Назад

Проповед на 11 януари – на Вечерно богослужение

Албанският архиеп. Анастасий: Инициативата за решаване на кризата трябва да дойде от Вселенска патриаршия

В навечерието на Рождество Христово Албанският архиеп. Анастасий отправи призив за възстановяване на общението между Православните църкви, повод за което стана украинският църковен въпрос. Това става три дни, след като Йерусалимският патриарх Теофил призова от Москва за среща на предстоятелите на Православните църкви в столицата на Йордания, Аман. Архиеп. Анастасий счита, че инициативата за такава среща по силата на каноните принадлежи на Вселенска патриаршия, но всички Православни църкви са длъжни да съдействат за възобновяването на диалога и общението. В своя „призив-молба за помирение“ той пише:

„Много неща бяха изписани и казани за украинския църковен въпрос. Най-важното и необходимо обаче е да се подчертае дългът за единство на Православието. Свети Йоан Златоуст изразява отеческия духовен опит и църковно предание, като казва: „Името на Църквата не е разделение, но единство и съгласие. Църквата съществува не за да бъдем разделени, но единени“. А на друго място: „Нищо не разгневява Бога така, както разделянето на Църквата“. Следователно всяко действие трябва да има предвид тази основна истина: единството на Църквата е преди и над всичко друго.

Църковните събития от изминалата година създадоха нова реалност, в която очевидно се намесиха геополитически интереси и цели. Тази нова ситуация не може да се пренебрегва пряко или непряко. Предоставянето на автокефалия на Църквата в Украйна не донесе желаното единство на православните, нито мир, както се случи при предишни предоставяния на автокефалия. Централното лице на украинския проблем, самоназованият „патриарх“ г-н Филарет, се отказа от томоса, критикувайки съдържанието и целта му. Разделението се разпространи и в други области и по православния свят. Едновременно с това най-голямото тайнство на единстовто и прощението – Божествената евхаристия – бе използвано от Московска патриаршия в това противопоставяне като средство за упражняване на натиск. Милиони православни са прекъснали евхаристийното общение с Вселенска патриаршия, Александрийска патриаршия и Гръцката църква“.

Проповед на 1 януари – Нова година

ПОД КРИЛЕТЕ НА НЕВЕЩЕСТВЕНАТА АНГЕЛСКА СЛАВА

Митрополит Йосиф, на САЩ, Канада и Австралия

Тържествен празник е Архангеловден. Отколешна е благочестивата традиция на този ден да се отдава чест на небесните закрилници. Душеполезна грижа на светата ни Църква е по този повод да ни припомня както някои свидетелства от живота на безплътните сили, така и някои задължения, които трябва да изпълним към тях.

Ако четем по-внимателно светата Библия, непременно ще забележим колко много се говори в нея за ангелите. Така например ангел херувим изгонил Адам и Ева от рая и стоял строг при вратите му. Ангелите извели Лот и дъщеря му из Содом. Ангел Божий съобщил на Агар, че молитвата ѝ е чута. Ангел Господен хвапал ръката на Авраама, за да не посече Исаака. Ангели слизали и се качвали по Якововата стълба. Ангел Божий охранявал Мойсея и другарите му и ги водел в приготвеното за тях място. Ангел Господен съобщавал волята Божия на народа. Ангел предрекъл раждансто на Самсон. Ангел небесен разговарял с пророк Илия. Ангел придружавал Товит. Ангели представлявали същността на много от виденията на пророците. И това са само няколко от многобройните случаи във Вехтия завет.

Още по по-явни са сведенията за ангелите в Новия Завет. Знаем, че ангел Господен предрекъл раждането на св. Йоан Предтеча. Ангел поръчал на Йосиф да прибере св. Дева Мария ири себе си. Аигел Божий я приветствал с радостната блага вест. Ангели пеели на небесата в чудната рождсственска нощ. Ангел предупредил светото семейство да бяга в Египет. Ангели прислужвали на Господа Иисус в пустинята. Ангели Го подкрепяли при молитвата Му Гетсиманската градина. Ангел Господен отвалил камъка от вратата гробни. Ангел съобщил на и светите мироносици радостната вест за славното възкресение. Ангел Господен отворил вратата па тъмнината и извел затворените апостоли. Ангел съобщил на апостол Филип да отиде и да кръсти етиопянина. Ангел Божий избавил апостол Петър от ръцете Иродови. Ангел заповядал на апостол Павел да се яви пред кесаря. Ангели Божии били в услуга на всички свидетели на вярата в Христа Иисуса. Сам Господ с повеление при глас на архангел ще слезе от небето, та живи и мъртви да бъдем винаги с Него.

Проповед на Неделя след Рождество Христово

Бележки от летописната книга и други документи, свързани с историята на храм „Св. Петка Епиватска“, гр. Пловдив

Свещ. Емил Паралингов

Летопис!..Едно само слово със седем букви, а в него отразени векове, цял мир!..

С ясно съзнание за историческа памет, един от първите свещеници при храм „Св. Петка“, гр. Пловдив, започва да води летописна книга на храма. От смирение, дори когато е изреждал храмовото свещенство, пишейки и за себе си, е скрил авторството си… Наистина, на истинските труженици на Божията нива не е нужно имената им да се знаят тук на земята. Достатъчно им е те да бъдат записани на небесата.

Настоящият материал е скромен опит чрез разкриването на няколко документа да се разкаже началната история на един от първите следосвобожденски православни храмове в Пловдив и да се отбележи годишнината от полагането на основния му камък.

Построяването на храм „Св. Петка“ има своя предистория, която ни връща векове назад… Малката старинна църква, посветена днес на св. прпмчца Параскева Римска, е построена на една скална тераса на Джамбаз тепе.

Смята се, че тази малка църква е от времето на падането на България под турско робство. Но има основание да се мисли, че е от много по-старо време. Издигната е в сегашния си вид през 1836 г. с ктиторството на родолюбивия копривщенски род Чалъкови. Била посветена на св. Петка Епиватска и в нея служил свещеник българин на църковнославянски език. През петдесетте години на ХХ в. църквата преминава изцяло в ръцете на преобладаващото гръцко и гърчеещо се население на нейната енория. Въпреки това до Освобождението, макар и избухналата българо-гръцка църковна разпра, богослуженията в нея били посещавани еднакво и от гърци, и от българи.

След Освобождението на България районът на север от църквата се заселва бързо от българи от близки и далечни села, дошли да търсят препитание в големия град. Те основават т. нар. „Нова махала“.

Представяне на най-новите книги на Синодално издателство

Притчите и присъствието им в евангелията

Притчата за блудния син

Силва Маринова

Питчата е проста и кратка, но разнообразна, запомняща се форма на изразяване. Евангелските притчи разкриват много истини и могат да бъдат характеризирани като земни истории с небесен смисъл, т.е. те имат
нравствено, дидактично и догматическо значение.

Разглеждайки смисъла на библейските притчи, св. Йоан Златоуст (Тълкувание на книга Псалми, РG55, 225) отбелязва, че те имат много значения, т.е. едновременно подчертават добрия пример и изобличават лошия, едновременно хвалят и упрекват.

Понятието притча има широко значение и обхваща всяко образно слово, даже гатанки и пословици. Според Шиваров (Н. Библейски речник, С., 1994, с. 274.), думата „притча“ в Свещ. Писание се използва за почти всеки израз с преносен смисъл. Според гръцкия автор Лангопатис общоприето е да се счита, че познатите ни като притчи евангелски разкази, които Христос използва, за да предаде учението Си, биват три вида метафори: алегории, сравнения и нравствени разкази или примери. В древногръцката литература притчата се използва като сравнение, паралел и аналогия във връзка с това, което се смята за абсолютно правилно. Аристотел не само разграничава притчата от алегорията и метафората, но и от мита.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, много от притчите на нашия Господ Иисус Христос съдържат нравствени или духовни истини, които не могат да бъдат предадени на обикновените хора, ако не са „облечени“ в притчи, които говорят за Божието царство по подходящ и разбираем начин.

„Защо Христос е говорел с притчи?“ – отговор на този въпрос е даден в евангелията от Марк, Матей и Лука, както и в Исайя (вж. Марк. 4:10-12; Мат. 13:11-13; Лука. 8:9-10; Ис. 6:8-10).

По-долу са посочени думите на Спасителя според евангелието на ап. Марк и това на ап. Матей: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството: Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не Видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“ (Марк. 4:10-12) и „затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“ (Мат. 13:13). Следователно чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне.

Проповед на Рождество Христово

Църквата и медиите – съработничество във вярата за полза на обществото

Ловчански митрополит Гавриил

Средствата за масова инфорамция (СМИ) играят важна роля в съвременното общество. Те са призвани да поднасят на широките слоеве от обществото коректна и своевременна информация за важни събития от областта на политиката, обществените процеси, културата, традициите, спорта, в това число и от областта на църковния живот и православната вяра, да ориентират хората за случващото се в света и днешната реалност.

Но СМИ не са само източник на информация, а и силен и важен инструмент за формиране на обществено съзнание, обществените нагласи, нравствените устои и светогледа на личността. Ето защо те носят отговорността не само да се придържат към истината и проверените факти, но и да се съобразяват с определени нравствени принципи, заложени в етичния кодекс на журналистиката и личната човешка съвест.

Проповед на 22 декември – Неделя преди Рождество Христово

БОЖИЯТА МАЙКА

Архим. Йоан Крестянкин

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Проповед на 20 декември – за св. Йоан Кронщадски

О. Георги Гугов – Беседа за живота и служението на св. Йоан Кронщадски

Духовният облик на руските свещеници – емигранти служили в Пловдивска епархия

Напред