Назад

Проповед на Неделя Вайя, Вход Господен в Йерусалим

Похвално слово за Светия Кръст

Св. Климент Охридски

Братя,

Днес, като празнуваме, ние се веселим духовно за издигането на Кръста Господен.

Днес ние се радваме поради възвисяването на честното дърво.

Днес бива издигано нависоко славното дърво и високо издига от гибелта нас, лежащите в грехове.

Днес скритото в земята дърво излиза на светлина. Наистина, и след разпятието и смъртта Христос е Господар на смъртта и на живота. Господ умъртви смъртта и възкръсна от мъртвите на третия ден.

Обхванати от люта завист, евреите се бояха да не би да остане нещо от това, с което Христос бе измъчван, и да не би Кръстът да служи на вярващите в христа за предпазване и за изцеряване, та затова го взеха, закопаха го и го заровиха много дълбоко в земята, казвайки: „Нека той бъде в забрава!“ Имам предвид Кръста – великото християнско богатство, също гвоздеите, копието и дъсчицата с надписа, който Пилат беше написал и положил на Кръста. Също и тоя надпис беше заровен.

Бог издигна в гръцката земя цар Константин Велики, верен християнин, и майка му Елена, която потърси и намери Кръста чрез Божие откровение и чрез вярата на архиерей. Една част от Кръста тя положи в Йерусалим, а другата част заедно с гвоздеите изпрати на сина си в Цариград.

Днес ние с радост празнуваме намирането на Кръста, който се издига и възвисява по целия свят. На днешния ден Кръстът излезе от земята и като слънце засия по цялата земя и украси цялото творение. Той излезе, за да издигне грешните от тинята и калта.

Днес светата църква приема своя накит, украсявайки се като с гривна, пръстен и огърлица. Добре е това, е днес се е събрал много народ, за да види намерения Кръст и да се поклони на Христа, издигнат на него. Кръстът се яви, за да се издигне високо, и се издигна, за да бъде показан този, който беше заровен и скрит в малко място и който сега приема поклонение от всички. Та и ние сега, приятели, като празнуваме, радваме се поради него. И наистина, след като скритото свещено дърво излезе от тъмата наяве, то трябваше да се появи на високо място като крепост върху планина или като светило, поставено на светлиник, и да бъде показано на всички. Ето защо първият християнски цар и светият архиерей, издигайки Кръста на високо място за наблюдаване, заповядаха да го покажат на всички, които бяха се събрали в църквата. Същото правим и сега на издигнато място сред храма.

https://youtu.be/NIQ9fqRRTEQ

Проповед на 17 април – Опело Христово

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай към клира и паството на Богоспасаемата Пловдивска епархия

Боголюбиви братя и сестри,

В дните на светия Велик пост ни се даде тежко изпитание. Неизвестен вирус нападна цели народи. Милиарди хора по света са обзети от незапомнен страх. Правителствата на десетки държави въвеждат извънредни мерки, за да защитят населенията си от надвисналата беда и да се погрижат за здравето и за запазването на материалните условия на живота.

Църквата не се страхува! Ние, християните знаем, че всичко става по Божия воля или по Божие допущение. Този вирус, появил се именно във времето на Великия пост, без съмнение е Божие допущение. Винаги Църквата призовава, че е необходимо повече смирение в личния и обществения живот, че трябва да се обръща повече внимание на децата, че семейството – домашната църква е най-висша ценност, че трябва да се намали консуматорството, че трябва да спре безумната гонитба на печалби, че обществените блага трябва да се разпределят справедливо с мисъл за най-бедните и най-ощетени членове на обществото, че властта е дадена от Бога, за да служи за доброто на Божия народ и за да бъде пазен той от беди, и пр. и пр.

Проповед на 17 април – на Царски часове и вечерня с изнасяне на плащаницата

Църковно и пастирско служение по време на епидемии

Доц. д-р Иво Янев

През изминалите хилядолетия на човешката история са известни голям брой епидемии от различни опасни болести. В Свещеното Писание на Стария и Новия Завет са описани многобройни заразни заболявания като проказа, чума, дизентерия, туберкулоза и други. Вследствие на негативно им влияние върху живота на древния човек, лекарите от това време са се опитвали да намерят подходящо лечение и затова има много запазени писания от древността с конкретни указания за лечението на различните заболявания. Навсякъде обаче, освен за чисто физическото, материално лечение на болестта, намираме конкретни сведения за духовното обгрижване на болния от страна на Църквата и нейните духовници.

В историята на Църквата са описани голям брой такива епидемии. По времето на император Константин Велики (274-337) се появила епидемия от проказа и за да запази новата столица на Източната Римска империя – Византион-Константинопол, императорът нарежда всички болни да бъдат изхвърлени в морето. Св. Зотик Сиропитател (IV в.), който е от знатен константинополски род, със завидно за времето си светско образование и с голямо богатство, решава да извърши нещо нечувано – да се противопостави на заповедта на императора и да откупи болните от палачите им, като по-късно да организира болница за тях. Виждайки, че това действие е продиктувано от християнска любов към ближния, св. Константин не извършва никакви действия срещу св. Зотик, даже напротив, запазени са сведения, че подпомага дейността му и дарява големи средства за болницата му и другите му благотворителни дейности.[1]

Проповед на 16 април – Последование на 12-те Евангелия

Спомени на Светителя за Праведника

Св. Серафим Софийски

Към биографията на св. Серафим Соболев, Софийски чудтоворец

Емил Паралингов

На 26 февруари се чества паметта на канонизираният през 2016 г. съборно и съвместно от Българската и Московската патриаршии Богучарски архиепископ Серафим ( Соболев ). Цялото архипастирско служение на св. Серафим преминава в България където той пристига през 1920 г. с последната вълна руски белоемигранти. Всенародната почит към светителя го прославя в святост далеч преди същинската му канонизация, като дори в годините на войнстващ атеизъм настъпили в България след 1944 г. потокът от вярващи търсещи молитвеното му ходатайство при гроба му в криптата на руската църква „Св. Николай“ не намалява. Както през живота му у нас, така и след кончината му, та и до днес безбройно число са получилите благодатната помощ на Софийският чудотворец.

Предложените лични спомени на св. Серафим Соболев за св. Йоан Кронщадтски са взети от издадената за първи път през 1938 г. в Белград книга на И. Сурский (псевдоним на Яков В. Иляшевич) „Отец Йоан Кронщадтски“. Те са от времето когато светителят е още студент в Петербургската духовна академия и често е посещавал отслужваните от св. Иоан Кронщадтски богослужения в Андреевския събор на Кронщадт. Тъй като по време на написването и издаването на книгата нито св. Йоан, нито Владика Серафим са в лика на светиите в превода е запазено упоменаването им такова каквото е дал автора.

Денят 20 декември 1931 г. когато се навършили 23 години от кончината на отец Йоан Кронщадски бил особено тържествено отбелязан с архиерейски богослужения – литургия и панихида отслужени в руската църква в Белград. Те били оглавени от архиепископ Серафим Богочурски, завеждащ руските емигрантски църковни общини в България дошъл специално за честванията от София…На другият ден – 21 декември вечерта в руската гимназия в Белград се състояла вечер посветена на отец великия праведник и молитвеник отец Йоан на която владика Серафим разказал спомени за своите срещи с него още докато бил студент в Петроградската духовна академия и заедно със своите приятели и състуденти често пътувал до Кронщадт.

Проповед на 16 април – Василиева св. литургия

ПРИЗИВ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ КЪМ БОЖИЯ НАРОД НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

Боголюбиви братя и сестри, чеда на светата Пловдив ска епархия,

Обръщам се с призив към вас, да обединим молитвата си в тези тежки изпитания за целия свят, като ви моля всяка вечер в 21 часа, който където и да се намира, у дома, на работа, или по пътя, да се моли с Господнята молитва „Отче наш“ за да призовем Божията милост, снизхождение и избавление от злото.

Също така разпореждам всяка вечер от 21 часа до 21.15 часа, до края на месец март, да бият всички църковни камбани в диоцеза на Пловдивска епархия в знак на подкрепа на всички наши лекари, медици и медицински лица, които неуморно полагат грижи за боледуващите и страдащите наши ближни. Защото Господ ни е заповядал: „Синко, в болестта си не бъди небрежен!… Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния.“ (Сирах. 38:1-9).

Братя и сестри,

Времето на всеобщото бедствие, което Господ допуска и което съвпада с времето на Великия пост, следва да бъде осмислено от нас в духовен план. Нека то да бъде за нас време на покаяние и смирение. Но не и на униние, на страх, на малодушие и ропот. Всички сме в Божиите ръце. И времето на земния ни живот, и часът на смъртта, и здравето, и болестта – всичко се отмерва от премъдрия Божи промисъл за света и човека. Да не забравяме Господните слова: „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина…. и, Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя“. (Ин. 14:13-14; Мaт. 21:22).

Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога Отца и общението със Светия Дух да бъде със всички вас,

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

16.3.2020 г.

Гр. Пловдив

Проповед на 15 април – Малко повечерие с Общ маслосвет

Поучение за спасението

Св. Игнатий Брянчанинов

Всички ние сме временни странници на тая земя. Всеки от нас ще погостува тук, колкото му е отредено от Бога, и след това ще умре, непременно що умре. Смъртта ще ни отнеме и къщита, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство и радост, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Нека поговорим за това как да се спасим, как да благоугодим на Бога, как да се избавим от страшния ад, да наследим блажена радост.

Който иска да се спаси, трябва да принадлежи на едната свята Православна църква, да бъде верен неин син, да се покори на на нейните наредби. Ако някой не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от нея, ако е разколник, колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, той няма да се спаси. Господ сравнява тези, които не се покоряват на Църквата, с идолопоклонниците: ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17). В Новия Завет любимият Христов ученик Йоан свидетелства, че Господ само тогава приема нашата молитва, когато тя се принася по Божията воля (1 Йоан 5:14). Молитвите на тези, които със своите действия се противят на Бога, не се приемат, а биват отхвърлени от Господа. Разколникът и еретикът, както и дяволът, са чужди на смирението, затова те са нужди и на спасението. Някога на преподобния Макарий се явил дяволът и му казал: „Макарие, ти много постиш, а аз изобщо не се храня: ти малко спиш, а аз дори нямам нужда от сън; само с едно ме побеждаваш: с твоето смирение.“

Проповед на 15 април – Велика сряда

Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените

Тропар, глас 1
Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейкиБога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание.

На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“.

Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност.

Проповед на 5 април – 5 Неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска

Житие на светия наш отец Мелетий, архиепископ Антиохийски

Свети Мелетий отначало бил епископ Севастийски в Армения, но после бил поставен на архиепископския престол в Антиохия. Антиохийският архиепископ Евдоксий, последовател на арианското заблуждение, прелъстен от богатството на Константинополския престол, пожелал да премине там, тъй като заемащият преди това архипастирското място – злочестивия еретик Македоний, бил низвергнат. При царуването на Констанций, сина на Константин Велики, Константинополската църква изобилствала със съкровища и била много по-богата от другите църкви. Затова Евдоксий пренебрегнал Антиохийския престол и започнал да се домогва до Константинополския. Като научили за козните на своя архиепископ, жителите на Антиохия се обидили много и го прогонили, негодувайки, че презира църквата си. Той се отправил в Константинопол и там получил престола, а антиохийците свикали събор, за да решат кого да изберат на мястото му.

По-голямата част от присъстващите на събора били ариани, които тогава имали голяма сила. Православните били малко и освен това били презирани и наричани евстатиани, по името на свети Евстатий, архиепископ на Антиохия, който претърпял изгнание заради православната вяра. На устата на всички участници било името на свети Мелетий, всички желаели той да бъде техен архиепископ, но особено много това искали арианите, защото го смятали за свой единомишленик и се надявали, че ще склони към мъдруването им евстатианите и ще научи цяла Антиохия на арианското заблуждение.

И така, съборът единодушно го избрал на архиепископската катедра. Решението било потвърдено от подписите на всички участници и дадено за съхранение на присъстващия там свети Евсевий, епископ Самосатски, който бил православен. После те изпратили молбата си заедно с царската грамота до свети Мелетий и с големи почести, в присъствието на много хора, го довели в Антиохия.

Проповед на 4 април – Акатистна събота

За мира и неспокойствието
Св. Николай Сръбски

На Изток царува мир, на Запад – неспокойствие. Мирът почва от отделния човек и се разпростира и в обществото. И неспокойствието почва от човека, та се разпростира и в обществото.

Отде е тоя мир у народите на изгряващото слънце? И отде е неспокойствието у народите на залязващото слънце?

От решените и нерешените гатанки на живота. Ето отде!

Като почнем от Стамбул-града та до Япония чак – всички народи имат вътрешен мир, понеже не живеят чрез питанията, но чрез решенията, т. е., чрез отдавна разрешените основни въпроси, както са живели петдесет или сто поколения преди тях. Върху тези решения на най-главните въпроси източният човек гради всичко, разбира всичко, за всичко мисли и всичко върши. И нищо, и никъде – извън тези решения. И мохамеданинът, и браминът, и будистът. А тези три групи представляват цялата огромна нехристиянска Азия, целия Изток.

При мохамеданството всичко е решено в Корана. И всички решения се свеждат до две думи: Аллах и късмет. Това дава мир и спокойствие на мохамеданските народи.

При браманизма и будизма пак всичко е решено в духа на индийската философия. И всички решения се свеждат до три понятия: карма, дхарма и прераждане.

Невесел е тоя свят и в двата случая. Невесел е в мохамеданството, защото означава покорност на роби пред господаря Аллах. Невесел е и във философския Изток, защото означава примирение със съдбата, отчаяние, от което няма спасение ни сред човеците, ни сред боговете.

На Запад цари неспокойствие. Както кога буца сняг се търкаля и расте, тъй стремително е нараствало и неспокойствието на Запад. Расло е стремително и тъй е нараснало в нашето столетие, че западното човечество е доведено до непрестанен страх от онова, което ще стане, та чак до разстройство на нервите и често – по-често от всякога в историята на света – до полудяване.

Проповед на Богородичен канон и акатист

Установяване на висша видима власт в църквата от Господ Иисус Христос. Духовно-нравствената и съборна нейна същност, характер и орган на нейното действие

Проф. д-р протопр. Радко Поптодоров

Основател, Учредител и Крайъгълен Камък на Църквата е Господ Иисус Христос. Неин вечен и единствен Глава е също Той. Неин върховен Началник и Управител през всички времена е само Той и никой друг. Пребъдвайки според обещанието Си вечно в нея, Той я ръководи и пасе като добър Пастир, Който предава Себе си за своето стадо. Неговата божествена воля е основният неин и неизменен закон.

В своя земен аспект Църквата е едно видимо земно учреждение, имащо да осъществява високите си задачи в царството на човешкото несъвършенство и греховност. Това вече налагало нейният божествен глава и Ръководител не само да бъде постоянно с нея невидимо и да я ръководи по същия начин Сам през всички дни до свършека на света, н ода установи в нея и видима външна власт, да я снабди с основни и неизменни начала на устройство и организация, даде принципите на нейното земно управление. С оглед на това Господ, Сам притежавайки всяка власт на небето и земята, избрал между Своите последователи дванадесет души и като им разкрил истините на своето спасително за човеците учение и скритите за обикновения човешки разум тайни на небесното царство и на вечния живот, облякъл ги с пълномощия от Негово и в Негово име да упражняват също така всякаква власт в Неговата църква: да свещенодействуват, да учат, да бъдат пастири в нея – да управляват и да съдят, за да се изпълни волята Божия към людете – да бъдат те осветени и спасени от най-страшното зло – смъртта и да станат участници във вечния Божествен Живот и наследници на Божието Небесно царство. Тази власт обаче се различавала от светската. Тя се състояла не в господарствено владичествуване над ръководимите и не в сляпа покорност и послушание на подчинените, постигнати по пътя на страха, принудата и насилието. Нейна същност била божествената сила и божествено санкционираната духовно-нравствена авторитетност на ръководителите на Църквата, призната им свободно от ръководимите по силата на Господнето призоваване да указват преданост и послушание на Неговите пратеници и на техните приемници, и доброволното и синовно послушание на ръководимите към техните ръководители-пастири по силата на служението, което те им извършват, на подвига на любовта към тях и на жертвената готовност душата си да положат за тяхното спасение. Такава по своята същност, тази власт според Господнето поръчение трябвало да се упражнява не само от един Негов избранник и не по начин, както в обикновените човешки общества. Тя била дадена на всички негови избранници-апсотоли, и то в еднаква мяра. На всички апостоли бил обещан Утешител, Който да пребъдва винаги с тях и да ги упътва „на всяка истина“; всички апостоли получили Дух Светий на Петдесетница в еднаква степен; всички апостоли в еднакъв обем получили правото и същевременно и задължението да проповядват Евангелието, да участ, да кръщават „в името на Отца и Сина и Светаго Духа“, да „връзват и развръзват“, т.е. да съдят и въобще да управляват Църквата съгласно ония инструкции и наредби, които им били дадени. Всички получили от Иисуса Христа еднаква и равна власт, всички имали еднакви и равни права и пълномощия. Затова и когато се явила препирня, кой бил по-голям от тях, Господ открито ги порицал и заявил, че който иска да бъде измежду тях „големец“ да бъде на другите „като слуга“ и който иска да бъде „пръв“ да бъде на другите като „раб“ („…по-големият между вас да бъде като по-малкия и който началствува, да бъде като оня, който слугува).“

Житие на преподобната наша майка Мелания Римлянка

Както добрите плодове се раждат от добро дърво, така и святата издънка прораства от свят корен. Пример за това е преподобната Мелания, която произлязла от благочестиви християнски родители. Баща ѝ и дядо ѝ били висши сенатори. Като пораснала, Мелания горещо желаела да съхрани девството си непорочно и често с всички сили умолявала за това родителите си. Но тъй като тя била единствената им дъщеря и нямало друг наследник на безбройните им имения и несметни богатства, щом светицата навършила четиринадесет години, те я омъжили против волята ѝ за човек, равен на нея по знатност, на име Апиниан, който карал седемнадесетата си година. Когато бракът бил сключен, Мелания не се разделила с мисълта и желанието си да съхрани, ако не девството, то поне чистотата си, и всячески скланяла съпруга си към въздържание, като често го увещавала и му говорела през сълзи:
– Колко щастливи бихме били, ако живеехме заедно в чистота, като в младостта си работим на Бога без плътско съединение, което винаги съм желала и желая! Тогава двамата с теб бихме водили прекрасен богоугоден живот. А ако твоята страст, толкова свойствена на младостта, те надвива и ти пречи да изпълниш молбата ми, така че не можеш да победиш плътските желания, тогава ме остави и не бъди пречка за моето желание. В откуп за себе си ще ти предоставя всичките си богатства, роби и робини, съкровищата, златото и среброто и другото си неизчислимо имущество. Владей всичко това, само ми позволи да бъда свободна от плътски сношения.
Като чул тези думи, Апиниан не ѝ отказал напълно да изпълни желанието й, но не ѝ дал и пълното си съгласие, а само ласкаво казал:
– Това не може да стане дотогава, докато не придобием наследник на нашите имения. А щом ни се роди такъв наследник, тогава и аз не ще изостана от доброто ти намерение, защото не е добре, ако жената изпреварва мъжа си в доброто дело и в стремежа към Бога. Да изчакаме, докато Бог ни даде плод от нашето съпружество и тогава в съгласие ще пристъпим към живота, към който се стремиш.

Проповед на 27 март – Молебен канон и акатист на св. Богородица IV статия

Протопсалт Аргир Малчев остави жива следа в църковната музика у нас

Никола Антонов

Спомням си ранните 90 на миналия век, когато бях семинарист. Тогава нямаше интернет и YouTube, а България беше още в изолация и свободният достъп до живата псалтикийна традиция в Гърция беше все още немислим за нас. Изискваха се визи и не беше така лесно като сега да отидеш там, да учиш и да черпиш от живия извор. Тоталитаризмът току-що се беше сринал, църквата ни се отърсваше от десетилетен ледников период, а разколът вече чукаше на вратата… Новите изпитания не чакаха. В тези трудни времена постъпих в семинарията и се докоснах за първи път до източното пеене и византийската музика. Една вечер, едва седмица-две, след като бях постъпил в Софийската семинария, сричах сам в класната стая Псалом 50 на църковнославянски, валеше проливен есенен дъжд, а в съседство отнякъде долиташе ангелска музика. По-старите семинаристи разучаваха непознато песнопение – Трисвятое на Калогиру, както после разбрах. Казах си, че трябва да се науча да пея и аз така. Нашият учител г-н Л. Игнатов ни даваше да слушаме няколко касетки с гръцки изпълнения, от които най-силно ни впечатляваше светогорският манастир „Симонопетра“. Тогава чухме за първи път и обичаното от всеки сега „Агни Партене“ („Чистая Дево“), но имаше и много други недостъпни тогава за нас бисери на небесната музика. После разбрахме, че това са псалми от сборник, наречен „Псалтирион терпнон“.

Един ден г-н Игнатов ни показа ръкопис – псалом от книгата Псалтирион терпнон, преведен на църковнославянски език. Невероятно нещо!!! Ще пеем тези красиви песнопения в църква по време на богослужение и ще се учим от най-добрите! Преводите пристигаха един по един в пликове по пощата, адресирани до нашия учител. Нямах представа тогава кой е Аргир Малчев, но разбирах само, че това е човек, който работи с огромна отдаденост към църковното пеене, а неговият труд захранваше като високоскоростна магистрала непосредствено нашето вдъхновение и любовта ни към източноцърковната музика. Години по-късно (2006 г.) вече с благословението на патр. Максим на бял свят се появи книгата Приятен псалтир от Аргир Малчев, в която бяха събрани тези избрани псалми от „Симонопетра“, наредени с огромна прецизност върху църковнославянския текст и с изключително високо музикално качество!

Акатист на св. Богородица – IV статия

Проповед на Благовещение

Проповед на 21 март – Вечерня на Неделя Кръстопоклонна

Проповед на 21 март – Вечерня на Неделя Кръстопоклонна


Проповед на ✟ 2 Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама

Проповед на 18 март

Проповед на Богородичен канон и акатист – II статия

Да бъдеш православен

Проповед на Богородичен канон и акатист – 1 статия

Проповед на 1 март – Неделя Сиропустна

Да се подготвим за Великия пост. „И ще съди живи и мъртви.“ За Страшния съд

Да се подготвим за Великия пост. По стъпките на блудния син: от падението до покаянието

Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея

Да се подготвим за Великия пост. „И ще съди живи и мъртви.“ За Страшния съд

Да се подготвим за Великия пост. Молитвата на Митаря и оправданието на Фарисея

Д-р Никола Владиков – Възгледът на проф. протопрезв. Стефан Цанков за пътя от греха към светостта и въпросът за просветата

Проповед на ✝ Неделя 14 след Неделя подир Въздвижение ­- на Йерихонския слепец

Проповед на Неделя на 10-те прокажени

Беседа за св. Никифор Хиоски – Светецът на прокажените

Напред