Monthly Archives: 25.10.2015

ВИДЕО: Проповед на † 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Фотиос Кондоглу – Глупаво е да се очаква светлина от там, където слънцето залязва

Православните църковни изкуства – това са богословски изкуства, – и произведенията, които те раждат, отразяват в себе си Божието слово.

Тези изкуства изразяват тайнствената същност на нашата религия и са обърнати към нашите чувства. Химнографията и музиката – към слуха, архитектурата, иконописта, църковната утвар, одеждите и т.н. – към зрението. Третото чувство, обонянието, издига и освещава каденето с тамян. Четвъртото и петото чувство, вкуса и осезанието, като най материални, остават извън вратите на този духовен пир.

Двете най-благородни чувства, зрението и слуха, се хранят и се освещават най-вече от духовните изображения и песнопения.

И така произведенията на църковните изкуства, както беше казано по-горе, отразяват в себе си словото Божие. Това, което вижда и чува в храма молещият се човек, извиква в неговия ум и сърце тайнствени религиозни образи. Всичко, което се вижда в храма има такава форма, която възнася човека в тайнствен свят, духовна радост и блаженство: самото здание на храма, светите икони, иконостаса, хоругви, свещения потир, свещници, полиелеи, амвона, иерейското одеяние, резбата, богослужебните книги, купела, архиерейския трон и даже стасидиите – със своята смирена аскетическа форма.

Това става и със звуците, които човек слуша в храма: песнопенията, където са съединени в едно словото и музиката, молитвите, умилително произнасяните възгласи и свещената проповед. Въпреки че проповедта не трябва да има светски характер, не трябва да бъде празна, отблъскваща хората с красноречие, (набожно празнословие), по думите на един архиерей. Тя, доколкото е възможно, е длъжна да се приближава към литургическото хармонично слово, защото само в такъв случай тя ще бъде уместна и няма да нарушава хармонията на песнопенията и службата като цяло. Всичките слова, които са написани от светите Отци, са литургически хармонични, затова светоотеческата проповед е най прекрасното допълнение към Литургията, което не може да се каже за болшинството произнасяни днес от амвона речи, които разрушават хармонията на службата, прекъсват и намалят духовното горене, умилителното състояние, предизвикано в хората от свещените изображения и песнопения. Болшинството на произнасяните от съвременните проповедници думи не са нищо друго освен прозаични, скучни и безсмислени бръщолевеници, “благочестиво“ (а може и нечестиво) празнословие.

Църковните изкуства по своята природа са богослужебни, литургически, духовни, извисяващи, а не светски, т.е. не материални, чувствени и тщеславни, имащи за цел да услаждат чувствата. Древните гърци са казвали, “изкуството е наслаждение”, затова тяхната религия е била просто “красива лъжа”. Тогава духовният елемент бил чужд на древния свят.

Всички православни църковни изкуства (т. е. изкуствата на Едната Света Съборна и Апостолска, не претърпяла изменения, Църква), изразяват едни и същи духовни истини – всяко с различни средства. Така например произведенията на иконописта изразяват с тайнствени образи и цветове абсолютно същите духовни понятия, които изразяват тайнствените гласове на музиката или свещените срички на богослужебните текстове.

103054.p[1]

Всичко това е само в Православната църква. При протестантите църковни изкуства просто не съществуват, а в папистката църква те са изкривени и от църковни са се превърнали в светски и мирски.…

ВИДЕО: Проповед на † 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата Мъгленска

Eдин ден в манастира на стареца Георги Карслидис

Благодатни и радостни дни изживява православният християнин, който поема на поклонение с благословение. Било от епархийския архиерей, било от енорийския свещеник. Благото слово, което е получил за добър път, му изпраща „ангел-пазител и наставник, който да го запазва и да го избавя от всяко зло обстоятелство, …да го придружава в мир и благополучие и пак да го върне здрав и невредим” у дома /из Молитва преди пътуване, Требник, 1994 г./

С благословението на епархийския ни архиерей, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и ние, членовете на една малка, но много ентусиазирана група от десет човека, в ранното утро на 3 декември, още по тъмно, се събрахме в старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в Стария Пловдив, откъдето след надлежна молитва се отправихме на поклонническо пътуване до Драма, Неа Зихни и Серес в Северна Гърция.

Времето е приятно, слънчево. Чета житието на св. вмчца Варвара, небесен закрилник на гр. Драма, чийто празник – 4 декември – е главната цел на нашето поклонение. Слушайки словата на житиеписеца, се удивляваме на Бог, как благо ни ръководи по пътя на спасението. Стигайки в житието на св. Варвара до момента, в който затворена в кулата от баща си Диоскор, „за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната необикновена красота”, тя „съзерцавала… красотата на земния свят, …покритите със зеленина поля, горите и градините, планините и реките...” и се питала: „чия ръка е създала всичко това?”, ние виждаме, че вече сме се изкачили на Юндола. Пред нас се разкрива чудна гледка. Окъпани в утренните слънчеви лъчи високопланински поляни, прегърнати от ясносиньото небе, галени от лекия вятър, разнасящ аромат на бор. Гърдите ни се изпълват с този аромат, а в сърцата ни, подобно на сърцето на съзерцаващата Божия свят св. Варвара, се разгаря „огънят на Божествената любов”, изпълващ душите ни с „постоянен стремеж към Бога…” Сърцата възкликват с Псалмопевеца св. прор. и цар Давид: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения…” /Пс. 103: 24/…

Съзерцавайки широтата на Юндола си припомням думите на една молитва от Тайнството Кръщение: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса. Защото Ти, като си привел, по Свое желание, в битие всичко от нищо… си прострял небето като кожа, утвърдил си земята върху водите. Ти си оградил морето с пясък, пролял си въздуха за дишане…”

И ние дишаме… Дишаме като затворници, освободени след дълги години затвор, въздуха на свободата. Сравнявайки Юндола с градската джунгла, от която сме се откъснали, макар и за малко, нима не сме затворници, отхвърлили за кратко време оковите на житейските грижи и на породените от тях страсти. Оковите на страха за насъщния хляб, забравяйки какво ни съветва нашия Господ Иисус Христос: „Вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, …вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде” /Лука 12:29-31/.…

ВИДЕО: Проповед на Неделя на Св. Отци от VII Вселенски събор