Monthly Archives: 09.01.2014

Копие на Хилендарската икона на Св. Богородица – Троеручица, направено в Неа Скити, Света Гора – Атон

Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена Троеручица

Празнува се на 12 юли (25 юли по стар стил)

Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията Майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.

Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони. Причината за това била тази, че първи министър на местния халиф бил ревностният християнин, богослов и химнограф свети Иоан Дамаскин (светата Църква чества паметта му на 4 декември). Иоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното Писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на свети Иоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес.

Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защитник на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на свети Иоан и да напишат уж с неговата ръка фалшиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана и всякаква помощ от страна на първия министър.

Императорът изпратил това подправено писмо на халифа, като лицемерно пояснил, че въпреки предложението на Иоан желае мир и дружба с халифа, а министъра изменник го съветва да го предаде на смъртно наказание.

Халифът изпаднал в ярост и като забравил за дългогодишната предана служба на своя министър, заповядал да му отсекат дясната ръка до китката, с която той уж бил написал изменническите редове. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът.

Свети Иоан страдал жестоко от болката, а още по-силно – от незаслужената обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено да вземе окачената си на показ дясна ръка. Халифът отстъпил пред ходатайството на своите придворни, Иоановите приятели, и ръката била върната на страдалеца. Щом настъпила нощта, Иоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото ѝ, паднал ничком пред иконата на Божията Майка, горчиво заридал и с крепка вяра и с пламенна любов я молел да изцели ръката му – в защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Иоан задрямал и в просъница видял Божията Майка, която го гледала със светли и милостиви очи.
– Ето, сега ръката ти е здрава – рекла Божията Майка на Иоан. – Не скърби повече и изпълни това, което ми обеща в молитвата си!…