Monthly Archives: 29.03.2015

ВИДЕО: Проповед в 5 Неделя на Великия пост – Преп. Мария Египетска

ВИДЕО: Представяне на книгата „Светици на Православието“ с Мария Иванова, Татяна Филева и Венета Дякова

ВИДЕО: Проповед при Акатист на Пресвета Богородица

ВИДЕО: Лествици на спасение, Лествици на падение. Беседа на Иван Николов

ВИДЕО: За простотата. Проповед в 4 Неделя на Великия пост ­- Преп. Йоан Лествичник

Житие на св. преподобни Алексий, човек Божи

Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги родителски молитви, поради това бил особено мил на баща и майка. Алексий получил добро възпитание и образование. От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел на тялото си груба власеница. Горейки все повече и повече от любов към Бога, той пожелал да се отрече заради Него от всички световни радости и да му служи в иночески чин. Но родителите му не желаели това и когато Алексий пораснал, те му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили. Вероятно св. Алексий не се решил явно да се противи на родителската воля, но намерението му да се отрече от суетата на света се вкоренило в неговото сърце. В самия ден на женитбата, когато младите съпрузи останали насаме, Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и й казал: „Пази това и Бог да бъде между мене и тебе, докато благодатта Му не устрои в нас нещо ново!“

За Кръста Христов

„О, знаменито и прославено дърво!… О, кръстно дърво, чрез което бяха обуздани греховете ни!… О, Кръст – съкровище от много благодатни дарове и водителю към Божието царство!” Св. Климент Охридски Две хилядолетия ни делят от онова време на страшната Христова Кръстна смърт на Голгота. Сърцата ни се ужасяват пред вида на обезумялата тълпа, която, подкупена от книжниците и фарисеите, крещи: „Разпни Го, разпни!” /Лука 23:21/. Изпаднала в някакво диво изстъпление, тя не съзнава, че предава на най-страшното от всички наказания, коeто може да измисли човешката злоба” /св. Лука Симферополски/ „Най-прекрасният от синовете човешки” /Пс. 44:3/, Най-невинният, „Оногова, Който не знаеше грях…” /2 Кор.5:21/. Оногова, Който дойде, за да имаме живот, при това живот в изобилие /Иоан 10:10/, и чрез Когото „всичко… стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” /Иоан 1:3/… Да, преди две хилядолетия човекът разпна на Кръст своя Бог. „Носителят на Божия образ станал богоубиец. Той пробил пречистите Христови ръце и нозе с железни гвоздеи, издигнал своя благ и кротък Учител на дървен кръст и пролял Неговата невинна кръв, навличайки си с това заслепение от собствената си злоба /Прем. 2:21/ своето осъждане: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни” /Мат.27:25/ /На САЩ,

Св. Теодор Византийски, покровител на о. Лесвос

Св. Теодор се родил през 1774 г. в с. Неохорио близо до Константинопол. Родителите му били добри християни, които се грижели за християнското възпитание на децата им. Григорий, един от двамата братя на св. Теодор, бил епископ на гр. Адрианопол /дн. Одрин/. В млада възраст св. Теодор решил да стане художник и започнал да учи за това при известен майстор, който рисувал в султанския палат в Константинопол. Но там, кой знае защо, и на какъв натиск бил подложен, или поради младостта си, огънал се и се отрекъл от Христовата вяра. Не минали много години и се осъзнал. Причина за това станала страшната чумна епидемия в Константинопол. Тя го накарала да се сблъска със смъртта на хиляди хора и да се замисли за отвъдния живот, за Бога и за душата си. Така заблудената овца сама потърсила пътя назад към спасителната кошара. Св. Теодор избягал от двореца, преоблечен с бедни моряшки дрехи, за да не го познае никой, със стомна на рамо и начернено със сажди лице. Излязъл от палата, отишъл на пристанището, където намерил  кораб, тръгващ към о. Хиос, и по Божия воля се установил там. Островът станал за св. Теодор място за духовно възраждане и израстване, на велико покаяние и

Синаксар на св. Акилина, пострадала за вярата на 27 септември 1764 г.

Макар и жена по природа, Акилина мъж по смелост в мъченията се показа Тази свята девица и Христова мъченица Акилина била от околностите на гр. Солун, от село, наречено Зангливери, прилежащо към Светата Ардамерийска Епископия, дете на благочестиви родители. Причина за мъченичеството й било следното. Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някой турчин съсед, тъй като в селото живеели и християни, и турци и, удряйки го /по внушение на лукавия/, го убил. Когато бил хванат от управниците на селото, те го завели при пашата в Солун, за да го предаде на смърт, но страхувайки се да умре и в желанието си да се спаси,  окаяният се потурчил и не бил погубен. Тогава светицата била младенец още на гръдта на майка си. Турците настоявали бащата да потурчи и дъщеря си, но той им отговарял да не се тревожат за това, защото е в негова власт когато поиска да я потурчи; а майката, която не оставила светата вяра, не преставала непрестанно да поучава дъщеря си да стои здраво във вярата и никога да не се отрича от Христа. Когато Акилина навършила 18 години, турците отново настоявали същото, баща й я повикал и й рекъл: „И така, чедо