Св. Нектарий Егински – Как следваме Спасителя Христос

Ако обичаме Христос и любим заповедите Му, тогава ние можем да кажем, че следваме нашия Христос и Спасител, защото Той Самият ни е известил това с думите, „ако ме любите, опазете Моите заповеди“, (Иоан 14:15) и веднага добавя, „ако някой Ме люби, ще спази словата Ми“ (Иоан 14:23-24). А пък евангелист Иоан казва в своите послания: „По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. Който казва, „познах Го“, а не пази заповедите Му, той е лъжец; истината не е в него. Който пази словото Му, в него наистина Божията любов става съвършена. По това узнаваме, че сме край Него. Този, който желае да казва, че е в Него, длъжен е да върви така, както Господ е вървял“ (срв. 1 Иоан. 2:3-6).

Съгласно това, ние следваме Христос, отъждествявайки нашата воля с Неговата воля, така че когато действаме, в нас да действа не собствената ни воля, а волята Божия. С други думи, не ние живеем, а в нас живее Христос, както казва апостол Павел: „вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). И добавя: „защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли, умираме ли – принадлежим на Господа (срв. Рим. 14:7-8). Този начин за следване на Христос е единственият истинен начин; и само така можем да се запазим действително свободни. Това всъщност ни тласка да вършим делата си като същества разумни и нравствено свободни. Тоест нужно е

духът ни да следва Духа Господен, сърцето ни да се прилепи към Него, а волята ни да се отъждестви с Неговата воля.

Когато правим така, тогава ние ставаме истински следовници Христови и крачим безкористно по пътя на истината, оставайки нравствено свободни. Тоест нужно е духът ни да следва Духа Господен, сърцето ни да се прилепи към Него, а волята ни да се отъждестви с Неговата воля. Когато правим така, тогава ние ставаме истинни следовници Христови и крачим безкористно по пътя на истината, оставайки нравствено свободни. Само ако действаме по този начин, ние се отричаме от себе си. Защото няма по-голямо себеотрицание от подчиняването желанията на плътта на желанието на духа; на практика това се явява реалното разпване на плътта, която в такъв случай е невъзможно да бъде подведена дори и от най-малкото задвижване на желанието. По причина на този факт телесният ипостас на човека се натъжава (започва да скърби, б. пр.). Такъв подход желае от нас Спасителят Христос и само в процеса на тази практика ние сме свободни същества. Всякакъв друг начин на вървеж е заблуда. Заблуждават се тези, които мислят, че са християни и че следват Христос, само защото носят Неговото име и чуват заповедите, заучават ги, но са далеч от това да съгласуват своята воля с Божествената воля. Същевременно

проявяват небрежност към потребността да украсят себе си с християнските добродетели,

предават се на страстите и желанията си, работейки под закона на греха, като изпълват живота си с нечистотията на своите грехове. Няма нищо християнско в техния живот, в общото им битие, в делата им, нито в ежедневните им занимания, на устата и на сърцето им, в ума и мисълта им, но всичко при тях е светско, чуждо и далечно на християнския дух. Божественият Златоуст поучава християнина така: „в нищоо не те ползват правилните поучения, ако си небрежен към ежедневието и начина на своя живот.“ А апостол Павел пояснява: „защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани“ (Рим. 2:13). Подобно увещание дава и Яков, брат Господен, казвайки: „бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, тъй като това е неразумие и мамене сами себе си. Защото, ако някой е само слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който възприема себе си просто, гледайки се в огледало; защото такъв е видял себе си добре изглеждащ в огледалото и е отминал,; после обаче веднага е забравил какъв е бил. Но който е вникнал с много внимание и е изучил съвършения закон на евангелието и устои в него, той е станал не само незабравящ слушател, но и изпълнител на делото, дадено от закона. Такъв ще е блажен, заради спазването на Божията воля. Ако някой от вас вярва, че е благочестив и верен на задълженията, които религията налага,

но не обуздава езика си,

а мами сърцето си чрез своето заблудено виждане, то тогава неговата религиозност е безплодна и напразна. Религиозност чиста и непорочна пред Бога и Отца е тази: да посещаваш сираци и вдовици, да им предоставяш помощ и добронамереност и същевременно да пазиш себе си чист и непорочен от греха, който властва в света“ (срв. Иак. 1:22-27).

От това следва, че познанието трябва да върви редом с делата, тоест нужно е и да се познава законът, и да се следва. Това означава вяра в Христос, това означава християнство, закон на свободата. Познание без добродетелен живот, без християнско житие, в нищо не ползва. Защото, разбира се, не съществува нищо общо между Христос и Велиар; затова и апостол Павел се провиква: „не можете да пиете от чашата Господня и от чашата бесовска; не можете да участвате и на трапезата Господня, и на трапезата бесовска. Или пък искаме може би да възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?“ (1 Кор. 10:21-22). А Господ наш Иисус Христос учи следното: „никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите едновременно на Бога и на мамона“ (Мт. 6:24). По този въпрос и божественият Златоуст, поучавайки ни, казва следното: „защото дори и някой правилно да вярва в Отца, в Сина и в Светия Дух, ако няма правилен живот, няма да получи спасението само с вяра. Затова и когато се казва: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Иоан 17:3), да не мислим, че е достатъчно за спасението само казаното в това изречение,

защото е нужен и съответен начин на живот,

който трябва стриктно да се следва. Разбира се, по-горе виждаме да казва: който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Иоан 3:36). Но и тук, бихме казали, не е достатъчна само вярата в спасението. Това се доказва от разпръснатите из множество места вътре в Евангелието упоменавания за начина на живот. Ето защо не е казал, че единствено и само това е вечен живот, нито че само този, който вярва в Сина, ще има вечен живот; но че и вярата, и точният начин на живот се оказват от жизненоважно значение; тоест, ако ти нямаш правилен живот, правилен начин на житие, следва търанията на пъкала. И не е казал „на него“, а „върху него“, заявявайки с това, че никога няма да се освободи, за да н  си помислиш, че думите „не ще види живот“ е само временна смърт, а

за да повярваш, че е постоянен пъкъл.

Тези думи е изрекъл, за да покаже, че пъкълът се установява в него за постоянно. Говори това с цел да ги подтикне към Христос.

Така към тези, които се назовават хирстияни, а действат лукаво и вършат сатанински дела, се обръща със следните слова: „никаква полза нямате от това, че наричате себе си християни. Така както и дъщеря, която е девица, докато опазва добросъвестно и достойно своето девство, бива наричана девица и е такава наистина. Но ако тя бъде подлъгана от някого, тогава се разваля и загубва своето девство, след което вее не е девица, също както и ако онзи, който нарича себе си християнин, наруши съгласията, тоест престъпи обещаното от него, отблъсквайки евангелското слово и вършейки нещата на света, няма никаква полза от това, че се нарича християнин“ (Златоуст, За лъжепророците).

„Този, който иска да е чист християнин,“

казва св. Василий Велики, „е нужно да познава Божественото Писание, да е уравновесен, несребролюбив, мирен, любезен, милосърден, без гняв и злопаметност; доближаващите го да се поучават от примера му, да не обича тщеславието, гордостта, хвалбите, да има вътрешна простота и нищо да не предпочита повече от Бога“ (св. Василий Велики, За добродетелта).

Също и св. Кирил в своя Катехизис казва: „от това, че ни наричат християни, няма никаква полза, ако не следват аналогични дела. Защото е писано: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови (Иоан 8:39).“ Тоест няма никаква полза нито от наричането, нито от познанието на Писанието, ако те не се следват от дела.

Автор: Св. Нектарий Егински, митрополит Пентаполски
Из „Опознай себе си“, Синодално издателство, 2016 г.