Monthly Archives: 30.12.2015

ВИДЕО: Проповед в деня на Св. 14 хиляди младенци, избити от Ирод

Подготвихме ли се за Рождество?

Автор: митрополит Августин Кантиотис

Възлюбени в Христа, бих искал да ви задам един въпрос, който задавам на себе си и задавам и на вас. Подготвихме ли се да посрещнем големия празник Рождество Христово?

Има два вида подготовка: материална и духовна. Материалната ни подготовка е малко или много завършена. Домакините са почистили домовете си, съпрузите са приключили – или почти прикличили – с пазаруването, а децата чакат подаръците. Всеки е написал рождественските си картички, подписвайки ги с обичайното „Честито Рождество“ и „Честита Нова година“. Това е светското изражение; аз не се интересувам от него. Мен ме интересува духовната подготовка, онази подготовка, която ни прави готови да отпразнуваме подобаващо великото събитие, Въплъщението на Божието Слово. Малко на брой хора са подготвили себе си подобаващо. От хиляда християни, аз се съмнявам дали дори един от тях истински ще посрещне Рождество. Изглежда ли преувиличена моята сметка? Нека видим.

Как посрещаме Рождество днес? Една част от християните ще го отпразнува според „както е обичайно“, така да кажем. Чувайки камбаните на Бъдни вечер, те ще излязат и вземат участие в службата по навик. Това определено е по-добре от това изобщо да не присъстваме; поне е нещо.

Други ще подражават на чуждестранни обичаи и традиции, като забравят напълно църковния празник; с други думи, те ще преминат през Рождество без Христовото благоухание. За православните християни Рождество няма смисъл, ако го посрещнем без църковни богослужения, без молитва, без изповед, без Свето Причастие, без прошка, без даване на милостиня. Наистина, лукавият е засял ново семе в нашата родина и то пониква навсякъде както гъбите никнат в торта. На Бъдни вечер хората организират тези т.н. ревейон – чужда практика, чужда дума – те дават празненства в луксозни хотели и други подобни места, далеч от Църквата, далеч от песнопенията, далеч от Божествената литургия, на места, където хората се събират и забавляват със светска музика, с храни, питиета и всичко друго, което произтича от тези неща. Тази практика е трън в полето на родината ни. Ако продължи да се разпространява, духът на светскостта ще превземе напълно християнския празник.

Някои посрещат Рождество „както е обичайно“, други организират тези ревейон и заменят църковния празник с нещо напълно светско. И още, другите, какво правят? Напускат. Не са доволни тук. Гърция не им е достатъчна. Имат пари, които да похарчат и така заминават на пътувания и туристически обиколки. На Бъдни вечер, когато камбаните звънят, тези хора ще бъдат далеч от домовете си, на различни места и не само в рамките на държавата ни. Те не се задоволяват тук, те се качват на самолет и отиват да празнуват Рождество в Рим, в Лондон, в Париж, на различни места.

Те, възлюбени, както и всеки друг, който открито се е отрекъл от вярата, изхвърлят Рождество от сърцата си. За голям брой хора, тогава, Рождество не е нищо друго, освен още една възможност да притъпят отегчението си; истинското съдържание на празника не представлява никаквъв интерес за тях.…

ВИДЕО: Проповед на Стефановден

† Рождество Христово 2015 г. (фотогалерия)

Снимки: Добрина Лазарова

Безнадеждност и надежда по Рождество

Автор: митр. Иеротей Влахос

Ние сме научени от ранна възраст да гледаме на Рождественските празници като на една топла семейна ваканция. В тези дни всички се събират в домовете си и се опитват да си набавят лекарство, чрез което да избягат от делничните проблеми и изпитания. Те ще се радват на този ден по начин, който съвпада с естеството на модерния живот и така ще откъснат себе си от горещите и мъчителни въпроси, които ги притесняват. Великият смисъл на празника обаче, вместо да се изрази в едното лекарство за духовно съживяване, ще се превърне в антидепресант и вместо да бъде намерен в лекарството за превъзмогване на смъртта, ще се превърне в едно болкоуспокояващо! Мнозина ще празнуват Коледа като празника на един мъртъв и погребан Бог. В ума на мнозина Христа е една идея, а не Живият Бог, който насочва пътя на историята. При все това Рождество все още се смята за семеен празник, което ще даде много извинения за търсене на бягство от действителността и за забрава. Ние ще се насладим на семейния уют или на зимните ваканции и пътувания… и нищо повече.

Мнозина днес считат Рождество като част от духа на нашите нрави и обичаи, които са се превърнали в основа на рекламата на търговксите ценрове. Бих искал да изброя три характерни черти за това как се отбелязва този велик празник днес.

Пръв белег е „комерсиализацията“ на празника. Разменянето на подаръци на Рождество ще доведе до подем на нашето пазаруване, търговските центрове ще бъдат пълни с народ, хората ще разменят своите подаръци и общо взето празникът ще бъде използван по един комерсиален начин. Знае се, че на Запад дори евреите чакат Коледа, защото напълва търговските им площи и раздвижва складовете им.

Втори белег е „сантименталната украса“ с цел да се чувстваме празнично в този период. Къщите ще се украсят с Коледно дърво, което всеки ще побърза да закупи, витрините на магазините ще блеснат в празнични цветове, политиците ще украсят улиците на града, защото ако не го направят, ще бъдат счетени за равнодушни, така че всеки да бъде удовлетворен от „изискванията на нашите индивидуални психологически желания за празника“.

Трети белег е „религиозното многословие“ на празника. Вестниците ще отделят място за Рождеството Христово, а стажантите-журналисти ще напомнят за обичаите на нашата страна – да се възхвали милият Назореец, който стана човек и бе роден в пещера; те ще представят сладкия химн на ангелите, които пеят за мира, а същевременно обаче ще си спомнят, че мирът не е дошъл, тъй като мирът днес в нашите човешки общества е светлото лице на на войната, а войната е трагичната маска на мира. Църковните амвони ще пеят за Рождество Христово. Телевизионните станции няма да останат назад. Те ще излъчат предаване с някой теолог, който ще говори с думи от мозъка си за празника и така някои „превзети“ лица ще се разчувстват и станат религиозни.…

Авва Доротей за злопаметността

Отците са казали, че монасите не бива да се гневят или да оскърбяват когото и да е било. „Който е победил гнева, казват те, победил е демоните, а когото тази страст победи, той изобщо е чужд на монашеския живот.” А какво да кажем ние за себе си, когато не само че не изоставяме раздразнителността и гнева, но се предаваме и на злопаметност? Какво да правим, как да не оплакваме такова жалко и нечовешко устройство (на нашите души)? И тъй, братя, нека внимаваме върху себе си и се помолим с Божията помощ да се избавим от огорчението на тази гибелна страст.

Случва се, че когато между братята произлезе смущение или възникне неприятност, един от тях се покланя на другия за прошка, но и след това продължава да скърби и да има лоши мисли против брата си. Такъв не бива да пренебрегва този факт, но да премахне незабавно такива мисли, защото това е злопаметност. А тя, както казах, изисква от човека много внимание, за да не го овладее и да погине. Който се е поклонил за прошка и е сторил това заради заповедта, той в момента е победил гнева, но още нищо не е направил против злопаметността и затова продължава да се сърди на брата си. Защото едно е злопаметност, друго е гневът, едно е раздразнителност, друго е смущение. За да разберете това по-добре, ще ви кажа един пример. Който кладе огън, слага отначало малко въгленче: това е думата на брата, който го е оскърбил. Това е все още малко въгленче: защото какво е думата на твоя брат? Ако я понесеш, ти си угасил въгленчето. А ако започнеш да мислиш: „Защо той ми каза това; и аз ще му кажа това и това; ако той не искаше да ме оскърби, той не би ми казал това; и аз непременно ще го оскърбя”, ето, ти вече си сложил трески или нещо друго в огъня, който започва да дими, а това вече е смущение. Смущението е онова раздвижване и възбуждане на мислите, което подбужда и раздразва сърцето. А раздразнението е отмъстително надигане срещу оскърбителя, което се превръща в дързост, както е казал блаженият авва Марко: „Злобата, подхранвана от мислите, раздразва сърцето, а умъртвявана с молитва – го смирява.” Ако ти би понесъл незначителната обида на твоя брат, би угасил, както казах, това малко въгленче, преди да се породи смущението. И това последното ти можеш, ако искаш, да угасиш, докато още не е голямо, с мълчание, с молитва, с един поклон от сърце. А ако продължаваш да димиш, т.е. да раздразваш и възбуждаш сърцето си със спомняне: „Защо той ми каза това; и аз ще му кажа това и това”, то от самото пораждане и така да се каже, сблъскване на мислите, сърцето се сгрява и разпалва и произлиза възпламеняване на раздразнителността, защото последната е жар на кръвта около сърцето, както казва Свети Василий Велики.…

ВИДЕО: Проповед в Неделя преди Рождество

18 декември 2015 г. – Празнична Вечерня с Петохлебие. 25 години от канонизацията на Св. праведен Иоан Кронщадски Чудотворец

Снимки: о. Павел Гърбов

Проповед след Акатист на Св. Спиридон, еп. Тримитунтски Чудотворец