Monthly Archives: 26.01.2015

ВИДЕО: Проповед на † Неделя 15 след Неделя подир Въздвижение – на Закхея

Св. Николай Сръбски: Пази вярата си, българино брате!

I

Българино брате, към тебе се обръщам, да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш, и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

Гори ли още кандилото на вярата в душата ти? Имаш ли достатъчно елей в твоето кандило и светло ли е вътре в твоята душа? Българино брате, гори ли у тебе кандилото на вярата?

Това е моят въпрос и това искам да те питам, но не от мое име, но от името на твоите родители, които те кръстиха във вярата Христова и те причастиха с Неговата кръв. И питам те от името на твоите деди и прадеди, които от препълненото и пламенно кандило на своята вяра наляха и запалиха кандилото на вярата в твоята душа. И питам те в името на онези далечни твои предци, които под петстотингодишното турско робство не позволиха да се угаси кандилото на вярата.

II

Зли ветрове те удариха от всички страни, българино брате. Усещаш ли? Виждаш ли? Чуваш ли?

Искат да угасят кандилото на вярата вътре в твоята душа. Искат да скъсат твоята връзка с твоите родители, с твоите предци, с твоята слава. Искат да те оставят във „външната тъмнина”, без кандило и без божествен пламък в душата. Искат да те осиромашат и оголят, да ти опразнят душата и да я направят пуста.

Тези три ветрове са: неверието, кривоверието и маловерието.

Неверието иска да подсече корена на твоята душа. А щом е подсечен коренът, какви листа и плодове можеш да очакваш от дървото?

Кривоверието иска да изкриви твоето сърце и душа, и характер, както ги е изкривило у своите последовници. Така, едни кривоверци са отхвърлили празнуването на неделята и са възприели еврейската събота, други са изхвърлили поста, трети – почитането на светиите, кандилата, иконите и кръста, четвърти са отхвърлили сродството между хората при женитба, пети са отхвърлили причастието с кръвта Христова и т. н.

Маловерието иска само да се наричаш християнин, но да не бъдеш такъв. То се плаши от мрака на безверието, отвръща се от лъжите на кривоверието, но и своята вяра държи само върху езика.

Безверието иска да разбие кандилото на твоята душа. Кривоверието иска да налее вода вместо елей в кандилото ти. Маловерието ти дава свободата да държиш кандилото си както искаш, само не желае да го види запалено.

Това са три зли ветрове, които са ударили твоята душа в тия дни.…

Св. Паисий: Как да посрещаме църковните проблеми

Да избягваме крайностите. С крайности не се решават проблемите. Вие знаете как продавачите на пазара изравняват везните – съвсем малко прибавят или отнемат и така постигат точността и равновесието. С други думи, нито прибавят рязко, нито отнемат много. Двете крайности винаги измъчват Майката Църква. Самите вярващи, които ги поддържат, също се измъчват, защото двете крайности пронизват… Сякаш единия край го държи демонизиран, който е изпаднал в духовна безчувственост (нехайство към всичко), а другия край го дърпа луд, който има незряла ревност и твърдоглавие. Един духовно безчувствен и един зилот с младенческа ревност никога няма да се разберат, но постоянно ще се ядат един другиго и ще си разменят удари, защото и двамата са лишени от Божията благодат. Тогава – Господ да е на помощ! – двете крайности могат да се борят постоянно и да не му се види краят… Тези, които успеят да смекчат двете крайности, да ги обединят, да ги приведат към съгласие, ще се удостоят от Христа с два мъченически венеца!

Да внимаваме да не създаваме проблеми в Църквата, нито пък да уголемяваме малките човешки безредици, за да създаваме по-голямо зло и да се радва лукавият. Който заради малката нередност се разстройва дълбоко и с гняв се впуска уж да я поправи, прилича на несмислена девойка, която, като вижда, че свещта започва да капе, се втурва уж да поправи това, но така разсейва хората в църквата и причинява по-голямо безредие в момента на богослужението. За съжаление в наше време има много хора, които разстройват Майката Църква. Които сред тях са образовани, се вкопчват за догматите с ума си, а не с духа на светите Отци. Които пък са необразовани, се вкопчват с нокти и зъби за догматите, (затова и скърцат със зъби, когато говорят за църковните проблеми!) и така нанасят по-големи злини на Църквата, отколкото противниците на нашето Православие. Добре е реката да не е буйна, защото завлича със себе си коренища, камъни, хора, но разбира се, и прекалено бавната река не е хубава, защото тогава се заблатява.

Има някои, които се занимават с това да се критикуват един другиго, а не с единствено полезното. Следи другия повече от себе си. Следи какво ще каже или напише другият, за да го удари безмилостно, докато самият той, ако кажеше или напишеше същото, щеше да го подкрепи с много цитати от св. Евангелие и светите Отци. Злото, което прави, е голямо, защото от една страна езчести ближния си, а от друга го злепоставя пред останалите вярващи. Често пъти посява и неверие в душите на по-слабите, защото ги скандализира. Които оправдават злобата си с мнима грижа за другите, а не за себе си, или с желанието да направят публични църковните проблеми (дори нещата, които не са за казване), нека започнат първо от собствената си малка църква, от семейството или братството си, и ако им се стори полезно, нека орезилят и Майката Църква.…

Визитната картичка на мормоните

Основател на сектата е Джоузеф Смит. Той произлиза от семейство, пристрастено към алкохола, нерелигиозно и необразовано. Бащата се увлича по окултизъм и търсене на скрити съкровища. Окултната закалка ще помогне на сина в първото от безкрайна поредица видения „да се срещне с Бог Отец и Бог Син и Сам Бог Отец да го посочи за нов пророк и апостол, призван да върне изгубената през вековете апостолска чистота на християнството“. Във второ видение му се явява ангел на име Морони, който посочва мястото и времето, когато Джоузеф Смит ще намери „Книгата на Мормон“, съдържаща „истинския завет на Иисус Христос“ и разкази за американската история с начало вавилонското стълпотворение. Написана на различни езици по „чуден“ начин Смит я превежда на английски и издава. Годината е 1830…

Джоузеф Смит основава т. нар. „Църква на Исус Христос и на светиите от последните дни“. По откровение „свише“ е избран за пророк, преводач, апостол и старейшина на сектата.

Годината е 1843. Мормоните са в щата Илинойс. Джоузеф Смит основава град Науво. Той е кмет, шериф, съдия и главнокомандващ на местната армия, съставена само от мормони. Въвежда полигамията като богоустановена форма на живот… Но не всички са съгласни с това. Щатски вестник разкрива полигамията. Армията на Смит напада редакцията на вестника и я подпалва. След което водачът на мормоните е арестуван за вандализъм, блудство, неморален живот и измами. На следващата 1844 г. разгневени граждани нападат затвора и линчуват Смит.

Наследникът му се казва Бригъм Йънг, наричан „ангелът на отмъщението“. Мормоните отново са на път. През 1847 г. Йънг основава гр. Солт Лек Сити в щата Юта. През 1890 г. мормоните се отказват от полигамията и се установяват в отделен щат, управляван само от тях.

Това е накратко историята. От тогава до днес са изминали 153 години. Сега наследниците на Джоузеф Смит и Бригъм Йънг не са „ангели на отмъщението“ (поне не открито), а солидни хора със солидни банкови сметки и влияние в бизнеса и политическите среди на САЩ. Също като Обединителната църква на Муун и Сциентологичната църква те не са само секта, а и могъща финансова империя.

Ето някои по-влиятелни мормони: Уилям Мериот, директор на хотелската верига „Мериот“, Лари Милър, собственик на баскетболния отбор на НБА „Юта джаз“, Джеймс Флечър, ръководител на космическата програма на НАСА, генерал Оукс, командващ обединените въздушни сили в Европа, адмирал Йост, командващ американската брегова охрана, Ричард Суийт, американски посланик в Дания, Джон Мензес, бивш културен аташе на САЩ в България, и настоящ върховен старешина на мормоните Езра Бенсън, бивш финансов министър на САЩ… Случайни хора няма.

По данни на сектата нейните членове са около 10 милиона, разпръснати в 150 страни. В това няма нищо чудно, като се има предвид практиката на мормоните да кръщават покойници. Само в САЩ те са около 5 милиона, като 70% от населението на щата Юта са мормони. Пак там тяхна собственост е най-големият частен университет „Бригъм Йънг“ с капацитет 27 хиляди места.…

ВИДЕО: Проповед на Атанасовден, Неделя на 10-те прокажени

Благодатната Господня година

Всяка нова календарна година се посреща и започва с много нови надежди и добри очаквания. Било за здраве, било за по-добра работа, за по-стабилно финансово състояние. Както и за още ред други неща, за които се безпокои и грижи човека, смятайки ги за най-важни и потребни в живота /ср. Лука 10:41/. В това, разбира се, няма нищо лошо. Естествено е за човека да желае да е здрав, защото това му дава възможност да е работоспособен и с честен труд да изкарва прехраната си. Естествено е и за труда, който полага, да получава редовно заплатата си, а когато това е възможно, тя да бъде и по-висока. Сам св. ап. Павел казва: „Работникът заслужава своята заплата” /1 Тим. 5:18/. Така че всичко това наистина е нормално и в него няма нищо грешно и греховно.

От личен опит знаем обаче, че една част от тези наши надежди и желания, с които влизаме в новата година, се сбъдва, а друга – не. Също така не рядко се оказва, че много от нещата, за които сме се надявали да постигнем или получим, полагайки неимоверни усилия за това, вече станали реалност, се е оказало, че не са ни принесли никаква полза. Както и че несбъдването на други надежди и очаквания не ни е нанесло вреда. Това е така поради обърканата ни, подменена и направо сбъркана ценностна система… Пред нея има само два пътя. Първият е пътят към Бога, защото „създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна влицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” /Бит.2:7/, а душата, бидейки по природа богосвързана, се стреми към своя Създател. И втория път – на събирането на „съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат” /Мат.6:19/.

Повечето хора днес сякаш избират именно втория път. В Божиите очи този избор е безумство. Сам Господ Иисус Христос ни разкрива това чрез притчата за богаташа,чиито ниви и градини щедро наспорили /Лука 12:16-21/. Виждайки преизобилните плодове, т.е. сбъдналите му се надежди за голяма печалба от богатата реколта, той възкликнал: „Ще съборя житниците си и ще съградя по- големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се” /Лука 12:18-19/. Смятал, че всичко необходимо за земното му добруване не само за една, а за години напред, било осигурено.

Богатият земевладелец, според своите представи, не бил забравил и душата си. Доволен, той се обърнал и към нея: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се” /Лука 12:19/. Придобитото от разпродажбата на богатата реколта било и за нея – за душата, но изразено в почивка, ядене, пиене и веселба. Но докато потривал ръце, изпълнен със задоволство, горд от себе си и постигнатото, чул милостивия, но винаги справедлив Божий глас: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата: а това, що си приготвил, кому ще остане?” /Лука 12:20/.…

ВИДЕО: Духовното значение на това, което стана в Париж

Прощаваш ли на другите?

Ако ти кажа да постиш, много пъти използваш като оправдание телесната болест. Ако ти кажа да даваш милостиня на бедните, отговаряш, че си беден и трябва да храниш собствените си деца. Ако ти кажа да идваш редовно на църковните богослужения, се извиняваш с различни житейски грижи. Ако ти кажа да внимаваш в църковните текстове, вниквайки в дълбината на Божието слово, се оправдаваш с липсата на богословски познания. Ако ти кажа да се погрижиш за душата на брата си, отговаряш че не приема съветите ти, при все че много пъти си му говорел, а той е презирал думите ти. Разбира се всички тези лъжливи оправдания не струват и са само празни думи, но въпреки това можеш да продължиш да се оправдаваш.

Но ако ти кажа да оставиш гнева и да простиш на брата си, кое от горните извинения ще използваш? Защото, мисля, че не можеш да се извиниш нито с телесната болест, нито с бедността, нито с незнание, нито с грижи или задължения, нито с нещо друго. И наистина, как ще можеш да издигнеш ръцете си към Небесата? Как ще отвориш уста за молитва? Как ще потърсиш прошка? Дори ако Бог иска да прости греховете ти, ти самият не Му позволяваш, тъй като не прощаваш греховете на брата си. Защото, ако ти сам му отмъщаваш или го нападаш, било с думи, било с дело или с клетви, Бог вече няма да действа, след като сам си се заел да извършваш наказание. И не само няма да действа, а и от теб ще потърси отговор,тъй като така си поругал и Самия Бог.

Автор: Св.Иоан Златоуст
Превод: Анна ПаралинговаИз сп. „Φιλοι φιλακιςμενον”, 2011 г.

href=“http://svparaskeva.com/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%89%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%88-%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b8%d1%82%d0%b5/j-zlatoust1/“ rel=“attachment wp-att-1640″…

За необходимостта от изповед

Словото на учението, което ни наставлява в пътя за спасение на душите ни, прилича на семе. И така, както земеделците първом орат земята с рало и след това хвърлят семето, така и ние трябва първо да обработим и подготвим себе си, за да приемем в нас небесното семе, т.е. словото на духовното домостроителство. Ние обаче не сме бездушни и безчувствени ниви, тъй че само от други да бъдем обработвани и засявани. Ние сме земя одушевена и разумна и трябва сами да подготвяме себе си чрез покаянието.

Начало на покаянието и на духовната обработка е това, което доброволно правели пристъпващите към Иоановото кръщение, за което ни говори Евангелието: „Тогава Иерусалим и цяла Иудея и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха… в река Йордан, като изповядваха греховете си” /Мат.3:5-6/. Така че изповедта на нашите грехове е началото на обработката на душите ни, начало на покаянието и на подготовката ни да приемем в нас спасителното семе на Божието слово. Затова се извършва и земната оран, защото така се изтръгват от земята сухите корени и тя е готова да приеме полезните растения и семена. Същото прави и изповедта за разумната нива – нивата на сърцата ни. Изорава я, изважда из недрата и лукавите страсти, скрити в дълбочина и я прави готова да приеме светите зърна, които да покълнат и да дадат добрия плод на добродетелите. Защото както земята след Адамовото престъпление, започна да ражда тръни и други непотребни растения /Бит.3:18/, така и сърцето ни не престава да ражда помисли и болезнените страсти на злото, както и всички грехове, произлизащи от тях.

Заради това, братя, необходимо е всеки от вас да има свой духовен отец, да пристъпва към него с вяра, да се смирява пред него и да му изповядва всяко зло, което се таи в сърцето. Необходимо е да приемате душевно лечение от духовник, за да изтръгнете от душите си тръните и бурените на греховете, които сами отгледахте чрез нехаен и немарлив живот. Слушайки с готовност словата на Светия Дух, трябва да се убедите в съветите и наставленията на духовните отци, за полза на всички, и чрез свещеническото опрощение и благословение да се примирите с Онзи, Който по безграничното море на Своето човеколюбие, сведе небесата, слезе и предаде думи за живот вечен и семе за спасение в сърцата на тези, които имат послушание към Него. Нека никой от вас да не стои далеч от Тайнството на Изповедта, което е начало на покаянието. Защото как ще върви напред и как ще напредне в доброто, ако не започне от самото начало на добродетелите?

Без изповед и без покаяние, както казахме, не си достоен да приемеш дори свята дума . А как тогава ще приемеш в себе си Тялото и Кръвта на Христос, ако първом не се очистиш чрез Изповедта и покаянието, в съответствие на греховете ти?…