Съвременни подвижници на благочестието

Апостолската мисия на стареца Клеопа (Илие)

Архим. Клеопа (Илие) е един от най-обичаните православни духовници на нашето съвремие, почитан не само в Румъния, но и в целия православен свят, старец на румънския манастир „Сихастрия“. Роден е на 10 април 1912 г. с името Константин в село Сулица, окръг Ботошани, в румънската област Молдова. Той е петото от десет деца в семейството на Александру и Ана Илие. Родителите му са силно вярващи, под тяхното влияние четири от децата им – три момчета и едно момиче, приемат монашеството, а след смъртта на своя съпруг през 1943 г. самата Ана избира монашеския живот под името Агафия. „Имахме отделна стая, цялата само с икони, като параклис, където се молехме. Събуждахме се в полунощ, четяхме от Псалтира, и правехме стотици поклони, и след това отново си лягахме“, разказва отец Клеопа. Още в ранните си младежки години той става ученик, заедно със своя брат Георги, на един от известните румънски подвижници – схимонах Паисий (Олару) от скита „Козанчя“. При стареца Паисий ежедневно се стичали десетки вярващи от цяла Румъния, според свидетелствата той изповядвал между 30 и 50 души на ден. За своя духовен наставник отец Клеопа казва, че подхождал към духовните си чада с безгранична любов, всеопрощение, търпение и благост.

През 1920 г., на 12 декември – в деня на св. Спиридон, младият Константин става послушник в скита „Сихастрия“ при стареца Йоаникий (Морой), заедно със своя по-голям брат Василий. Първото послушание, което Константин приема, е да пасе манастирските овце. През 1937 г. 25-годишният Константин приема монашеско пострижение с името Клеопа. Съвсем скоро след това младият монах е помолен да се нагърби със задълженията на стареца Йоаникий (който се разболява тежко). Цял месец той се моли и размишлява, преди да се съгласи, и едва след като получава благословението на стареца Паисий, се решава да поеме ръководството на братството.

Отец Юстин (Първу): биография на светостта

Μонах Филотей и мон. Неонила

На 25 юли 2013г. около 11часа, в деня, в който се навършват 40 дена от успението на стареца Юстин, в килията му, в която той утешаваше толкова човешки души, където прекара последните три години от живота си, и където и почина, стана чудо.

Килията на стареца беше отворена за посетители от 25 юли. В креслото, където обикновено седеше и приемаше за изповед, благословение или утешение, е поставена една голяма снимка – фотография. По времето, когато някои монаси и миряни са се молили в килията му, от фотографията е започнало да изтича свето миро – точно от мястото, където се намира благославящата му десница. Това се повторило и следващата сутрин, когато някои от поклонниците са се молили в килията му. Това е едно знамение от този светия, показващо на тези, които се намират там, и го търсят, че молитвата им се чува.

Векът на отец Ангел Шопниколов. Житие, страдание и упование

Георги Тодоров

15 декември 2003

Отец Ангел Шопниколов, който предстои по Рождественските празници да навърши 96 години, е жива история на България и на Църквата ни. Роден е една година преди обявяването на Независимостта. В неговия живот виждаме как „голямата“ история бурно се намесва в живота на човека и как в крайна сметка с Божията помощ той надживява и световни войни, и революции и идеологии. Подобни незаслужено забравени личности са нашите най-ценни и и истински живи съкровища, пратеници от други времена. Ако имаме и уши за духовната и житейска мъдрост, която те носят, ше можем сами да станем нейни носители и да я съхраним за идващите поколения.

Старият свещеник е запазил както бистрия си разум, така и паметта си за миналите събития: Роден съм на 26.12.1907 г. в с. Костенец. Родът ми е от тука. Шопииколов се казвам. В незапомнено време дядо Никола дошъл от шоплука и тук се задомва и оттам произхожда презимето. В моя род по бащина линия свещеници не е имало, а по майчина линия аз съм седмият поред. Дядо ми по майчина линия се казваше дядо поп Ангел. Тримата му сина са свещеници. Бащата на дядо поп Ангел се казва Йоан, но презимето му е Яковов.

Труд, молитва и вяра. Игумения Златка Козарева (+ 2003 г.)

Радка Рашкова

Манастирът „Св. вмчк Мина“ се намира близо край гр. София. Той е отворен дом на Бога за всяка душа и всяко сърце.

Спирам пред скромната телена врата с метален кръст. Свеждам глава с дълбока признателност пред Бога, че ми е дадена възможност да посещавам това свято и чисто място, правя кръстен знак и влизам. Вятърът ме поздравява чрез нежно шумолене в листата на брезите, които като стражи заграждат постланата с обикновени бели плочки пътека. Минавам бавно по нея и влизам във вътрешния двор. Погледът ми се отправя към безоблачното синьо небе, преминава през щъркеловото гнездо върху камбанарията на храма „Св. вмчк Мина“ и спира в градината с прекрасните цветя, които цъфтят тук от ранна пролет до късна есен.
По средата на това цветно море, опряна на циментовото корито на чешмата с тояжка в ръка, стои една слабичка фина жена, облечена в черно.

Това е тя, майка Златка, игуменката на манастира, отдала целия си живот в служба на Бога и в моление за човешките души. Целувам с дълбоко уважение и признателност подадената ми за поздрав десница. Колко голямо сърце има тази жена, за да побере в него болката и мъката на човешките страдащи души, пристъпващи прага на манастира! Колко голяма сила се крие в нея, за да може да застане пред строгия и проницателен поглед на св. великомъченик Мина и
да измоли от него застъпничество пред Бога за прошка на греховете ни, за помощ във всяка нужда или за благословия в житейския ни път.

Неспирен е потокът. Идват десетки, а в празнични дни – стотици хора. На всеки майка Златка помага и посочва верния път – Пътя към Бога.

„А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Йоан. 17:3).

Истина, която тя е разбрала много рано. Истина, която тя оставя като завет към всички души в този свят.

Старец на цяла Русия. Животът на архимандрит Йоан /Крестянкин/

Архимандрит Йоан /в света Иван Михайлович Крестянкин/ се родил на 11 април 1910 година в град Орел в многодетно семейство, бил осмото и последно дете. Още от малък Ваня прислужвал в храма, на шест години вече бил клисар, а след това изпълнявал задълженията и на иподякон. На дванадесет години за пръв път изразил желанието си да стане монах. В животоописанието на стареца тази история е изложена по следния начин.

На Елецкия епископ Николай му предстояло да замине на служба на ново място и когато прощаването му с богомолците вече привършвало, иподякон Иван Крестянкин, желаейки да получи от архиерея напътствие за живота си, се докоснал до ръката му, за да привлече по този начин вниманието върху себе си. Тогава владиката се навел към момчето с въпроса: „А теб за какво да те благословя?“ Ваня във вълнението си му казал: „Искам да стана монах“. Полагайки ръка върху главата на момчето, епископът помълчал малко, прозирайки бъдещето му. После сериозно казал: „Първо ще завършиш училище, после ще поработиш, след това ще приемеш сан и ще послужиш малко, а като му дойде времето, непременно ще бъдеш монах“. И животът на младежа се подредил точно както казал архиереят.

Велик в своето смирение и себежертвеност

[2018] година се отбелязват 130 години от рождението и 70 години от кончината на Неврокопския митрополит Борис – духовник, оставил дълбока следа в живота на Българската православна църква.

Той се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско.

През 1910 г. Вангел Разумов /светското име на митрополит Борис/ завършва Цариградската духовна семинария. Там той получава стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от примерното му и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917г. е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и привлича вниманието на висшите църковници, които го извикват в София, отличават го с офикията архимандрит и му възлагат послушанието на протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година е ректор на Софийската духовна семинария Св. Йоан Рилски.

 

В памет на архим. Поликарп /Мадзароглу/

На 15 юни 2012 г. се престави в Господа архим. Поликарп /Мадзароглу/, неуморен труженик на Христовата нива, познат и многоуважаван и у нас от многобройните си посещения в България. Роден в Едеса през 1929 г., о. Поликарп се ражда за Бога в монашество в манастира „Св. ап. и ев. Йоан Богослов” на о. Патмос. Божият промисъл насочва стъпките му към Солун, където на 11.10.1951 г. е ръкоположен за дякон от Солунския митрополит Пантелеимон /Папагеоргиу/ в митрополитския храм „Св. Григорий Палама”. Пак същия митрополит го ръкополага за презвитер на 12.01.1958 г. в храм „Св. вмчк. Георги Победоносец” в солунския район Неаполис.

Деветнадесет години от свещенослужението на стареца Поликарп преминават в Солун като клирик на Солунската митрополия, от 1951 до 1970 г. Изящен плод на неговите трудове – духовни и материални – е храм „Панагия Фанеромени” в кв. Калитея. Тук той не само изгражда храма от основи, но създава най-важното – сплотена и човеколюбива енория, която и до днес живее по заветите, оставени от стареца. През 1963 г. е изпратен на послушание като председател на солунския храм „Св. София – Божия премъдрост”, а от1962 до 1968 г. е игумен на манастира „Св. Теодора Солунска”. През 1970 г. преминава на служение в Касандрийската епархия, обхващаща вътрешния ръкав на полуостров Халкидики – Касандра и част от източната страна на полуострова по посока Солун. Малко известен факт е, че семената, отгледани и умножени по-късно в стократен плод от стареца Паисий Светогорец – сестрите на манастира „Св. ап. Йоан Богослов” край Суроти, – са посети от стареца Поликарп, който с големи трудове изградил материалната база, пътя, водоснабдяването на манастира и организирал сестринството, съставено от боголюбиви девойки – негови духовни чада от годините на служението му в Солунска Митрополия. През 1983 г. старецът откликва на призива на Александруполският митрополит Антим Русас /сега Солунски митрополит/ и с няколко сестри от Суроти заминава за Александруполи, където Бог го дарява с милостта си да засади и отгледа с много любов най-съвършеното си многоплодно дърво, манастира „Панагия ту Евру” при с. Макри, и да се превърне в незаменима духовна опора за целия източен район на Егейска Тракия.

Биография на ставр. свщик. Аспарух Стоичков

Ставрофорен свещеноиконом Аспарух Стоянов е роден на 8 февруари 1915 г. в с. Радуил, Самоковско, в сърцето на Рила планина. В този ден по християнския календар бил празника на св. Три светители, което дало повод на майката да определи на шопски диалект бъдещето му: „Оно се роди на „Три светителе“ и ке ми стане поп.“ Селският учител – кръстникът – му дал името Аспарух.

И наистина, сред многочленното семейство от четирима ратя и две сестри, той от малък се отличава с любознателност и любов към учението. През 1921 г., едва шестгодишен, е записан в селското училище, където завършва трети прогимназиален клас. В училището по това време преподават завършилият Казанската духовна семинария в Русия Антон Станков, завършилият Духовната академия и специалност „класически езици“ в СУ Александър Милев, впоследствие професор по древни езици в СУ, Радко Поптодоров – семинарист, а по-късно преподавател в Духовната академия. Те оставят незаличими следи в съзнанието на будния младеж и помагат да се оформи желанието му да се подготви за духовник. Александър Милев дори написва молбата му до Ректора на Софийската семинария. През 1929 г. се записва в Педагогическата гимназия в гр. Самоков, но скоро напуска по финансови причини. Голямото семейство живее в бедност и не може да си позволи да отделя средства за храна и квартира в околийския център. Но всички смятат, че той не бива да остане с това образование, пък и той самият е много любознателен и мечтае да продължи да учи. Братята му и селските младежи се обръщат към него с „попе“. Кандидатства в Софийската духовна семинария, но не е приет, защото не може да пее по ноти.

Тъй като всяко лято прекарва в Рилския манастир и помага на монасите в ежедневните им задължения, той се включва и завършва шестмесечен църковен певчески курс, организиран от Светия Синод.

Спомени за протойерей Евстати Янков

От кончината на приснопаметния Евстатий Янков от Чепеларе тази година се изпълват кръгли 50 години (бел. ред. – текстът е писан 2002 г.). Но колцина са помнещите добрия пастир? Шепа духовни чеда, които едно подир друго гаснат в родното му Чепеларе. Още приживе той е имал откровение свише, че нивата на неговия труд ще запустее и буреняса, което сам о. Евстатий със сълзи открил на свое духовно чедо.

Скъпа е в очите на Господа смъртта на праведника. Добрият пастир не умира, но и подир телесната си смърт всеотдайно бди над малкото си стадо. Споменът за него е с похвала…

Светлината на спомена за тоя праведник ще да е била по-ярка по времето, когато архимандрит Серафим е писал предложените тук биографични блежки за своя духовен другар и съпастир. Въпреки това, духовното съприкосновение със светлия лик на о. Евстатий неотменно рони във всяка вярваща душа искрите на любовта към Господа Бога, на Когото този български Йоан Кронщадски послужи от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всички свои сили (срв. Марк. 12:30).

Бележитият със своите пастирски подвизи протойерей Евстатий Янков се родил в китното родопско село Чепеларе (Смолянско), в много бедно семейство от втория брак на майка си. 

Творчеството на игумения Валентина Друмева

Творчеството на игумения Валентина (Друмева) от Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“

(доклад изнесен от Галя Тодорова на международната богословска конференция „Свето-Йоанови четения“ в София, юни 2017 г.)

Майка Валентина е истинско явление в съвременния духовен живот в Българската Църква. Тя е известна като автор на много книги, но малцина са запознати с цялостното ѝ творчество, което досега не е било обект на специално изследване. Някои от книгите на монахиня Валентина са ставали особено популярни през годините, за тях е говорено, правени са екранизации, но досега не е правен пълен преглед на нейните издания и цялостно творчество. Всъщност, и тя самата не знаеше броя на своите книги и когато в хода на настоящото изследване я помолих да направи списък на всичките си книги, ми каза учудено: „Мислех че са около 40, но те излязоха 60″.

Целта на настоящото изложение е да се запознаем накратко с нейните книги и с главните акценти от дейността ѝ на християнски писател.

Монахиня Валентина, в света – Стойка Стоева Друмева, е родена на 18 август 1934 година. Тя произхожда от вярващо семейство, което поколения преди да се роди тя, е водело духовен и въцърковен живот. Дядо ѝ е бил настоятел на храма в село Войводино, Варненско, в което е родена. От малка е възпитана във вярата, била е дете, привързано към книгите и размишленията, но не е била особено затворена в себе си. Като дете и ученичка никога не е писала и не е имала влечение към литературно творчество.