Monthly Archives: 28.02.2017

Беседа на 4 март /събота/ „ЗА ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО“ от Св. Тихон Задонски

Святост в света

Автор : схиарх. Йоаким Пар Нашата тема е светостта в света, без значение дали сте в брак или сте сами. Светът и хората днес се намират в бедствено състояние, живеят в разводи, в съсипани бракове, без брак. Целият свят е потресен и ние всички живеем с това. Как ние като православни християни следваме Господа? Как можем да придобием святост? Веднъж в Ню Йорк имах беседа на тази тема, един човек стана и каза: „Отче, каква святост, аз бих бил щастлив просто да остана жив!” Понякога в нашия живот изглежда, като че ли сме загубили всякакъв контрол, не знаем как да намерим стабилна основа… Водим борба поради тази причина и много често се предаваме. Мислим си, че пътят на Господа е много труден. А от друга страна светът ни зове, той като че ли ни дава смисъл, защото осигурява мигновен комфорт. Обикновено обаче това е на много висока цена. Въпреки това той ни дава комфорт и удоволствие. Също ни дава и средства, за да избягаме от борбата и да не бъдем свързани с никого. Всички имаме такива моменти. Веднъж дойде един човек и ми каза: „Целият ми живот се тресе. Не знам въобще как да се оправя.” Попитах го къде е

Богослужебна програма за м. март

Проповед на Прощална Неделя

Руски свещеници-емигранти служили в Пловдивска епархия: Отец Сергей Белоусов – от Славянск до Долни Воден

Ние сме блудният син, ние сме по-големият брат

Автор: Митр. Антоний Сурожски /Блум/ Често се случва да разбием на пух и прах нашите взаимоотношения, цялата им пълнота и важност, защото сме привикнали на това някой да ни обича и да ни „дава“ – да ни дава щедро, да ни дава непрекъснато, без никога да помисли за себе си: просто да дава; и колко лесно ние постепенно забравяме човека, който ни дава, а запомняме само нещата, които ни дава. Случило се с блудния син, но се случва постоянно и в нашите човешки взаимоотношения… Блудният син казал на баща си: „Дай ми това, което ще бъде мое, когато умреш,“ с други думи: „Хайде да се разберем, за мен ти вече не съществуваш; аз искам единствено това, което можеш да ми дадеш…“ Както живял блудният син за известно време, така и ние можем за известно време да се прехранваме с тези блага. Сърцето ни все още е топло от топлината, която ни е дадена, умът ни все още живее с богатствата на вече всъщност прекъснатата близост… И докато ние успяваме да живеем благодарение на тези дарове, ние сме обградени с хора, които искат да получават от нас това, което имаме и което сме получили: ние, подобно на блудния син, сме обградени от

Проповед на Задушница

За вниманието

Автор: Св. Нектарий Егински Вниманието е ум, който надзирава и се насочва към схващане на предмета, попаднал под обзора на сетивата. Вниманието е средството за придобиване на всяко познание. То предоставя на ума възможността да различава кое е истинско и кое е фалшиво; кое е правилно и кое не; кое е полезно и кое вредно; какво е добро и какво лошо; какво е праведно и какво неправедно. Вниманието помага на ума да различава измежду неподобието на феномените погрешното подобие. Вниманието извежда науките към напредък, развива изкуствата, отвежда всичко към съвършенство. Вниманието е начало на мъдростта. Неговата липса представлява незнание, необразованост, безразсъдност. Вниманието насочва мислите и явява какво трябва да се направи. Вниманието води към добродетел, то е защитната броня на нравствеността, осигурява сигурност в живота. Вниманието е единственият точен водач; то ни пренася във вечността. Неговата липса води към нещастие. Внимавай над себе си и няма да сгрешиш в живота. Помни във всеки един момент да си напомняш да внимаваш, за да не бъдеш подлъган от външния вид на нещата и се хванеш в капана на онова, което се крие под повърхността им. Внимавай за всичко. Знай, че във всяко нещо се крие примамка. Вътре в самия теб се намират

Дружбата и любовта се различават както вкусът и храненето

Автор : схиархимандрит Йоаким Пар Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята. Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел. Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова. Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива – това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само