Един от френските философи на осемнадесети век, наречени енциклопедисти, изрекъл язвителната фраза: „Християнството се провали”, която веднага била подета и станала „крилата”… Какво!? Наистина ли християнството се провали!? Разбира се, че не! То е „провалено” само за тези, които са подобни на този френски философ; за тези, чиито сърца са пълни с гордост, самомнение и самопревъзнасяне… То е „провалено” само за тези, чиито сърца са увлечени в грижа за земното. Разбира се, че за тях християнството се е провалило. Защото те не станаха християни… За да станеш християнин и последваш Христос, да вземеш кръста си и тръгнеш след Него, трябва да се отречеш от себе си. Нима те се отрекоха от себе си? Разбира се, че не. Християнството се провали за тези, които въобще не са го търсили. Но ако за тези горди, превъзнасящи се люде, християнството е провалено, нима въобще не е успяло!? О, не! То напълно успя. Проповедта Христова, проповедта на Неговите св. апостоли проникна чрез мощна, с нищо несравнима струя в сърцата на милиони хора и те станаха християни. Не мислете, че винаги е било днешното безбожно време… До края на средните векове вярата Христова е основата на европейските народи. Народите били благочестиви, народите следвали учението на