Monthly Archives: 29.12.2014

Абортът: невидимото убийство

В днешно време да се говори за брака като за свещен съюз между един мъж и една жена, се счита за акт на дискриминация по отношение на т. нар. сексуални малцинства; да се говори за прелюбодейството и блудството като за тежки грехове, се счита за ретроградност, а всяко изказване против абортите се тълкува като посегателство върху свободата и правото на жената на избор. Днес това право на аборт се смята за напълно естествено както от юридическа, така и от морална гледна точка и се защитава от държавата, съдебната система, медиите и болшинството хора. За съжаление, объркани от лъжливия дух на нашето съвремие, дори вярващи християни считат, че абортът е чисто медицински проблем, нямащ отношение нито към нравствеността, нито към тяхната вяра и спасение. Отношението на Православната църква към този важен проблем дава на членовете й ясни ориентири, които да им помагат да определят своето поведение, на света свидетелството на Истината, съхранена в пълнота в съкровищницата на светото Православие.

Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: “Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” /Бит. 1:28/, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове.

От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед. Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паетник “Учение на 12-те апостоли”, във втора глава откриваме следното правило: “Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай… не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се”… “Посланието на св. ап. Варнава” е не по-малко категорично: “Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди”.

Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях. Според св. Василий Велики “тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови”. И още: “Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство”…

Макар, че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред Шестата Божия заповед “Не убивай” и втората най-важна Христова повеля “Възлюби ближния”, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!…

Детето в майчина утроба

В днешно време много деца се раждат нежелани, а на някои даже не се позволява да дойдат на този свят. Всяко дете трябва да бъде посрещано в семейството с любов. Любовта, която детето получава от родителите си в началото на своя живот, е незаменима. Тя е сигурната основа, върху която то ще гради живота си. Липсата на тази любов оставя неизлечими рани, освен ако детето не получи особена благодат на любов към Бога. Лишеният от родителска любов в такава възраст е твърде слаб, за да понася дори най-леките удари, които са неизбежни в живота с други хора, да не говорим за по-сериозни сътресения и страдания.

Знаем от житията на светиите и от Св. Писание, че децата могат да чувстват Божието присъствие още от майчината утроба. Спомняте си св. Иоан Кръстител, който проиграл в утробата на майка си, когато усетил присъствието на въплътения Бог. В житието на св. Сергий четем, че той три пъти извикал от утробата на майка си в най-светите моменти на св. Литургия.

Впечатлението, което бебето получава по време на вътреутробното си развитие, определя до голяма степен физическото, емоционалното и дори духовното му състояние. Добре е да се приемат сериозно лекарските съвети за здравословно хранене през бременността. Физическите грижи обаче не са достатъчни. За да се роди духовно същество, родителите, и особено майката, трябва да се молят за детето докато трае бременността – със съзнанието, че то е толкова Божие дете, колкото и тяхно. Майката трябва често да ходи на изповед и да приема св. Причастие. В утробата детето не бива да бъде подлагано на излишен шум и лоша атмосфера като тези, предизвикани от някои филми или караници. Собствените мисли и чувства на майката също определят атмосферата, в която се развива бебето. Сърцето й трябва да прелива от любвеобилно очакване и молитва за новото й детенце.

Жена, която очаква дете, трябва да се моли на Божията майка плодът на утробата й да бъде благословен. Св. Богородица е покровителка и наставница на всички възпитатели – заради Божественото Дете, Което е родила и отгледала – отгледала в този свят, на тази земя. Акушерките казват, че новороденото разпознава гласа на баща си, защото го е чувало близо до майката от утробата й. Отношението на бащата към бебето – дори преди да се е родило – и атмосферата в дома са много важни за духовното развитие на детето.

Автор: Монахиня Магдалина
Източник: “Децата в православната църква днес”, Омофор, 2004 г.

Разговор на убит младенец с неговата убийца

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата “майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях: “Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: “Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция.

Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Искам да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а моето разчленено на части тяло бе захвърлено в яма сред кървави бинтове и гниещи отпадъци. Никой не оплака тялото ми, никой не го положи в гробче. Намерих гроба си между зъбите на плъховете, които скитат из сметището. Майката чете молитви над спящото си дете, а тук кой ще ме намери и ще ме приласкае? А аз дори се боя да кажа думата “майко”, щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми, и как в този час тялото на майка ми стана за мен тяло на студена змия.

Има две свети думи; “Бог” и “майка”. По Своята милост Бог не ме изостави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата свята дума – “майка” – изгубих, любовта ми се оказа ненужна за теб.

В мига на опасност детето вика: “Мамо!”. Докато майката е жива, човек не е сам, не е изоставен, знае, че сърцето на майка му не ще го остави, дори и целият свят да се вдигне срещу него, майка му ще го стопли с любовта си. Аз съм сираче при жива майка. Тя ме захвърли в нощта на вечността, без дори да е погледнала лицето ми. Без вина ме осъди на смъртно наказание, без съд ме предаде на смърт. Но тя е по-нещастна от мен. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви сърцето и и тя загуби сърцето си, без да знае това. Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея.…

ВИДЕО: Проповед на Неделя след Рождество Христово

Проповед за св. първомъченик Стефан (Стефановден)

ВИДЕО: Проповед на Игнажден (Св. праведен Иоан Кронщадски)

ВИДЕО: Проповед за св. Иоан Кронщадски след вечерня

ВИДЕО: свещ. Ясен Шинев – Св. Иоан Кронщадски, пример за мъдро пастирско наставничество

Празници, посветени на св. Спиридон, Тримитунтски чудотворец и св. Иоан Кронщадски чудотворец 2014 г.

osnova-goliama