Monthly Archives: 29.03.2015

ВИДЕО: Проповед в 5 Неделя на Великия пост – Преп. Мария Египетска

ВИДЕО: Представяне на книгата „Светици на Православието“ с Мария Иванова, Татяна Филева и Венета Дякова

ВИДЕО: Проповед при Акатист на Пресвета Богородица

ВИДЕО: Лествици на спасение, Лествици на падение. Беседа на Иван Николов

ВИДЕО: За простотата. Проповед в 4 Неделя на Великия пост ­- Преп. Йоан Лествичник

Житие на св. преподобни Алексий, човек Божи

Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги родителски молитви, поради това бил особено мил на баща и майка. Алексий получил добро възпитание и образование. От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел на тялото си груба власеница. Горейки все повече и повече от любов към Бога, той пожелал да се отрече заради Него от всички световни радости и да му служи в иночески чин. Но родителите му не желаели това и когато Алексий пораснал, те му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили. Вероятно св. Алексий не се решил явно да се противи на родителската воля, но намерението му да се отрече от суетата на света се вкоренило в неговото сърце.

В самия ден на женитбата, когато младите съпрузи останали насаме, Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и й казал: „Пази това и Бог да бъде между мене и тебе, докато благодатта Му не устрои в нас нещо ново!“ Подир това влязъл в своята отделна спалня, съблякъл си сърмените дрехи, скъпоценни камъни, тайно напуснал бащиния дворец и заминал от града. Той дошъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя той молел Бога да го избави от светската суета и да го удостои на страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният образ на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а сам почнал да живее като просек пред храма „Св. Богородица“. Той се хранел от подаяния, дене и ноще се молел и всяка неделя се причащавал със светите Тайни.

Тежко било на семейството да понася неговото отсъствие. Дълго го търсили в града и околностите. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока скръб се затворила в стаята си. „Няма да изляза оттук – казала тя, – докато не узная какво се е случило с милия ми син“. Младата съпруга се затворила заедно с нея и те неутешно плачели и тъжели. А Евфимиан пращал слугите си в разни градове и страни, за да разузнаят за Алексий, но безуспешни останали техните търсения. Някои от тях дошли в Едеса, но между просяците, които се тълпели пред храма, те не познали своя млад господар и дори му дали милостиня наравно с другите просяци. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил подаяние от слугите си.

Седемнадесет години Алексий проживял с просия пред храма „Св. Богородица“. С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога.…

За Кръста Христов

О, знаменито и прославено дърво!… О, кръстно дърво, чрез което бяха обуздани греховете ни!… О, Кръст – съкровище от много благодатни дарове и водителю към Божието царство!”

Св. Климент Охридски

Две хилядолетия ни делят от онова време на страшната Христова Кръстна смърт на Голгота. Сърцата ни се ужасяват пред вида на обезумялата тълпа, която, подкупена от книжниците и фарисеите, крещи: „Разпни Го, разпни!” /Лука 23:21/. Изпаднала в някакво диво изстъпление, тя не съзнава, че предава на най-страшното от всички наказания, коeто може да измисли човешката злоба” /св. Лука Симферополски/ „Най-прекрасният от синовете човешки” /Пс. 44:3/, Най-невинният, „Оногова, Който не знаеше грях…” /2 Кор.5:21/. Оногова, Който дойде, за да имаме живот, при това живот в изобилие /Иоан 10:10/, и чрез Когото „всичко… стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” /Иоан 1:3/…

Да, преди две хилядолетия човекът разпна на Кръст своя Бог.

„Носителят на Божия образ станал богоубиец. Той пробил пречистите Христови ръце и нозе с железни гвоздеи, издигнал своя благ и кротък Учител на дървен кръст и пролял Неговата невинна кръв, навличайки си с това заслепение от собствената си злоба /Прем. 2:21/ своето осъждане: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни” /Мат.27:25/ /На САЩ, Канада и Австралия Митрополит Йосиф/

Страшното безумство на разумния човек, разтърсило неразумната природата. „Земята се потресе; и скалите се разпукаха…” /Мат.27:51/ „ и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето…” /Лука 23:44-45/. Едва тогава някои дошли в себе си, докоснати в сърцата си от „незримата светлина, изхождаща от разпнатия на Кръста Христос” /св. Лука Симферополски/. Така разбойникът, висящ от дясната страна на Божественият Страдалец, се обърнал към Него в покаяние и с изповедна молба: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” /Лука 23:42/. След това стотникът, изпълняващ кесаревата заповед Христос „да бъде разпнат” /Иоан 19:16/, виждайки бунта на природата срещу страшното богоубийство извършено от човека, твърде много уплашен, извикал: „Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!” / Мат.27:54/. И народът, същият този народ, които викаше „Разпни Го!”, „като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди” /Лука 23:48/ разкаян и уплашен…

Господ Иисус Христос с предсмъртна въздишка изрекъл: „Свърши се!” И като наведе глава, предаде дух” /Иоан 19:30/… Но кое се свърши?! Само Неговият земен живот ли?! Само това ли?! Такава мисъл допусната в човешкото сърце, по думите на Блажени Теофилакт Охридски, свидетелства за смущение, и дори разочарование, породени от маловерие в Христовите обещания. В такова смутено вътрешно състояние се намирали пътниците за Емаус /Лука 24:13-33/. Без да разпознаят в приближилия се към тях странник Възкръсналият Син Божий, те споделили пред Него своето разочарование: „Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; …нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който ще избави Израиля…” /Лука 24:20-21/.…

Св. Теодор Византийски, покровител на о. Лесвос

Св. Теодор се родил през 1774 г. в с. Неохорио близо до Константинопол. Родителите му били добри християни, които се грижели за християнското възпитание на децата им. Григорий, един от двамата братя на св. Теодор, бил епископ на гр. Адрианопол /дн. Одрин/.

В млада възраст св. Теодор решил да стане художник и започнал да учи за това при известен майстор, който рисувал в султанския палат в Константинопол. Но там, кой знае защо, и на какъв натиск бил подложен, или поради младостта си, огънал се и се отрекъл от Христовата вяра. Не минали много години и се осъзнал. Причина за това станала страшната чумна епидемия в Константинопол. Тя го накарала да се сблъска със смъртта на хиляди хора и да се замисли за отвъдния живот, за Бога и за душата си. Така заблудената овца сама потърсила пътя назад към спасителната кошара.

Св. Теодор избягал от двореца, преоблечен с бедни моряшки дрехи, за да не го познае никой, със стомна на рамо и начернено със сажди лице. Излязъл от палата, отишъл на пристанището, където намерил  кораб, тръгващ към о. Хиос, и по Божия воля се установил там. Островът станал за св. Теодор място за духовно възраждане и израстване, на велико покаяние и решение да жертва живота за Христос, от Когото, поради неразумието на младостта си, се бил отрекъл.

На о. Хиос се срещнал с подвизаващия се тук в един манастир в местността Вронтадос св. Макарий Нотарас, бивш Коринтски архиепископ. В този манастир се запознал и с монах Неофит Хиоски, който по-късно го придружил и на о. Лесвос и станал свидетел на мъченичеството на св. Теодор. В близост до тези свети мъже, т. нар. „отци-Коливади”, той започнал да чете много книги. В житията на светците се впечатлил от силната любов, която хранели те към Христа, тъй че жертвали и живота си за Спасителя. Св. Теодор си казал: „Аз, който се отрекох от Него, ще трябва хиляди пъти да загина, та със собствената си кръв  да изчистя греха си.” И взел голямото решение. Решил да се яви пред турските власти и да заяви сам съжалението си, че е станал мохамеданин и че е християнин, готов да пострада до смърт за вярата. Но не искал да  изложи на опасност монасите от манастира на св. Макарий на о-в Хиос, затова, придружен от монах Неофит, отишъл в Митилини на о. Лесвос. Отец Неофит описал и мъченичеството на св. Теодор.

Св. Теодор се явил пред турския съдия и заявил, че вярата му била златна и му била отнета от турците, които му дали тяхната вяра, но тя била бакърена. Сега им я връща обратно, за да получи пак своята. „Християнин съм и християнин ще умра”, казал св. Теодор. Отначало турците го помислили за луд. Но скоро разбрали, че говори сериозно, решен да посрещне и смъртта, за да защити вярата си.…

Синаксар на св. Акилина, пострадала за вярата на 27 септември 1764 г.

Макар и жена по природа, Акилина

мъж по смелост в мъченията се показа

Тази свята девица и Христова мъченица Акилина била от околностите на гр. Солун, от село, наречено Зангливери, прилежащо към Светата Ардамерийска Епископия, дете на благочестиви родители. Причина за мъченичеството й било следното. Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някой турчин съсед, тъй като в селото живеели и християни, и турци и, удряйки го /по внушение на лукавия/, го убил. Когато бил хванат от управниците на селото, те го завели при пашата в Солун, за да го предаде на смърт, но страхувайки се да умре и в желанието си да се спаси,  окаяният се потурчил и не бил погубен. Тогава светицата била младенец още на гръдта на майка си.

Турците настоявали бащата да потурчи и дъщеря си, но той им отговарял да не се тревожат за това, защото е в негова власт когато поиска да я потурчи; а майката, която не оставила светата вяра, не преставала непрестанно да поучава дъщеря си да стои здраво във вярата и никога да не се отрича от Христа.

Когато Акилина навършила 18 години, турците отново настоявали същото, баща й я повикал и й рекъл: „И така, чедо мое, турците всеки ден ми казват да се потурчиш. Ето аз първи трябваше да се потурча, а сега и ти, направи го дори още днес, за да не ме притесняват повече. Но светата, горяща от неизказаната Христова любов, с велика смелост отговорила: „Да не би да съм маловерна като теб, за да се отрека от моя Създател и Творец, Господ Иисус Христос, Който понесе заради нас Кръст и смърт? Да не бъде никога! Аз към готова да претърпя всякакви мъчения, дори и смърт заради любовта към моя Христос”.

О, досточудни слова, не на дъщеря на трижди окаян баща, а на истинска дъщеря на Небесния Цар Христос!

Тогава бащата, виждайки непоклатимата й воля, я предал на турците, като казал: „Аз не съм способен да принудя дъщеря си да се потурчи, каквото искате сторете с нея. Като чули това, те се смутили и веднага изпратили хора на властта да отведат мъченицата, а благословената й майка, като видяла пратените слуги, побързала към дъщеря си и й дала следната заръка: „Ето чедо мое възлюбено, сладка дъще Акилина, плод на утробата ми, настъпи онзи час, за който всеки ден те поучавах, и така, прояви послушание и послушай, чедо мое, заръките ми. Бъди мъжествена в мъченията, които трябва да претърпиш и не се отричай от Христа.

А дъщерята, обляна в сълзи, отговорила: „Не се страхувай, майко моя, и аз това искам, и нека Бог да бъде мой помощник и моли се за мен”. И така се разцелували помежду си с плач и сълзи.

Слугите завързали светицата и я отвели в съдилището. Отдалече последвала любящата майка възлюбената си дъщеря, така както овцата следва агънцето, отвеждано на заколение, тъй като майчината любов не й позволявала да се отдели.…