Monthly Archives: 30.08.2016

Богослужебна програма за м. септември

prog-sept

Проповед на Успение Богородично

Слово на Преображение Господне

Не само у светите евангелисти намираме разказ за Преображение Господне: за него ни разказват и учителите на Църквата в множество слова, посветени на този празник; в тях те изясняват и значението му, предлагайки по този начин богата духовна трапеза на християните, обичащи да се отдават на благочестиви размишления. И на нас, като имаме тези поучения и слова на църковните отци, напълно изясняващи смисъла на Христовото Преображение, не остава нищо друго, освен да се наслаждаваме на пълната с възвишени мисли духовна трапеза; и няма да бъде безполезно, ако, ползвайки словата на църковните учители, свържем в едно намиращите се в тях тълкувания, събирайки ги като къшеи от трапеза, и ги представим за изясняване на този празник за желаещите.

“Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях”[1].

Защо Спасителят Христос, желаейки преди доброволните Си страдания и смърт да яви на учениците Си Своята слава, доколкото било възможно за тях, взел на планината Тавор не всички ученици? Защото сред тях се намирал Иуда, който бил недостоен за това божествено видение. Свети Теофилакт, архиепископ Български, разсъждава за това така: “Владиката Христос не взел дванадесетте ученици на планината, защото Иуда бил недостоен с предателските си очи да види славата на Христовото преображение.” Прекрасно възпява и свети Дамаскин: “Нечестивите няма да видят Твоята слава, Христе Боже.”

Но не е ли било да възможно да остави Иуда сам в подножието на планината, като недостоен, а другите апостоли да вземе на планината? Разбира се, за Господа това било напълно възможно: но дълготърпеливият наш Владика, покривайки греховете на всички хора, не поискал да изобличи недостойнството на Иуда, нито да му даде повод за по-голямо падение, както казва Писанието: “не изобличавай злите, за да не те намразят”[2]. Нали ако Господ, вземайки всички апостоли, бе оставил само Иуда, то последният би се изпълнил с гняв и ненавист не само към Иисуса Христа, но и към всички апостоли; той би имал нещо като извинение за предателската си злоба към Христа, и би могъл да каже: предадох Иисуса поради това, че бях презиран от Него. Така предполага блажени Теофилакт: “Ако Иисус бе оставил в подножието на планината само Иуда, а другите бе взел със Себе Си, то някои биха могли да кажат, че именно това обстоятелство е наранило сърцето на Иуда и го накарало да се обърне към мисълта за предаването на своя Владика.”

Но не е ли завидял Иуда на тримата апостоли на планината? Не е завидял: той знаел, че те отиват на молитва, която трябвало да продължи цяла нощ, както пише свети евангелист Лука: “като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли”[3]; а Иуда бил ленив и желаел цялата нощ да проспи в подножието на планината; ленивият и сънливият не се грижат за подвизите на благочестието.…

Стареца Тадей – За целта на живота

Простете ми, ако понякога по време на тази вечерна беседа се отклонявам от темата. Сами виждате какъв е нашият живот тук на земята. Ние християните желаем спасението както на себе си, така и на своите ближни и се стремим към съвършенство. А нерелигиозните хора желаят да постигнат съвършенство в материалната сфера на живота.

От ранната си младост аз отидох да служа на Господа. Имах слабо здраве и мислех да прекарам остатъка от живота си така както иска Бог. Слава Богу, че Той ме упъти от самото начало при онези труженици, руските монаси в манастира Милково. В манастира мнозинството бяха руски монаси, емигранти, между които можеше да се срещнат свети хора. И тъй като бях още дете, възприемах всичко, каквото ми казваха.

През целия ми живот ме е мъчил въпросът за целта на живота, питах се за какво е той: дали за това човек да се труди да придобие материални богатства, да яде, да пие; нима това е всичко, което е необходимо на човека? Слава Богу, в житието на свети Серафим Саровски се обяснява, че целта на нашия живот е връщането в обятията на Небесния Отец, за да бъдем като ангелите на небето, които ръководи Светият Дух. Тъй като сме деца на паднали родители, е много по-лесно да се отклоним от истинския път, отколкото да се отречем от много лоши навици, които сме придобили в семейството. Ние сме подобия на нашите родители, които не са били съвършени и не са били способни да ни дадат това, което е най-добро, но първо от тях, а по-късно в течение на живота, сме видели много неправди и сме преживели много сърдечни скърби. И така, всички ние се стремим към съвършенство и всички желаем да открием каква е целта на този живот. Откриваме го постепенно, както казват Светите отци: „вярата расте в нас постепенно“. Един от светиите казва: „вярата, която съм имал на младини в сравнение с вярата, която имам ега, когато съм на преклонни години, е била просто неверие“. Нашата вяра расте постепенно и когато се утвърди Господа е силна и мощна. Сега в света става какво ли не. Много сме слушали за протестантите. Те са отпаднали от западната църква, а не са се присъединили към Източната и са въвели много новости в своята вяра. Протестантите се трудят и се молят, развили са такова интензивно мисионерство, даже повече от католическата църква, но те не осъзнават и не знаят, че са под ръководството на поднебесните духове. Всички онези, които протестантите привеждат в християнството, автоматически се включват към негативната енергия и са под властта на падналите духове. Апостол Павел говори: „ти казваш, че вярваш, тогава, покажи своята вяра с дела“. И сатаната вярва и трепери, но се противи на Бога. Мнозина на земята се мислят за невярващи, но когато размислим по-добре за нас самите, виждаме, че няма нито едно разумно същество, което да не жадува със сърцето си за истинския живот и за абсолютната любов.…

Проповед на 8 Неделя след Петдесетница (Предпразненство на Успение Богородично)

Проповед на 7-ма Неделя след Петдесетница

Водосвет на Преображение Господне

Проповед на 6-та Неделя след Петдесетница (Богородични заговезни)