Monthly Archives: 30.05.2015

Проповед на Задушница

ВИДЕО: Проповед за св. Иоан Руски Изповедник

ВИДЕО: Акатист на св. Иоан Руски

ВИДЕО: Проповед в навечерието на св. Иоан Руски

ВИДЕО: Проповед в † 7 Неделя след Пасха – на св. Отци от Първия вселенски събор

Светлина, която мракът не обзе – Св. Лука изповедник, архиепископ Симферополиски

Приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил пише: „Бог по всяко време изпраща Своите чеда – светиите, верните служители на Словото Му, в светата Църква, за да покажат на скитащите се в тъмнината пътя към светлината и истината”. Нашето „объркано от идеологии и идоли време” Бог също не е лишил от тази милост. Така сред пътеводните светлини – прославените в лика на светиите Божии угодници от втората половина на ХХ в. – Бог постави и св. Лука изповедник, архиепископ Симферополски. Светлина, която мракът на жесток воинстващ атеизъм и богоборчество в Съветския съюз не обзе. Достоен пример за подражание от всеки един човек, било то архиерей, свещеник или редови християнин.

В лицето на св. Лука ние срещаме, от една страна, изпълнено с много любов и пастирска грижа сърце. От друга, безкомпромисен спрямо неправдата изповедник на вярата, зорко пазещ словесното си стадо от посегателствата на безбожието, на политическия разкол, на чуждите за православието религиозни учения и изповедания. Но още преди това, като мирянин, и един млад човек достигнал съвършеното послушание на истинските подвижници, готов във всичко да се подчинява на Божията воля. Затова и тя е била такава – Валентин Войно-Ясенецки да поеме върху плещите си кръста на свещеническото служение, а по-късно и на архиерейското, за да бъде поставен на високо и да свети, за да просвещава всички /вж. Мат.5:15/.

Обдарен от Бог с таланта на художник, но почувствал силно желание да помага пълноценно на хората, Валентин Войно-Ясенецки прекъснал обучението си в Художествената академия и се записал в Медицински институт. Стъпка по стъпка израствал в това високоотговорно поприще с ясно съзнание, че Сам Бог поверява грижата за човешкия живот в ръцете на лекаря. Дарът да рисува обаче не бил заровен /ср. Мат. 25:18/ и д-р Войно-Ясенецки, много често в своите научни изследвания сам правел точни анатомични скици на различни части от тялото на човека, запазени и до днес в авторските му учебници по анатомия и медицина.

Още мирянин, Валентин често не само посещавал богословски сказки, но и сам се изказвал на тях по въпроси на вярата. Така веднъж Ташкентският архиепископ Инокентий след едно изказване на младия лекар по богословски въпрос му казал, че „ще бъде полезно да стане свещеник”. С най-голямо смирение и без да се замисля и минута той отговорил: „Добре, владико, ще бъда”. В свещенически сан о. Валентин проявил послушание и към свещеномъченика и изповедник патриарх Тихон, който го задължил да не оставя и лекарската бяла манта, продължавайки и научно-медицинските си изследвания.

В своето свещеническо и особено в архиерейското си служение, св. Лука изпил до дъно горчивата чаша на постоянни оскърбления, унижения, гонения, арести и заточения. Но Бог не го оставял сам в изпитанията му. С Негова помощ св. Лука не само претърпял нечовешките условия на заточението си отвъд полярния кръг, но можел да помага и на другите, които споделяли същата съдба на заточеници.…

26-27 май: Старинен храм † Св. Параскева чества † св. Иоан Руски

sv-Ioan-R-15s

Батак – българската Голгота и вярата българска

Какво е Голгота? Какво е това свято име, което при споменаването му кара всеки православен българин да потръпне от вълнение, но и да изпита една особена вътрешна болка? Отговорът не е труден. Голгота е символ на най-голямата жертва, принесена в името на човека, в цялата негова история, защото там, „на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота” /Иоан 19:17/  – Бог принесе Сам Себе Си доброволна жертва за спасението на човешкия род от робството на греха и неговия баща сатаната /ср. Иоан 8:44/.

Но Голгота е също така и символ на това до какви страшни размери може да достигнат човешките завист и злоба, защото пак там – „на мястото Голгота” /Марк 15:22/, „човечеството осъди Бога на смърт” /Преп.Юстин Попович, „Страшният съд над Бога”, изд. Зографски манастир, 2006 г./. Това е „най-големият бунт в историята на небето и земята… най-големият грях в историята на небето и земята. Дори падналите ангели не са извършили такова нещо… Светът никога не е виждал по-невинен осъден и по-безумни съдии” /пак там/.

На Голгота „подарихме кръст, най-позорния дар, на Този, Който ни дари вечна слава”. „Прокажени, Той те очисти от проказата, нима за това ти Му даряваш кръст? Слепецо, нима затова Той ти отвори очите, за да можеш да направиш кръст и да Го разпънеш на него? Мъртвецо, нима затова Той те възкреси от гроба, за да Го положиш в своя гроб?” /пак там/.

Това е Голгота. И със същото свято и обагрено с Божията Христова кръв име, ние, българите, сме нарекли малкото родопско градче Батак. Не сме сбъркали. Сравнили сме Батак с Голгота, защото в страшното баташко клане, през пролетта на 1876 г., се принесе също чиста и свята жертва, жертва доброволна в името на най-висшето благо и съвършен дар, които Бог е дал на човека – свободата. Но и в името на светата православна вяра, която батачани са изповядвали, знаейки, че пълната и истинска свобода идва само чрез познаването на Едного Истиннаго Бога, и пратения от Него Иисуса Христа /Иоан 17:3/, в Чието име се превърнаха в „неустрашими изповедници на кръстоносната християнска вяра” /Акатист на св. Баташки мъченици, икос 1/

Историята е пълна с героични подвизи, когато за спасението от плен и робство само на един човек са се жертвали десетки хора. Жертвали са се, защото това е бил скъп на сърцата им човек – баща, брат, верен приятел, справедлив господар или добър и изпълнителен слуга /ср. Мат.8:5-6/. А през пролетта на 1876 г. стотици се пожертваха за свободата на цял един народ, стенещ под хомота на петвековно турско робство.

Целият свят се потресе от жестокостта, с която бе потушено Априлското въстание. Безмилостно бяха избивани стари и млади, мъже и жени, деца и пеленачета. Турците-поробители не правеха разлика между въстаници и немощни старци. А не правеха тази разлика, защото знаеха, че онези, които са останали по домовете си, също не са били пасивни, а са  участвали във въстанието чрез горещите си молитви, отправяни към своя Бог за неговия успех.…

ВИДЕО от м-р св. Кирик: Св. Литургия † 3 Неделя след Пасха на св. Мироносици