Monthly Archives: 30.01.2017

Богослужебна програма за м. февруари

Да се решим да придобием мирен дух през новата 2017 година

Автор: о. Варнава Пауъл

Ако все още не сте взели решение какво да промените в живота си през новата година, бъдете сигурни, че няма по-добър избор от това да опитате да изпълните добре-познатото наставление на руския монах от 19-ти век  св. Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и хиляди край теб ще се спасят“.

Нямащи общо с наивните религиозни приказки и психо-духовното бръщолевене, думите на горския отшелник, един от най-почитаните светци в Православието, се отнасят на сто процента към практиката. Например, аз се опитвам (и често не успявам) да си ги припомня, когато включа новинарската емисия или разгърна вестника и попадна под ударите на изобилните доказателства за грехопадението.

Толкова е лесно да се превърнеш в циник, като непосредствен резултат от срещата с тъмнината, макар и от втора ръка чрез медиите, че аз всъщност започнах да постя от новини още от началото на Рождественските пости – колкото се може повече.

Някой може би ще каже, че заравям главата си в пясъка, за да избегна „истинския свят“.  При все това, аз оспорвам твърдението, че новините дават добър, верен и съразмерен поглед към реалността. Също така твърдя, че моето въздържание, бидейки един опит да последвам съвета на св. Серафим, е всъщност действително истинският свят.

Защото изправен пред войните, убийствата, страстта по неприличното, което може да влезе в моя хол всяка една вечер, въпросът е: „А аз какво да направя?“ Да го попия и да се разгневя, или депресирам? На кого би помогнало това? Не и на мен, а именно с това аз трябва да започна.

Ако светът е луд, аз трябва да се стремя да остана с разума си. Ако той е бурен, аз трябва да се стремя да имам мир. А мирът, нещо, което св. Серафим е знаел отлично от собствен опит, е дарът на Духа на мира. Мирът не се носи просто така в свободното пространство, като някакво независимо начало във вселената. Това би било психо-духовно бръщолевене.

Това, от което аз имам нужда, това, което светът иска от мен, е да придобия този дух. Но как? Защо да не започнем с това, което е проработило в случая на св. Серафим? Постът, покоряването на волята и желанията си. И молитвата, тихото стоене и мълчание пред Бога. Св. Серафим стоял по цяла нощ, потопен в молитва, с ръце издигнати към небесата. Ние дали се молим дори трийсетина минути за целия ден, или въставаме срещу подобно пилеене на времето?

В годините на пастирската си дейност, да не говорим за духовния живот, съм научил, че когато човек е объркан, огрижен или притесняван от страсти, обикновено същият човек е станал нехаен в молитвата и поста. А тук говорим за нещо повече от обикновено съвпадение.

Още един последен знак от св. Серафим е милостта към ближния. След като е пребит до смърт от разбойници, оставайки прегърбен за цял живот, св.…

Проповед в Неделя на Йерихонския слепец

Житие на св. Антоний Велики

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. За пръв път му се явил „дракон“ във вид на жалък и немощен черен отрок, който нарекъл себе си „дух на блуда“ и се признал за победен. Но това било само началото на онази страховита борба с демоните, която продължила доста време.

Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“.

Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: „Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!“ И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: „Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?“ И се чул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество.…

Проповед в Неделя на 10-те прокажени

Фотогалерия: Рождество Христово 2016

Рождество Христово 2016 г.

Образът на злия човек

Автор: Св. Нектарий Егински

Злият човек е безумен, защото злината е безумство и липса на светлина, която да озарява мисълта.

Злият вреди преди всичко на себе си, защото злите неща, които биват предизвиквани от него, първо подриват и подкопават неговия собствен живот и щастие. Злият е безразсъден, защото е изоставил Бога и е последвал лукавия, уподобявайки се на него. Съдейства на лукавия и работи за него при разрушаване на доброто. Потърсил веселие в злобата, той открива там мъки и беди. Потърсил щастието, открива нещастието. Потърсил блаженството, а открива пълно злополучие.

Злият е изтръгнал страха Божий от сърцето си и е намразил закона Му. Изработва злото, защото порочното му сърце намира временно удоволствие в това. Стигнал е дотам, че сърдечна наслада и доволство да му бъде изучаването и прилагането на злото. Но що за доволство? Що за наслада? Доволство, пълно със страх, и наслада, пълна със смут. Умът и сърцето на злия страдат непрестанно. Умът си сбира само и само за да измисли съвършен начин, по който със сигурност да постигне злото, за което мечтае толкова много. Сърцето му постоянно бушува от своите пороци – като развълнувано море, сиреч постоянни вихри на непрастанни страсти, като бурни тласъци на ветрове, го разбунват надълбоко. Всичките му дела носят отпечатъка на напрягане и признаци на страх. Светлината на деня го притеснява. Злият избягва дневната светлина подобно див звяр и търси убежище, за да е на сигурно място – тъмни пещери, подземни тунели и мрачни прибежища, под защитата на гъстия мрак на нощта.

Злият – като работник на злото – ден и нощ работи за него без да съжалява и така бива награден с вечния ад.

Злият е безумен, защото се е отрекъл от полезното иго на Господа и лекото Му бреме и е поел да носи тежкото иго на Дявола и неговия товар. Отрекъл е човеколюбивия Бог и се е подчинил на началстващото зло, дявола, човекоубиеца тиранин и ненавистен демон. Злият е безумен, защото мисли, че излъгва и че избягва Божествения съд, който виси над главата му. Погледът на Божествения съд го следи и всяко негово действие утежнява ярема на Божията справедливост, която ще го съди един ден за неговите действия и ще му отдаде според неговите дела. Злият е безумен, защото предизвиква от само себе си гнева Божий, Който приготвя за него, за негово вечно пребиваване, ада, Тартара и пъкъла. Той е безумен, защото за фалшива монета е заменил своето съкровище; защото за лъжливи, измамни и временни наслади е пожертвал вечното блаженство, спокойствието на сърцето си и несмутеността на духа си. Той е безумен, защото е обикнал злината, която го е опила и го е направила свой роб. Той е безразсъден, защото се е предал изцяло на злината, която е ослепила неговите очи, за да не вижда, заглушила е ушите му, за да не чува, така че да не различава образа на благостта и да я обикне, и да не чува Божия глас, който го вика, та да не се върне и спаси.…

За незабравимия старец Назарий

„На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда“ (2 Мак. 12:45) четем в св. Библия

Да, вярвам в това. Вярвам и изповядвам също, че старецът Назарий умря в благочестие и ще получи награда от Бога. Каква? Да бъде с Бога в рая. Как ще почувства това? Със способността си да се наслаждава още тук на земята в Кокалянския манастир на духовно красивото, на божествените блага, които раят предлага на праведниците.

След Христовата победа над смъртта само тялото умира временно до деня на Второто пришествие, а душата отива при Бога и получава живот в блаженство.

Разбира се, до края на 40-тия ден по 24 часа на денонощието душата на старец Назарий се радва на почитта, спомена и молитвите на толкоз негови духовни чеда и почитатели по целия свят. Не само в манастирите в Родината, но и в енорийски църкви у нас, и в задграничните ни епархии се отслужват заупокойни литургии и молитвени помени за него – съответно на третия, деветия, двадесетия и особено на „равненката“ на 40-тия ден.

Да, непременно душата на старец Назарий чувства облекчение от нашите молитви до 40-тия ден, защото през същите дни неговите дела стават явни и чрез огън се изпитва делото му (1 Кор. 3:15). Този огън е огънят на митарствата, прзе които душата му, след раздялата с тялото, преминава във въздушното пространство от Кокалянския манастир, високо в планината, до най-високото – небесното царство. Въздушната власт (Ефес. 2:2) и „поднебесните духове на злобата“ (6:12) се опитват да обвинят душата на стареца, за да не лети нагоре. Свети архангел Михаил обаче с небесното си войнство, който пази манастира и населниците му от всякакви беди, доказва, че душата на стареца е чиста от грехове и цял живот се е каяла искрено с думи и дела за тях чрез светото тайнство на изповедта. Наистина при преминаването на душата през 20-те митарства всеки грях на душата на отец Назарий има свои митари и мъчители, но ние знаем, че тяхната власт се обезсилва от усърдните молитви на многобройните духовни чеда и почитатели на милия покойник.

Е, някои не вярват в учението за митарствата, тъй като липсвало в страниците на Св. Писание, но то има твърда основа в Св. Предание и в благодатните видения на св. Атанасий Велики, св. Макарий Велики, св. Кирил Александрийски и др. Аз наример възприемам твърдението за митарствата на отец Серафим Роуз, че вярват или не, отрицателите на митарствата преминават също през тях, като им дойде времето (Йоан 7:6).

Като племенник на благодатния ми „духовен дядо“ отец архимандрит Евлогий Рилски (миро да капе на гроба му!), с лекота пиша тези редове, защото съм уверен, че духовният му син – блаженопочиналият старец отец архимандрит Назарий – беше инок честен, говореше кратко, благо и ясно, без сквернословия и неуместни шеги. От кощунство се предпазваше, неприлични песни не пееше, вицове не разказваше, усмихваше се в повечето случаи само заради тези, с които общуваше.…

Богоявление 2017 г.

Богоявление 2017 г.