Monthly Archives: 29.12.2016

Богослужебна програма за м. януари

progjan

Житие на св. свети първомъченик и архидякон Стефан

След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолитесловото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, „апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени „дякони“ (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в Синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение.…

Проповед за Рождество Христово

Патриаршеско и синодално рождественско послание

Проповед за Св. Йоан Кронщадски

Св. Йоан Кронщадски – Молитвеник, чудотворец, прозорливец

Автор: Архим. Методий /Жерев/

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши (Иоан 14:12).

„Още от първите дни на моето служение на църквата,“ казва отец Иоан в своята юбилейна автобиографична реч по случай 70-годишнината от раждането си, „аз си поставих за правило, доколкото е възможно, искрено да се отнасям към работата си и строго да следя за себе си, особено за вътрешния си живот. Аз скоро познах от опит с кого встъпвам в борба, именно със силния княз на този свят, който не дреме, а диша злоба, погибел и адски огън, и с неговите подчинени, поднебесните духове на злобата, както казва Апостолът: нашата борба не е против плът и кръв, т.е. против човеци, а против началствата, против властите, против светоуправителите на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Тази борба със силния и хитър невидим враг явно ми доказа колко много немощи, слабости и греховни страсти имаше в мене, колко много нещо има в мене княза на този свят, и колко много трябва да се боря аз със себе си, с греховните си наклонности и привички и да ги победя, та да бъда по възможност неуязвим за вражите стрели. И започна се духовната бран: самонаблюдение, изостряне на духовното зрение, обучение в непрестанна тайна молитва и призоваване на всеспасителното Христово име; като псалмопевеца Давид, аз постоянно издигах сърдечните си очи към небето, откъдето ми идваше явна, скорошна държавна (властна) помощ (Пс. 120:1-3) и силните ми врагове се обръщаха в бягство, аз пък получавах свобода и душевен мир… Тази борба, която и досега продължава в мене, ме научи на много нещо, особено да познавам всички тънкости на духовната бран, всички безчислени козни (хитрости) на невидимите врагове, и твърдото, винаги уверено призоваване името на Господа Иисуса, пред Когото те не могат да устоят; в тази невидима непрестанна борба аз познах постоянната близост на Господа към мене, Неговата безсмъртна благост и скоропослушливост, Неговата безконечна правда и милост…“*

Тази невидимаза човешко око духовна борба, която става вътре в потайната стаичка на душата, пред всевидещите очи на небесния Отец (Мат. 6:6), в живота на отец Иоан намерила външен израз преди всичко в извършване на богослужението. Отец Иоан считал за непременна своя длъжност ежедневно да извършва цялото богослужебно правило и особено светата Литургия, без да гледа на никакъв труд. Неговото богослужение е особено и оригинално, в него е имало нещо необикновено, което е затрогвало до дълбочините на душата. Това бил неговият молитвен дух, дух на дълбока вяра в истинността на това, което той върши. „Когато отец Иоан се молеше,“ пише очевидец Василий Тарасов, „струваше ми се, че кубето на храма се отваряше и от небето поглеждаше към своя служител сам Господ. Отец Иоан се молеше с всички сили на душата и духа и неговата напрегната увереност се предаваше на всички.…

12 декември – Вечерня с Акатист на Св. Спиридон (фотогалерия)

12 декември - Вечерня с Акатист на Св. Спиридон
Снимки: Добрина Лазарова

11 декември – Празнична вечерня с петохлебие (фотогалерия)

11 декември - Празнична вечерня с петохлебие
Снимки: Добрина Лазарова

Богослужения в чест и прослава на св. Йоан Кронщадски чудотворец

sv-ioan