Monthly Archives: 31.01.2016

Св. Максим Изповедник – Писмо до Иоан Кизически

Онези, които по-ревностно желаят да разберат красивите неща и които се подвизават с по-голямо усърдие в науката, към която те спадат, заслужават похвала от всички – и с право, бих казал, – когато заради любовта им към учението, те издирват най-добрите учители на най-великите истини. Защото чрез задаването на въпроси те придобиват (без да понесат никакъв срам) познание и наука за това, което преди им е убягвало и, чрез поставянето на край на тяхното невежество, те очистят себе си от петното, което са си навлeкли поради по-предния им недостиг в теорията или практиката. Но що се отнася до теб, кое слово може достойно да те похвали? Или кой сред човеците би могъл да обхване, дори с ума си, величината на твоята добродетел? Защото бидейки изпитан пастир на разумни овци, ти ги водиш и връщаш в небесната кошара чрез звуците на твоят духовен кавал. И ти можеш да сториш това, защото си придобил онова, което повечето човеци не успяват да придобият, а именно състоянието на ума, което може да възприеме мистичното познание на Бога. Поради това твоята ръка е поставена на руля на Църквата Христова, която ти умело държиш в прав курс подобно кораб, носещ своя товар – вярата и достойнството

Богослужебна програма за месец февруари

Св. Три Светители 2016 г. Освещаване на икона

Дни, посветени на Св. Три Светители – 180 г. старинен храм „Св. Параскева“

Комфортът на насилието и насилието на комфорта

Автор: стареца Емилиян Симонопетрит Господ ясно определя, че „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“1. Следователно, всички вярващи в Христа живеят като насилници и воини, с болка и труд, докато „се всели Христос“2 в сърцата им. А колко повече монасите са призвани да живеят и проповядват чрез дела и трудове идващото царство, поради което много точно биват определяни катo„насилници“. Великият апостол Павел, верен на Господните слова, се радва и изказва приветствия, когато евангелското насилие3 стига до кръст и смърт, изповядвайки, че „ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите“4 и хвалейки се „с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“5. Впоследствие светите отци, възприемайки този евангелски принцип и отправна точка за живота в Христа, с вяра и убеденост казват: „Божият път е всекидневен кръст“6. Друг св. отец казва: „Да насилваш себе си във всичко – това е монахът“7. Трети пише: „Монахът означава постоянно насилие над естеството“8. Тази духовна аксиома се е превърнала в съзнание за всички, които следват Христовите стъпки и разглеждат насилието като подражание на мъчениците, което в замяна дарува радост и обещание за вечен живот. Как обаче насилието се е превърнало в такъв порив и източник на душевен комфорт за подвижниците на вярата?

Св. Теофан Затворник – Пробуждане от греховния живот и осъзнаване на греха

С право осъзнаването на собствените грехове бива сравнявано с пробуждане от греховен сън. В какво се състои тази първа крачка в движението на душата от греха към Бога – по-точно дори не крачка, а само начало на тръгването, отправна точка? „Грехът потапя душата в съня на самозабравата, безчувствеността и безгрижието. И грешникът дълбоко спи! Но както е необходимо да събудим заспалия, за да стане и да тръгне, така и грешният човек трябва да бъде пробуден от греховния сън, за да види опасността на своето положение и да реши да стане и да отиде при Господа. За тази именно цел ние чуваме подбуждащи гласове навсякъде около нас. И съвестта, и словото Божие, и словото на отците, и богослужебният чин на св. Църква, и цялото творение, и щастливите, и нещастните обстоятелства в живота – всичко буди, всичко говори на заспалия грешник: Стани ти, който спиш, стани и ще те осветли Христос (срв. Еф. 5:18)! И какво ще ни говорят постът, великопостното четене и пеене и дори самият канбанен звън, ако не същите думи: Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите? Подбужда ни всъщност Божият Дух, който прониква до човешкия дух. Но трябва и ние сами себе си да безпокоим и да се самопринуждаваме;

17 ЯНУАРИ – Житие на преподобния наш отец Антоний Велики

Преподобният Антоний Велики бил родом от Египет[1]. Родителите му, хора благородни и известни с християнското си благочестие, възпитали сина си така, че знаел само тях и своя дом. Стигнал юношеска възраст, той не бързал да се занимава с наука, нито да се сприятелява с други деца, но прекарвал времето у дома си, пазел чистотата на сърцето и се стремял да преуспява в благочестието. Той не търсел забавления, както е характерно за младежката възраст, но обичал да ходи заедно с родителите си в Божия храм и да слуша четенето от божествените книги. Стараел се да извлече оттук цялата възможна полза и да живее точно според тяхното учение. Не искал от възрастните сладкиши, както е обичайно за децата, и изобщо не обръщал много внимание на храната, задоволявайки се винаги с това, което му давали. Родителите на преподобния починали, когато бил на двадесет години. Останал сам с мъничката си сестра, първоначално сам се грижел за дома и за възпитанието на девойката. Често, по обичая си, посещавал храма и там слушал да четат от божествените книги как апостолите, оставяйки всичко, последвали Спасителя и как, според свидетелството на книгата “Деяния на светите Апостоли”, мнозина от християните продавали своето имущество и слагали цената при нозете на

Архим. Ефрем, игумен на Ватопедския манастир на Света Гора – Реформата в образованието – За човека или за пазара на труда?

Светогорското православно монашество не е изолирано от света; то не е асоциално. Напротив, можем да кажем, че истинският монах е по-общителен от миряните, тъй като той общува непосредствено с най-общителния от всички, Твореца на човека и обществото: Господа. Като светогорски монаси, ние изпитваме болка и ни е грижа за бъдещето на човека днес. Мнозина обезпокоени посещават Света Гора, притискани от невъзможни неприятности, от които не могат да излязат. Погрешният начин на живот е главният виновник за всички трудности: тоест, животът извън Църквата. Времената, в които живеем, са такива, че заобикалящият ни свят и ценностите ни са в криза. Научният и технологичен напредък влияе върху нашия обществен живот; потребителското общество, хедонизмът, хаосът в идеологията и изобилието и бъркотията в теориите, както и глобализацията, показват, че модерният човек се намира в изключителен повратен момент от своята история. В тези обстоятелства е много трудно дори за разсъдителния възрастен да има кристално ясна представа за своето положение и да разбере какви са неговите истински лични възможности за действие без да бъде повлияван от странични фактори, или да разбере къде може да се движи свободно и как той е действан от нещо или от някого. Ако това е сложно за зрелия човек, представете си колко

Св. Теофан Затворник – Неделя след Богоявление (32-ра)

(Ефес. 4:7-13; Мат. 4:12-17) Предния ден Апостолът разказва за християнина, встъпил по пътя на спасението, въоръжен с духовното всеоръжие, а днес, за да го окуражи в трудностите, му посочва предводителите в тази битка и последната светла цел. Тези предводители са пастирите и учителите, които Господ дава на Църквата и чрез чиито уста Сам изрича благопотребното ръководно указание за всеки, обърнал се с вяра и молитва към Господа. Тази истина знаят всички, които самоотвержено вървят по пътя към Господа и които се борят с враговете на спасението, без жал към себе си. Такива хора винаги приемат от своите пастири поука и помощ – дори когато отстрани изглежда, че не трябва да я чакат. Защото прибягват не към човеците, а към Господа, готов винаги ръководи и вразумява чрез хората всеки искрен и с вяра търсещ Неговата помощ. Последната светла цел е „мярката на ръста на Христовата пълнота“, „състояние на мъж съвършен“. За всички е ясно какво означава мъж съвършен и няма човек, който да не би желал достигането на такова съвършенство; но какво означава мъж, съвършен в Господа – никому не е известно, освен на встъпилите в тази възраст. Това не бива да обезкуражава и охлажда ревността и ние да достигнем тази