Monthly Archives: 26.01.2015

ВИДЕО: Проповед на † Неделя 15 след Неделя подир Въздвижение – на Закхея

Св. Николай Сръбски: Пази вярата си, българино брате!

I Българино брате, към тебе се обръщам, да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш, и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си. Гори ли още кандилото на вярата в душата ти? Имаш ли достатъчно елей в твоето кандило и светло ли е вътре в твоята душа? Българино брате, гори ли у тебе кандилото на вярата? Това е моят въпрос и това искам да те питам, но не от мое име, но от името на твоите родители, които те кръстиха във вярата Христова и те причастиха с Неговата кръв. И питам те от името на твоите деди и прадеди, които от препълненото и пламенно кандило на своята вяра наляха и запалиха кандилото на вярата в твоята

Св. Паисий: Как да посрещаме църковните проблеми

Да избягваме крайностите. С крайности не се решават проблемите. Вие знаете как продавачите на пазара изравняват везните – съвсем малко прибавят или отнемат и така постигат точността и равновесието. С други думи, нито прибавят рязко, нито отнемат много. Двете крайности винаги измъчват Майката Църква. Самите вярващи, които ги поддържат, също се измъчват, защото двете крайности пронизват… Сякаш единия край го държи демонизиран, който е изпаднал в духовна безчувственост (нехайство към всичко), а другия край го дърпа луд, който има незряла ревност и твърдоглавие. Един духовно безчувствен и един зилот с младенческа ревност никога няма да се разберат, но постоянно ще се ядат един другиго и ще си разменят удари, защото и двамата са лишени от Божията благодат. Тогава – Господ да е на помощ! – двете крайности могат да се борят постоянно и да не му се види краят… Тези, които успеят да смекчат двете крайности, да ги обединят, да ги приведат към съгласие, ще се удостоят от Христа с два мъченически венеца! Да внимаваме да не създаваме проблеми в Църквата, нито пък да уголемяваме малките човешки безредици, за да създаваме по-голямо зло и да се радва лукавият. Който заради малката нередност се разстройва дълбоко и с гняв се впуска

Визитната картичка на мормоните

Основател на сектата е Джоузеф Смит. Той произлиза от семейство, пристрастено към алкохола, нерелигиозно и необразовано. Бащата се увлича по окултизъм и търсене на скрити съкровища. Окултната закалка ще помогне на сина в първото от безкрайна поредица видения „да се срещне с Бог Отец и Бог Син и Сам Бог Отец да го посочи за нов пророк и апостол, призван да върне изгубената през вековете апостолска чистота на християнството“. Във второ видение му се явява ангел на име Морони, който посочва мястото и времето, когато Джоузеф Смит ще намери „Книгата на Мормон“, съдържаща „истинския завет на Иисус Христос“ и разкази за американската история с начало вавилонското стълпотворение. Написана на различни езици по „чуден“ начин Смит я превежда на английски и издава. Годината е 1830… Джоузеф Смит основава т. нар. „Църква на Исус Христос и на светиите от последните дни“. По откровение „свише“ е избран за пророк, преводач, апостол и старейшина на сектата. Годината е 1843. Мормоните са в щата Илинойс. Джоузеф Смит основава град Науво. Той е кмет, шериф, съдия и главнокомандващ на местната армия, съставена само от мормони. Въвежда полигамията като богоустановена форма на живот… Но не всички са съгласни с това. Щатски вестник разкрива полигамията. Армията на Смит

ВИДЕО: Проповед на Атанасовден, Неделя на 10-те прокажени

Благодатната Господня година

Всяка нова календарна година се посреща и започва с много нови надежди и добри очаквания. Било за здраве, било за по-добра работа, за по-стабилно финансово състояние. Както и за още ред други неща, за които се безпокои и грижи човека, смятайки ги за най-важни и потребни в живота /ср. Лука 10:41/. В това, разбира се, няма нищо лошо. Естествено е за човека да желае да е здрав, защото това му дава възможност да е работоспособен и с честен труд да изкарва прехраната си. Естествено е и за труда, който полага, да получава редовно заплатата си, а когато това е възможно, тя да бъде и по-висока. Сам св. ап. Павел казва: „Работникът заслужава своята заплата” /1 Тим. 5:18/. Така че всичко това наистина е нормално и в него няма нищо грешно и греховно. От личен опит знаем обаче, че една част от тези наши надежди и желания, с които влизаме в новата година, се сбъдва, а друга – не. Също така не рядко се оказва, че много от нещата, за които сме се надявали да постигнем или получим, полагайки неимоверни усилия за това, вече станали реалност, се е оказало, че не са ни принесли никаква полза. Както и че несбъдването на

ВИДЕО: Духовното значение на това, което стана в Париж

Прощаваш ли на другите?

Ако ти кажа да постиш, много пъти използваш като оправдание телесната болест. Ако ти кажа да даваш милостиня на бедните, отговаряш, че си беден и трябва да храниш собствените си деца. Ако ти кажа да идваш редовно на църковните богослужения, се извиняваш с различни житейски грижи. Ако ти кажа да внимаваш в църковните текстове, вниквайки в дълбината на Божието слово, се оправдаваш с липсата на богословски познания. Ако ти кажа да се погрижиш за душата на брата си, отговаряш че не приема съветите ти, при все че много пъти си му говорел, а той е презирал думите ти. Разбира се всички тези лъжливи оправдания не струват и са само празни думи, но въпреки това можеш да продължиш да се оправдаваш. Но ако ти кажа да оставиш гнева и да простиш на брата си, кое от горните извинения ще използваш? Защото, мисля, че не можеш да се извиниш нито с телесната болест, нито с бедността, нито с незнание, нито с грижи или задължения, нито с нещо друго. И наистина, как ще можеш да издигнеш ръцете си към Небесата? Как ще отвориш уста за молитва? Как ще потърсиш прошка? Дори ако Бог иска да прости греховете ти, ти самият не Му позволяваш,

За необходимостта от изповед

Словото на учението, което ни наставлява в пътя за спасение на душите ни, прилича на семе. И така, както земеделците първом орат земята с рало и след това хвърлят семето, така и ние трябва първо да обработим и подготвим себе си, за да приемем в нас небесното семе, т.е. словото на духовното домостроителство. Ние обаче не сме бездушни и безчувствени ниви, тъй че само от други да бъдем обработвани и засявани. Ние сме земя одушевена и разумна и трябва сами да подготвяме себе си чрез покаянието. Начало на покаянието и на духовната обработка е това, което доброволно правели пристъпващите към Иоановото кръщение, за което ни говори Евангелието: „Тогава Иерусалим и цяла Иудея и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха… в река Йордан, като изповядваха греховете си” /Мат.3:5-6/. Така че изповедта на нашите грехове е началото на обработката на душите ни, начало на покаянието и на подготовката ни да приемем в нас спасителното семе на Божието слово. Затова се извършва и земната оран, защото така се изтръгват от земята сухите корени и тя е готова да приеме полезните растения и семена. Същото прави и изповедта за разумната нива – нивата на сърцата ни. Изорава я, изважда из недрата