Monthly Archives: 28.11.2015

КРЪСТЪТ И КАК ТОЙ СЕ ПРЕЖИВЯВА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА *

Автор: стареца Емилиян Симонопетрит

Изпитвам особено вълнение, защото пред себе си имам хора, които се грижат за небето, а не за земята, хора, които всеки ден очакват слово Божие, за да го приложат, а не просто да го чуят.

Тези от вас, които сте идвали на Света Гора, сигурно сте забелязали, че навсякъде господства кръстът. Видели сте, че главните манастирски църкви са кръстовидни, куполите – украсени с разнообразни свещени кръстове, манастирските крила – разкрасени с кръстовидни украшения, пътепоказателите по кръстопътищата – и те са във формата на кръст, синорите между манастирите – обозначени с кръст, чешмите по сенчестите пътеки – и те имат кръст. Всеки манастир е невъзможно да не изложи на поклонение най-скъпоценната реликва – честното дърво на Господния Кръст.

Когато е облечен с цялото си одеяние – своето монашеско всеоръжие, всеки монах носи общо сто трийсет и четири кръста. В ръката си държи броеница с триста зърна, която се състои от две хиляди и седемстотин кръста. Така всеки монах във всеки един момент е обграден от хиляди кръстове, а самият той от своя страна пък е вграден в кръста Господен. Неговият преживян опит е кръстът, негова утеха е кръстът, негово оръжие е кръстът, негова радост, негов жребий, негово богатство е кръстът, животът му е кръст.

Но нима и цялата ни Църква, свещените ни храмове, светите съсъди и покривки не носят кръстове? Християните не носят ли кръст върху сърцето и гърдите си и ръцете им не описват ли върху тялото ден и нощ кръстния знак?

Това е естествено, защото кръстът е живият опит, притежание и знаме на Църквата.1 Извън Църквата хората, които не признават Църквата за своя майка2, гледат на кръста като на безумие3, като на религиозен символ, като на проклятие4 или като на нещо, достойно за похулване. Само един вярващ човек разбира уникалното му значение и може да преживее динамичната му енергия.

Затова нека видим какво е кръстът, който всеки ден ни заобикаля и ни освещава, и защо този свещен символ и форма има такава голяма употреба.

Нужно ли е обаче да ви го казвам? И последният от нас знае светилния на празника Въздвижение на Честния Кръст (14 септември), в който се казва, че кръстът е красота на Църквата, утвърждение на вярващите, пазител на вселената, слава на ангелите и поражение на демоните.

След като победи врага–дявол, унищожи силата му и съкруши войнството му, след като извърши делото на нашето спасение и отвори рая за нас, Христос ни завеща като свещена скъпоценност на земята една невидима стихия – Светия Дух, и една видима – Честния Кръст. Това небесно знаме, това Честно Дърво, което изобразяваме и целуваме, е видим знак на Самия Бог.

Както казва св. Атанасий Велики, кръстът е Христовата слава и чест, понеже чрез кръста са станали хиляди добрини: смъртта била потъпкана, проклятието било премахнато, адът бил ограбен, грехът бил заличен, възкресението станало право за всички, хората получили отново свободата си от робството на страстите, спасението било посадено, истинският живот избликнал от кръста.…

Богослужебна програма за декември 2015 г.

Dec-2015

ВИДЕО: Проповед на Въведение Богородично (Ден на православната младеж и семейство)

Защо постим

Автор: Прот. Стивън Фрийман

Неделя 8-ма след Неделя подир Въздвижение, 15 ноември, постави началото на Рождественския пост (40 дни преди Рождество Христово). По този повод излагам някои мисли за смисъла на поста.

Днес общо взето обществото ни не разбира особено живо и добре какво представлява постенето. Голяма част от хората в това така наречено християнско общество отдавна са загубили всяка жива връзка с историческата памет за християнския пост. Положението наподобява това, все едно те да бяха евреи, които чули, че има такова нещо като кашер-храна, и решили да си създадат свои си правила какво да се яде и какво да не се яде, защото никой от тях не знае какво е кашер.

Има и някои, които са запазили нещичко от традиционния християнски пост, но под натиска на модерния свят, те свеждат традицията до нивото на една саможертва, която е почти безсмислена.

Наскоро прочетох (макар да не помня къде точно), че отказът от Исихазъм е източникът на всяка ерес. По-простичко казано, можем да напишем, че да познаваме Бог в истина, да участваме в живота Му, да се съединяваме с Него чрез смирението, молитвата, любовта към враговете и покаянието преди всичко и за всичко – е предназначението на християнския живот. Исихазъм (от гр. – исихия ще рече тишина) е православното предание за непрестанната молитва и вътрешно безмълвие.

Но тези неща не могат да се разберат правилно, ако ги отделим от познанието на Бога и участието в Живота Му, съединяването с Него посредством смирение, молитва, любов към враговете и покаяние преди и за всичко.

Именно този път на вътрешно познание на Бога (с всичките си съставни части) е правилното разбиране на поста. Ако постим, но не прощаваме на враговете ни – постенето не ни помага. Ако постим, но това не ни доближава до смирение – постенето не ни помага. Ако постенето не ни прави още по-силно съзнаващи факта, че ние имаме дълг и отговорност към всички (ние сме грешни пред всекиго), то тогава то не ни принася никаква полза. Ако постенето ни не ни съединява с живота на Бога – който е кротък и смирен – тогава то отново не ни принася никаква полза.

Постенето не е диета. Смисълът на постенето не е в спазването на християнските кашер-изисквания. Смисълът на постенето е в глада и смирението (което нараства, когато позволяваме на себе си да бъдем слаби). Смисълът на постенето е в това да позволим на нашето сърце да се съкруши.

Забелязал съм, че повече добро достигат някои хора, които се провалят в поста през постния сезон, отколкото онези, които „добре са спазили поста”. По правило митарите винаги влизат преди фарисеите в Царството Божие.

Защо постим? Може би по-уместният въпрос е „защо се храним”? Христос използва думи от Св. Писание в разговора с лукавия, когато казва „не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие”.…

Няма да ме накарате да мразя

Френският журналист Антоан Лерис, загубил съпругата си при атентата в концертната зала Батаклан в Париж, се обърна към извършителите на масовото убийство с емоционално обръщение. В него журналистът заявява твърдото си намерение да възпита своя 17-месечен син Мелвин без омраза и желание за мъст. Ето и самият текст, който придоби голяма популярност и беше публикуван в много медии:

„В петък вечер вие откраднахте живота на един специален човек, любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да успеете да ме накарате да мразя. Не зная кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. Ако Бог, заради Когото вие убивате сляпо, ни е сътворил по Свой образ, то всеки куршум, попаднал в тялото на моята жена, е станал рана в Неговото сърце.

Затова няма да ви направя този подарък ненавистта. Опитвате се да получите именно това, но да отговаряш на ненавистта с ярост, означава да отстъпиш пред онази слепота, която ви е направила такива, каквито сте. Искате да се страхувам, да гледам с подозрение на моите сънародници, искате да принеса своята свобода в жертва на безопасността. Вие загубихте.

Аз я видях днес сутринта. Накрая, сред дни и нощи очакване. Тя беше така красива, както когато излезе в петък вечер, така красива, както беше, когато се влюбих безумно в нея преди 12 години. Разбира се, аз се задушавам от болка, признавам ви тази малка победа, но това не е за дълго. Знам, че Хелен ще бъде с нас всеки ден и ще се срещнем в рая на свободните души, където вие няма да можете да влезете.

Ние останахме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички световни армии. Нямам повече време за вас, отивам при Мелвин, който всеки момент ще се събуди. Той е само на 17 месеца и днес, както всеки ден, ще изяде закуската си и както всеки ден ще играем заедно. През целия си живот това малко момче ще ви се противопоставя с това, че е щастлив и свободен. Защото и неговата ненавист вие няма да дочакате“.

Източник: http://dveri.bg/9qhya

ПРАВОСЛАВИЕ В БОЛГАРИИ. Фильм митрополита Илариона (Алфеева)

Две чудеса на св. Мина

Сказание на Тимотей, архиепископ Александрийски, за чудесата на свети великомъченик Мина

След смъртта на нечестивите и богоненавистни римски императори Диоклетиан и Максимиан на царския престол се възкачил благочестивият Константин Велики, при царуването на когото се умножила вярата в нашия Господ Иисус Христос. По това време едни христолюбиви хора от Александрия намерили мястото, където били положени честните останки на светия славен Христов мъченик Мина и построили там църква на негово име.

Случило се така, че в Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврийската земя, за да купи стока. Като чул за многото чудеса и изцеления, които ставали в църквата на свети Мина, той си казал: Ще ида и аз да се поклоня на честните мощи на светия мъченик и ще отнеса дарове в църквата му, за да ме помилва Бог по молитвите на Своя страдалец. Той тръгнал към църквата и взел със себе си торба злато. При крайморското езеро намерил превоз и стигнал до мястото, наречено Лозонета. Тук слязъл на брега и потърсил къде да пренощува, защото вече било вечер. Влязъл в една къща и казал на стопанина:
– Друже, окажи ми милост, пусни ме да пренощувам, защото слънцето вече залезе, а аз се страхувам да вървя сам по-нататък.
– Влез, брате – казал му стопанинът, – и остани тук до сутринта.

Гостът приел поканата, влязъл в къщата и легнал да спи. А стопанинът, като видял у пътника торба със злато, се съблазнил и по внушение на злия дух намислил да убие гостенина си, за да завладее богатството му. В полунощ той станал и удушил търговеца, разрязал тялото му на части, сложил ги в една кошница и ги скрил във вътрешната стая. После много се развълнувал и като се оглеждал настрани, търсел скришно място, където да зарови убития.

Докато размишлявал за това, му се явил свети мъченик Мина в образа на конник, сякаш пратеник на царя. Той влязъл през вратите и попитал за убития гост. Убиецът пък се оправдавал, че не знае за какво става дума, и казал на светеца:
– Не зная какво ме питаш, господине, никой не е идвал при мене. Но светецът слязъл от коня, отишъл във вътрешната стая, взел кошницата, изнесъл я навън и казал на убиеца:
– Какво е това? Той много се уплашил и паднал в безсъзнание в нозете на светеца. А свети Мина съединил отсечените членове, помолил се и възкресил мъртвия, а после му казал:
– Въздай хвала на Бога.

Търговецът станал, сякаш пробуден от сън, и като разбрал, че е пострадал от стопанина, прославил Бога и с благодарност се поклонил на воина пред себе си. А светецът взел златото от убиеца, върнал го на възкресения човек и казал:
– Върви си по пътя с мир.

После се обърнал към убиеца и започнал да го бие. Убиецът се разкаял и поискал прошка. Тогава мъченикът му дарувал прошка за убийството и като се помолил за него, станал невидим.…

Проповеди за цялата година на св. Лука Войно-Ясенецки

Обични братя и сестри,

След като с Божията помощ и финансовата подкрепа на светолюбивите ни християни излезе от печат книжката с дванадесет слова на св. Лука за Христовите страдания, сме готови да направим втората крачка с издаването на пълен сборник проповеди на светителя. Обръщаме се към всички, с молба и тази книга да стане наше общо дело, като всеки който желае, може да помогне дарявайки на място в храма или на банковата сметка:

Църковно настоятелство при църква „Света Параскева“

IBAN BG48STSA93000019205032

SWIFT: STSA BG SF

Банка ДСК…

ВИДЕО: Проповед на Архангеловден