Monthly Archives: 31.03.2016

Успение на Св. Методий Славянобългарски

usp16

Житие на преподобния наш отец Иоан Лествичник

Животът на преподобни Иоан Лествичник е описан немного след смъртта му от неговия съвременник и приятел – монаха от Раитската обител Даниил. Раитската обител се намирала на брега на Суецкия залив на разстояние два дни път от Синай. Разказа на Даниил допълва друг монах, неизвестен по име, ученик на самия Иоан Лествичник, оставил няколко откъслечни сведения за живота на своя духовен наставник. Бел.ред.

Преподобни Иоан Лествичник се подвизавал на известната от старозаветните разкази Синайската планина (Кн. Изход, гл. 19, 20, 24 и 34. Лев. гл. 7. Числ. гл. 10, ст. 33. Псал. 67, ст. 8, бел.ред.).

Свещената планина Синай служела за убежище на християнските подвижници от средата на III век, укриващи се от гоненията; други били довеждани като пленници на сарацините. В IV век, когато гоненията срещу християните престанали, монашеството тук се утвърдило окончателно. Отшелниците били привличани на това място и от свещените спомени за великите ветхозаветни събития, станали тук, както и от пустинността на Синай. Пътешествениците казват, че не са срещали по-пустинно място от Синайския полуостров. Даже дивите зверове не остават задълго, а случайно дошли от Арабската пустиня, бързат да се отдалечат в място, оживено от присъствието на живи същества.

Синайската планина, икона от 17 в. от остров Крит.

Синайската планина, икона от 17 в. от остров Крит.

В околностите на планината Синай се намирали особено пустинни места, които били изключително удобни за уединено подвижничество, и в едно от тях (Тола) в продължение на много години се подвизавал Иоан Лествичник. До встъпването на Юстиниан I на престола синайските подвижници нямали манастир, а само една масивна кула и неголям храм близо до нея, построени от равноапостолна Елена. В 557 г., при император Юстиниан, по молба на монасите тук бил издигнат манастир.

Свети Иоан дошъл на Синай на 16-годишна възраст, привлечен от славата на монашеския живот на синайските подвижници. За родното място на Иоан не знаели даже неговите съвременници, разказващи за живота му*. Монах Даниил направо казва: „Кой град и коя страна са отгледали и възпитали този доблестен подвижник, преди да започне да се подвизава, точно и достоверно не мога да кажа.“ И по-нататък продължава:

„а кой град сега има за обитател и храни с нетленна храна този всечуден мъж, това не ми е напълно неизвестно. Защото той сега пребивава в този град, за който доброгласният певец, свети апостол Павел, казва: „нашето живелище е на небесата“ (Филип 3:20). Там пребивава, насищайки невещественото чувство с неизчерпаемите блага, получил достойно въздаяние за подвизите си и награда за трудовете си, наследил Царството Небесно с тези, на които „ногата вече стои на прав път“ (Псалом 25:12). А как Иоан, заради това невеществено блаженство, се е трудил във веществено тяло, за това – продължава Даниил – ще разкажа с пълна яснота.“

* Съществува мнение, че Иоан бил син на Ксенофонт и Мария, паметта на които се празнува от св. Църква на 26 януари. В Чети-Минеите (за 26 януари) се разказва, че богатите и знатни константинополски велможи Ксенофонт и Мария имали двама сина: Иоан и Аркадий.

Богослужебна програма за м. април 2016 г.

apr-16

Святото православие

Автор: иеромонах Серафим /Роуз/

Какво е това православие? Това е нещо живо и горещо (а не абстрактно-хладно), което се отнася към сърцето, а не само към разума, и се постига през целият живот (а е само с учение). Около нас – съкровища на святото православие, спасителни съкровища, където никъде повече ги няма, а ние с чувство на пълно удовлетворение оставаме съвършено безплодни.

Ако срещнем препятствия – трябва само да се радваме; пред нас е борба, а заедно с нея – и надеждата, че няма да загинем. Трябва да започнем още днес, още сега. Колкото е по-трудно, толкова е по-добре. Да преодоляваме трудностите, борбата за вярата – това като че ли на нас повече от всичко не ни стига.

Православието, това не е просто обичай, вярване, поведение, или нещо от този род, което носи някакъв признак на християнството, оставащо при това духовно мъртво. Не, това е жива стихия, която преобразява човека, дава му сили да живее в най-трудните и ужасни условия и го подготвя за мирния преход към вечността.

Без /сърдечна болка/ не трябва да прилагаме ученията на светите отци към собствения си живот. Може да достигнем до най-високото ниво на разбиране на учението на светите отци, може наизуст да ги цитираме на любима тема, може да имаме „духовен опит“, такъв, какъвто ни се струва, че се описва в отеческите книги, може даже съвършено да знаем всички уловки, в които можем да попаднем в духовния живот и въпреки всичко, без сърдечна болка може да си останем безплодни смоковници.

Всеки може да отпадне от вярата, или да се окажем толкова скверни образци на православието за самите себе си и за околните, че то тогава да не принесе плод.

Първата сериозна грешка (която ни лишава от плодовете на святата вяра и заглушава в нас гласа на нашето свидетелство за нея) – това е свободно, „либерално“ отношение към православието. То произхожда от невежество. Втората грешка е характерна за новообърнатите. Тя може да се определи като фантазиране и опити да се живее със собствени фантазии, вместо в реалния свят. Така се появяват у нас отшелниците – пустиножители, неспособни да прекарат даже и една седмица в послушание в манастир, някои говорят за възвишени молитвени състояния, но не пропускат възможност да се озъбят при най-малкия повод; други мечтаят за обръщане на цели градове, а нямат сили да живеят със своите близки и така нататък.

Сами по себе си тези мечти не са още грях, но ако с тях я няма конкретната решимост ден за ден да водят православен живот в най-простата му форма – те ще останат безплодни.

Още едно отклонение, което се среща сред православните и е особено болезнено за тези, които още са по-далече от вярата, може да се нарече „хладен формализъм“! Цялото внимание е върху въшната страна на православието, словото на нашата вяра се съдържа в церемонията и официалния акт.…

Нов сборник със слова на стареца Емилиян Симонопетрит

В навечерието на празника Св. Благовещение излезе нов сборник със слова на стареца Емилиян Симонопетрит, издание на старинен храм Св. Параскева, гр. Пловдив.

Книгата може да бъде закупена от храма или поръчана на тел. № 0896147221.

Цена: 5лв.…

Проповед след Богородичен акатист / Α’ Στάσις Χαιρετισμών της Θεοτόκου

Главното в духовния живот е вярата в Божия промисъл

„Главното в духовния живот е вярата в Божия промисъл“

Прочетох тези думи на забележителния духовен старец архим. Иоан Крестянкин в една негова беседа и те много ме впечатлиха. Вероятно съм ги чел или чувал много пъти под една или друга форма, но ето, едва сега те ме накараха да се замисля над тях. Да се замисля за моята вяра в Бога. Дали тя е такава, каквато Бог иска от мен да бъде? Вяра, на която е подчинена цялата моя воля, мисъл, душа, цялото ми същество, способности, действия, надежди и очакване. Вяра, при която се отричам от себе си, взимам кръста си и се предавам изцяло на Божията воля, Бог да ме води там, където Му е угодно /вж. Марк 8:34/. Вяра до кръв, като тази на св. мъченици и изповедници. Вяра, при която не изричам, а направо викам от цялото си сърце: “Да бъде Твоята воля…” /Мат. 6:10/.

Или моята вяра е такава, че всеки път, когато Господ протегне ръка към мен и ме извика да отида при него, аз, тръгвайки по вълните на житейското море, в първия момент тръгвам с лекота, издигнал се над трудностите и неволите, но много скоро, при най–малкото вълнение, се оставям на страха пред изпитанията и започвам да се давя в бездната на отчаянието, за да чуя тъжния глас на Спасителя, Който ме пита: „Маловерецо, защо се усъмни” /вж. Мат. 14:28-31/.

Да! Вярата в Божия промисъл е проверката за нашата вяра в Бога. Вярата в Божия промисъл е “твърда увереност… и сигурност в онова, което не се вижда” /Евр. 11:1/. Но също и препъни камък да се обърнат към Бога онези, на които им е трудно да се чувстват уверени и сигурни в невидимото /архим. Пласид/.

Старецът Паисий Светогорец обяснява по най–точен начин състоянието на такива хора. Той казва с голяма болка, че „съвременният човек се чувства сигурен, единствено ако застрахова всичко: къща, кола, имущество, дори тялото си… И дава стотици средства, за да знае години напред какво може да му се случи, за да се подготви и оцелее… За него наистина вярата в Божия промисъл и живота на християните по тази вяра е съблазън и безумство”.

Какво е Божий промисъл, ние разбираме още при описанието на сътворението на човека: “И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби /и над зверовете/, над небесните птици /и над всякакъв добитък, над цялата земя/ и над всякакви животни, които пълзят по земята.

И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна… И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” /Бит.…

Проповед на Неделя Сиропустна / Κυριακή της Τυρινής

ВИДЕО: Йога – път към мрака

СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДИТЕЛНИ ДУМИ (00:00-)
02:33 …казва Господ: „Аз дойдох, за да имат живот и да имат в изобилие“ (Иоан 10:10)
05:33 При този народ дойдоха св. равноап. братя Кирил и Методий
07:46 „Е какво толкова като ритнах вратата, не я счупих, нали?“ [Това са само упражнения… ]

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА ОТ Г-Н ДАРИН АЛЕКСИЕВ (10:13-)
ПЪРВА ЧАСТ НА КНИГАТА:
13:20 В днешно време интелектуалствуващите даже ще кажат колко велико нещо е богомилството
15:23 Юч, коренът на думата йога, е отново свързка, свръзка с нещо.
18:26 Йога е изключително лукава. Тя мимикрира, дава на всеки онова, което той желае да чуе
19:21 Йога действително има извънемен [бесовски] произход.
20:00 И в двата източника, Йога сутра и Бхагават гита, ние виждаме, че йога в своя фундамент е учение, което е дадено от някакви извънземни.
13:05 Хатха йога; Елена Блаватска – „Теософията“; Кришнамурти

ВТОРА ЧАСТ:
17:26 Йога също има своя лествица… но забележете, към какво?
28:30 [Йога обещава:] всеки, който се занимава с йога ще стане Бог
29:51 Ние действително бихме изглеждали лоши… ако бяхме езичници, канибали, убийци.
„дълбоко диаметрално противоположно различие… между йога и християнството“
32:36 „Ще станеш като Бог“… „и видя, и даде на Адам да опита“; дори няма разговор, видя и се прелъсти
33:19 Обещанието, което дава дяволът в рая, е същото обещание, което дава йога: „Практикувай йога, ще живееш много време, ще си изключително здрав, до края на живота ти няма да имаш никакви проблеми, ще си в едно постоянно състояние на радост и накрая ще станеш Бог.“
33:57 Че ако светите отци не са били неотворени, тоест ако не са били като адамант твърди в Православието, днес просто да няма Църква. Защото най-големият проблем на йога всъщност е нашата Православна църква.
35:19 Йога не е проблем на онези, които я практукуват само, йога е и наш проблем.
08:34 Не се и споменава думичка за Христос. Именно това е онова царство, за което мечтае Антихриста, Църквата да бъде музей, християните да бъдат служители в този музей, а той да властва и да дава ценности, които той знае.

ТРЕТА ЧАСТ
37:53 Години наред йога гурутата, учителите, се опитват да изместят духовните изповедници. Години наред гурутата учат какви ли не гимнастики, чрез които ти да постигнеш някакъв духовен напредък. Години наред се опитват да ни кажат, че трябва да „помедитираме“ върху нещо, което е вътре у нас, и да намерим отговор вътре в себе си.
38:27 И години наред нашата държава категорично не желае да допусне в училищата да се говори за Словото Божие.
Защото един народ, който изповядва с устата си Христос, ще стане свободен. Един народ, който дълбоко вярва и се моли, ще заприлича на една огромна факла, която светейки, няма да позволи мрак да я обземе. Един народ, който е дълбоко православен, може да устои и на 50 века робство.…