Monthly Archives: 30.09.2015

Богослужебна програма за месец октомври 2015 г.

m_okt_15

РАДОСТ – ГИБЕЛ ЗА СКРЪБТА *

Автор: стареца Емилиян Симонопетрит

Болката, притеснението, тревогата, душевната трагедия са резултат от грехопадението на човека, което се дължи на неговия егоизъм. Зловонията на егото пораждат в душата притеснение, докато нейното естествено състояние е радостта, защото Бог е мир, радост, а душата е вдъхната от Бога, тя е създадена от Него и върви към Него. Следователно притеснението е чуждо и неоправдано в човешкия живот.

Въпреки това днес не можеш да срещнеш радостен човек, което означава, че никой не може да намери уравновесен, спокоен, естествен човек. Притеснението е ужасна болест, която бичува света, може би най-голямото мъчение за човечеството, неговата най-голяма драма. То е не просто увертюра към ада, а преживяване на ада в настоящия живот.

Липсата на радост означава липса на Бога, докато

радостта е доказателство за Неговото присъствие.

Ако някой е светски човек и се наслаждава на преходното, радва се на насладите, на преходните и суетни неща, той навярно изпитва някаква наслада, някакво приятно чувство, но в действителност, ако човек обърне внимание, ще забележи, че в живота му има скръб и притеснение, както казва Свещеното Писание: „скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло“1. Не е възможно да съществува радост там, където има престъпване на Божията заповед, както не е възможно да съществува притеснение при изпълняването на Божия закон.

Радостта се среща рядко, но това не значи, че е нещо велико; тя е естествено нещо, както е естествено да виждам. Един сляп човек би могъл да ми каже: „Охо! Ти виждаш?” Затова, когато някой е радостен, другите недоумяват и питат: „Ама ти изпитваш радост?”. Защото са свикнали с мизерията, с фалша, с греха, в подземията на подсъзнанието на човешкото битие, отхвърляйки Бога във всекидневния си живот. Следователно радостта не е нещо ново. Тя е нещо, което помага в духовния живот.

Но нека видим какво казват отците на Църквата за радостта. Нека започнем със св. Атанасий Велики, който в своето съчинение „За девството“, написано специално за девствениците, казва: „Недей да скърбиш за нещо трудно, нещо лошо, за нещо вредно, което може да ти се случи в този живот“ – дори да претърпиш щета или някой се отнесе грозно, егоистично, обидно и презрително към теб, пак не се наскърбявай. Защото

„световната скръб докарва смърт“2

всяка една скръб, по каквато и да е причина, е инструмент на смъртта. Тогава по естествен начин се поражда въпросът: по коя причина да скърби човек? Св. Атанасий Велики обяснява: „скърби само за твоите грехове“3. Същото казва и св. Йоан Златоуст: едно вредно и зло нещо съществува в света – грехът4; само за греха си скърби, който включва всички причини за скръбта.

Очевидно обаче „скърби“ има значението не на угнетение затова, че съм съгрешил, а на покаяние. Защото угнетението, притеснението, тревогата и страданието поради греха не са скръб по Бога, а светска скръб.…

Модерността ти казва: ти си без значение*

Автор: О. Стивън Фрийман

Тази седмица продължих да размишлявам върху думите на американския богослов Стенли Хауервас:

Целта на Модерността e да създаде хора, които смятат, че не следва да има обяснение за смисъла на живота им, – освен това, което сами изберат, когато не разполагат с обяснение. За свободен считаме човека, който има такова обяснение; икономическото институционализиране на феномена наричаме капитализъм, а политическото – демокрация. Това обяснение, заедно с институциите, които го олицетворяват, е врагът, срещу когото трябва да се изправим в християнската проповед.

В нашия съвременен свят цари мнението, че животът, който в този свят, няма никаква ценност, или поне в началото. Ценността е нещо, което личността трябва да създаде за себе си. Това, казваме, е вид свобода. Твърди се, че ако пристигнем на този свят със смисъл, който вече е установен, като даденост, тогава ние никога няма да бъдем свободни. Че сме автономни, „самоуправляващи се”, е в същината на нашата съвременна самоизмама. Знаем как в миналото сме довеждали това до крайност. Фундаменталните дадености в живота, например полът и расата, днес се разглеждат от някои хора като въпрос на избор. Самоопределението („с какво се отъждествявам, идентифицирам“) е само последната мода в проекта „Модерност”.

Това е една по-крайна илюстрация на твърдението на Хауервас, че модерността иска да създаде хора, които „смятат, че не следва да има обяснение за смисъла на живота им“. Всеки е автор на собствения си живот, всеки създава историята на живота си, като в свободен стих. Това означава също така, че съвременните хора са винаги на ръба на безсмислеността. Когато обяснението, в което сам се убеждаваш, е поставено под въпрос, или когато се разпадне, ти си лишен от причина да съществуваш.

Наскоро гледах видеозапис на разговор с един румънски свещеник, който разказва за своето обръщане от атеизма. Той в дълбочина изучавал писаното от Ницше, Сартр и други модерни автори и стигнал до заключението, че животът е чисто и просто безсмислен, белязан от нескончаемо страдание. Всеки, който в крайна сметка осъзнае това, смятал той, трябва да се самоубие и то колкото по-рано, толкова по-добре. Очевидно той бил на много тъмно място. Един негов приятел го завел до гроба на светия старец отец Арсений Бока. Седейки там без да размишлява, без да се моли, без да мисли, той изведнъж просто започнал да плаче. Бил удивен от сълзите в очите си. „Какво става с мен? Как така мога да плача?“ И обясни, „Но нещо подобно тежки люспи се откъсна, падна от сърцето ми…“ И той видял онова, което не виждал по-рано. По силата на някакво чудо, той видял какво му е дадено.

Това, което ни бива давано стои както в същината на действителността, така и в същината на православната християнска вяра. В същината на действителността, защото ние не довеждаме сами себе си в този свят. Точно както нашият живот ни е дар, нашето тяло ни е дар, така и нашият смисъл и място в света са ни дар.…

Проповед във Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Евангелско четиво, Малък вход, Символ верую. Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Петохлебие на Празнична вечерня: Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Проповед на Празнична вечерня: Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Празнични богослужения. Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица, помагаща на раковоболните

StBVs

Проповед на † Неделя след Въздвижение. Св. вмчк Евстатий Плакида и семейството му