Monthly Archives: 30.04.2016

Страстна седмица 2016 г.

Страстна седмица 2016 г.

Проповед на Велики петък 2016 г.

Маслосвет (Елеосвещение)

„Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят“ (Иак. 5:14-15).

Почти не съществуват хора, които не знаят какво е болест. Дори тези, които като млади са имали великолепно здраве, постепенно с годините започват да го губят, за да умрат накрая всички. Такива са законите на нашия свят, в който грехът разлага живота. А неизбежното следствие на греха е болестта и смъртта. Безполезно е да лекуваме тялото, ако душата ни е болна. Рано или късно тялото ще се превърне в пръстта, от която е създадено, а духът ще се отправи към Бога, за да Му даде отговор за всичко, направено в земния живот – и лошо, и добро. Затова, стремейки е да излекуваме тялото, не бива да забравяме за душата. Дори за нашето тяло да се грижат опитни лекари, изцелението идва от Бог. Ако Той не благоволи, то всички усилия на лекаря ще бъдат напразни. И обратно, Господ е силен да излекува всеки човек по вярата му, да даде изцеление на всичко – и на душата, и на тялото, дори без болния да се е докоснал нито един лекар.

Затова и в Църквата съществува Тайнството на Елеосвещението: за да може човекът, започвайки да лекува тялото, да не забрави за душата и за причината за болестта – греха. В Требника пише, че тайнството се извършва „над тежко болни“, но мнозина по съвета на своите духовни наставници вземат участие в тайнството всяка година. Защото Тайнството се извършва не само за изцеление на тялото, но и на душата, и дори най-вече на душата. Разбира се, извършването на Тайнството не значи, че можем да прекратим приемането на лекарства или да престанем да приемаме помощта на лекаря, защото ако изцелението се извършва чрез лекаря, то е от Бога.

Елеосвещението е тайнство, при което чрез молитвено помазване различните части на тялото с осветен с елей (зехтин) се измолва над болен Божествената благодат, която лекува телесни болести и душевни немощи.

Още иудеите помазвали с елей болни. В библейско време с елей били помазвани царе, свещеници, пророци и свещени предмети. Елеят е образ на Божията милост, любов и състрадание (да си спомним притчата за милосърдната самарянка).

В Свещ. Писание не е посочено точно кога Иисус Христос е установил това тайнство. Най-вероятно заповед за него Иисус Христос е дал след възкресението Си, когато е говорил на учениците Си за лекуване на болни чрез възлагане на ръце (ср. Марк 16:18). Но още през времето на апостолите вместо ръковъзлагане за изцеряване на болни се използвало помазване с елей. Евангелието ни разказва, че апостолите „тръгнаха и проповядваха покаяние; изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха“ (Марк 6:7, 12-13).…

Страстната седмица в храм „Св. Параскева“

1

Св. Лука Кримски – Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.

Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”.

Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника.

Нека опитаме и ние да го проумеем. Кой е бил този разбойник?

Не знаем с точност, но за нас е важно, че и в Евангелията, и у пророк Исайя той е наречен злодей, което не ни дава основание да го идеализираме.

Сърцата на злодеите са тъмни, пълни с желание за зло и престъпления. Такова, вероятно, е било и сърцето на този удивителен изповедник на Божествеността на Господа Иисуса Христа.

Св. Иоан Златоуст предполага, че двамата разбойника действително хулели Христа в началото, но след това в сърцето на единия се извършила дълбока промяна и той смъмрил другия злословещ: „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил” (Лука 23:40-41).

С какво да си обясним тази поразителна внезапна промяна в сърцето и ума му?

С това, че той чул молитвата на Иисус Христос към Неговия Отец за прощаване на онези, които са Го разпнали, и се изумил и потресъл от това.

Пред очите му се изпълнило предсказаното от великия пророк Исайя 700 години преди Христа в най-величавата 53-та глава от неговата книга: „Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си” (ст.7).

Разбойникът не бил виждал подобно нещо в живота си и поведението на Прекроткия Иисус, Който висял на страшния кръст, го изумило и разтърсило.

Незримата Христова светлина, възсияла от страшния кръст в целия свят, като могъща вълна обляла сърцето на разбойника и мигом прогонила мрака в него: тя ярко озарила едва тлеещата искрица образ и подобие на Бога, угасваща от деянията на злодея.

Като могъща вълна, неизмеримо по-могъща от величествения Ниагарски водопад, се изляла от Господния кръст Неговата Божествена любов към погиващия човешки род – любов, заради която Христос доброволно бе разпнат на кръста и взе върху Себе Си греховете на целия свят.

От това внезапно озарено сърце се изтръгнали удивителните слова на изповедание, на признание на разпнатия Господ: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

Презвитер Козма – Беседа против богомилите

Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък. Понеже Господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат“, за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи. На тях грехът никога няма да се прости, ако не се покаят, и за тях сега ми предстои да говоря. Исках да замълча за тях заради многото им басни, но се боя от по-голямо наказание: защото, ако ние мълчим, някой ще се съблазни от тяхното прелъщение, „и при нашето разбиране ще загине немощният брат, за когото Христос е умрял“. Затова, като се уповавам на богатството на нашия Господ, защото може да проясни и нашия език, аз се осмелявам с моето творение да изоблича враговете на Христовия кръст. За тях и блаженият Павел писал на филипяните: „Пазете се от псета, пазете се от разкол, пазете се от злите работници; за тях много пъти говорих, а сега и с плач ви го казвам, че те са врагове на кръста Христов; техният край е гибелта.“ Като почвам да изобличавам техните думи и дела, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им. Но заради христолюбивия народ ще разкрия техните лукави речи, за да не попадне никой в мрежата им, и като разберат техните измами, да отбягват учението им. „Защото, рече Господ, всяко дърво по плода си се познава.“ Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече Господ. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите Църкви, за което ще говоря по-нататък. Но, о христолюбиво воинство, от вас никой да не им става другари, защото ще станете Христови врази! Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете в безконечни мъки! Защото много измами и много неправди изникнаха на земята. Не е възможно да ги отбягнат онези, които живеят в леност. Заради нас Господ слезе от небето и ни научи на своята воля, за да се избавим от лютите мъки, когато живеем по неговите заповеди.…

Чудеса на Оптинските новомъченици о. Василий, Трофим и Терапонт

На 5/18 април 1993 г. с нож, дръжката на която е издълбана с цифрите „666“, са убити трима монаси от прочутия Оптински манастир в Русия. Убиецът е от сатанинска секта; неговият господар мрази цялото човечество, но особено ненавижда монасите. Но днес верните в Русия и по света почитат като свети мъченици тримата иноци, иеромонах Василий и монасите Трофим и Терапонт. Много от онова, което знаем за живота им, говори, че Господ Си е предвидил за Своите избранници такъв завършек на земния им живот. Предлагаме няколко примера за чудеса, взети от интернет страницата на Оптинския манастир.

На дванайсетгодишна възраст синът ми беше много невярващ и отхвърляше вярата. Като негова майка, аз настоях да го доведа в Оптинския манастир. За него Светата Литургия беше отегчителна, но след службата отидохме до гробовете на Оптинските новомъченици, където намерихме пейка, на която да седнем (тогава още не беше построен параклисът). Това, което се случи в последствие на гробовете на мъчениците, бе истинско чудо за моето семейство. Синът ми, който до този момент бе невярващ, каза: „Мамо, толкова е мирно тук. Да поседнем малко.“ Обикновено всяко посещение на църковните богослужения се съпътстваше от гримаси и негодувание, но този път той пожела да поостане още малко!

След посещението ни в Оптинския манастир, синът ми завърши целия курс на неделното училище в нашата епархия и за известно време (преди да започне работа) служеше като олтарник в храма.

Любов от гр. Брянск

отец Василий

Още не можем да забравим чудото, което ни се случи в края на миналия август (2009 г.). Бяхме на тридневна ексурзия в Утришките резерват и почивна станция край курорта Анапа в Краснодарския район, Южна Русия. Когато дойде време да потегляме за вкъщи, колата отказа да запали – резервоарът бе празен. Обаче предната вечер резервоара си беше наполовина пълен. Загубихме половината от деня, а трябваше да сме на работа на следващия ден! Колата работеше на дизел, а пък другите туристи всички бяха с бензин и нямаше на кого да разчитаме на помощ. А пък и най-близката бензиностанция бе доста далече. С големи усилия избутахме автомобила надолу по пътя, като не знаехме какво да направим по-нататък.

Обърнахме се към един местен, собственик на единственото магазинче в околността, който да пропътува целия път до Новоросийск (пристанище на Черно море), за да закупи дизел за нас. Дадохме му пари и зачакахме. След известно време му се обадихме и той ни каза, че ще се върне по-късно, тъй като има доста неща, които трябва да свърши. Съпругът ми се поизнерви от чакането и пушеше цигара след цигара.

Обърнах се настрани и закрачих, като се молих вътре в себе си от цялата си душа: „Новомъченици оптински, отец Василий, монаше Трофиме и Терапонте, моля, помогнете ни! Моля ви застъпете се за нас, недостойните грешници!“. Докато се молих съпругът ми извика нещо от далече.…

На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетрит

На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетренски – „За надеждата в Бога. Осем слова за духовното израстване”. Книгата е издание на старинен храм „Света Параскева” в град Пловдив и съдържа осем непубликувани беседи на стареца, подбрани както от поредицата „Поучения и слова” („Κατηχήσεις καὶ Λόγοι“), така и от други негови публикации.

Текстовете в сборника се отнасят до винаги актуалната тема за страданието, както за доброволното – в монашеския живот, така и за неочакваното – предизвикано от душевните и телесни болести и от всекидневната мъка, която причиняват непредвидените житейски обстоятелства.

Словото на стареца, изпълнено с надежда и оптимизъм, става причина за радост, която е „гибел за скръбта”, разкривайки духовните пътеки на носенето кръста на болката и въвеждайки, чрез смирението, в една нова връзка на общение с Бога, която се определя като състояние, „произхождащо от съчетанието с Иисуса”.

Пред очите на читателя се разкрива един „нов живот”, в който всеки, колкото и грешен да е, има възможност да играе като дете с Бога. „Улиците на града ще се напълнят с момчета и момичета, които ще играят по улиците му”. В тази игра Бог винаги печели човешките души.

Дано всички ние придобием тази спасителна надежда, която се дарява от увереността, че всичко в живота ни може да стане залог за вечна радост.

За момента книгата може да бъде закупена от храма „Св. Параскева“ или поръчана на тел. 0896147221. В скоро време ще има разпространение и по църковните книжарници в страната.  Цената ѝ е 5 лв., като средствата от продажбите ще отидат за издаването на обемен сборник с проповеди на св. Лука Симферополски, който се подготвя.
Автор: Алексей Стамболов

Представяне на книгата „Майка Гавриила. Аскетика на любовта“ с Мария Иванова