалшиво; кое е правилно и кое не; кое е полезно и кое вредно; какво е добро и какво лошо; какво е праведно и какво неправедно. Вниманието помага на ума да различава измежду неподобието на феномените погрешното подобие. Вниманието извежда науките към напредък, развива изкуствата, отвежда всичко към съвършенство.

Вниманието е начало на мъдростта. Неговата липса представлява незнание, необразованост, безразсъдност. Вниманието насочва мислите и явява какво трябва да се направи. Вниманието води към добродетел, то е защитната броня на нравствеността, осигурява сигурност в живота. Вниманието е единственият точен водач; то ни пренася във вечността. Неговата липса води към нещастие. Внимавай над себе си и няма да сгрешиш в живота. Помни във всеки един момент да си напомняш да внимаваш, за да не бъдеш подлъган от външния вид на нещата и се хванеш в капана на онова, което се крие под повърхността им. Внимавай за всичко. Знай, че във всяко нещо се крие примамка. Вътре в самия теб се намират нейните коварни носители – твоят егоизъм и твоето себелюбие винаги търсят как да те подмамят, – не им се доверявай. Внимавай с техните ласкателства, защото лъжа и измама се крие под тях. Помни да се съмняваш; винаги се съмнявай и внимавай как да различиш примката и измамата.

Вниманието е компас, който плуващият по житейското море трябва винаги да има пред очите си, за да премине успешно през океана на своя живот. Без внимание гибелта е сигурна и виновен за нея е потърпевшият. Внимавай над себе си: „Блажени са тези, които внимават, защото са се уподобили на град, поставен навръх планина, който отдалеко забелязва лукавите и добрите помисли. И тези, които са добри, той посреща като добре дошли, с веселие; а онези, които са лукави и враждебни, ги възпира отдалече и не ги оставя да се доближат до него. Пътищата на тези, които внимават, са подобни на греещ светилник; те напредват и се осветляват докато настане денят“ (срв. Мат. 5:14-15). Всяка възраст, всеки момент, всеки ден, всяко място, в което попадаме, всяка промяна на състояние, изисква от нас бодърстване, трезвост и възобновяване на вниманието ни.

Мъдрият Соломон съветва: „Не давай сън на очите си, нито оставяй клепките ти да натежат, за да се спасиш, както прави елена, за да се спаси от ловеца, и птицата от мрежата на птицеловец“ (срв. Притч. 6:4-5).

А св. апостол Павел заключава: „Внимавайте как точно да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави“ (Еф. 5:14-15).

Източник: „Опознай себе си“, Синодално издателство, 2016

Дружбата и любовта се различават както вкусът и храненето

Автор : схиархимандрит Йоаким Пар

Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята. Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел. Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова. Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива – това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само търсят вторичния ефект, игнорирайки главната цел.

Ще ви дам два примера за брак. Много пъти са ми задавали въпроса защо имаме толкова светии монаси, а почти няма семейни светии. Струва ми се, че отговорът е такъв: Когато се посвещавате и обещавате на друг човек като средство за търсене на Бога, трябва да сте сигурни в това, което правите. Да допуснем, че съм решил да се захвана с някакъв бизнес – нужен ми е партньор, за да се получат нещата. Трябва да съм сигурен, че този партньор има същата цел и същото разбиране за нещата, които трябва да правим, и е готов да направи същата инвестиция. В противен случай един от двамата ще се издъни. Същото е в брака.

Ние сме в северен Ню Йорк и недалеч от нас живее едно католическо семейство. Работим за това те да станат православни… Но засега са католици. Още дори не знаят, че стават православни, но стават. Това е прекрасно семейство с 8 деца – най-голямото е на 27 г., а най-малкото на 8. Един от нашите монаси е учил заедно в училище със съпруга и съпругата. Веднъж дойдоха бащата и малкият син на всенощно бдение. Представете си, че в най-добрия случай католическата служба е 20 минути! А нашата е три часа и половина. Няма столове, хората трябва да стоят прави. Бащата и синът изкараха цялата служба. После мъжът дойде при мен и ме покани на вечеря. Попитах детето: „Службата беше дълга, сигурно си изморен?” А той каза: „Не, нормално е.”

Започнахме да разговаряме и питам бащата, как може да застави своя 16-годишен син да прекара толкова време в църквата в събота вечер.…