Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед в Неделята на Разслабения

Св. Лука Войно-Ясенецки

„А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.“ (Йоан. 5:2-4)

Целият свят, цялото човечество, според мен, е подобно на тази къпалня Витезда. Това еврейско слово означава „дом на милосърдието“ и в него лежали множество болни, сакати, хроми, слепи.

Това е образ на нашия свят. Нима в него няма огромен брой такива телесно болни, каквито лежали в къпалнята при Овчи порти: хроми, сакати, слепи, изсъхнали и неподвижни?

О, как много, как безкрайно много са те! И как жадуват изцеление! Но и за тях съществува и до днес „дом на Божието милосърдие“.

Ала неизмеримо повече са болните, тежко болните духом!

Колко хроми едва се държат, често се спъват и падат по пътя на своя духовен живот!

О, колко много са слепите духовно, често даже умишлено слепи, които закриват взора на своето сърце, за да не видят Божествената Христова светлина!

Ако са нещастни онези, които са лишени от своите ръце и нозе, то много по-нещастни са лишените от най-главното – от добро и чисто сърце; защото няма нито един орган, толкова важен, като сърцето, и ако то е нечисто, ако е пълно с греховна сквернота, то е неспособно към възприемане на Божията правда, на Христовата светлина.

А малко ли са сред нас онези, които имат изсъхнала душа, не оросявана никога от Божията благодат? Сърцето им засъхва, както засъхва земя, не напоявана от Божиите дъждове.

Но ако светът прилича на къпалнята при Овчи порти по множеството болни с тяло и дух, които жадувалии изцеление и чакали да се раздвижи водата, то тази къпалня била нареена и Дом на милосърдието, понеже в нея се изляло безкрайното Божие милосърдие върху нещастния и грешен човешки род. Понякога то се проявява толкова явно – както раздвижването на водата в къпалнята – когато след жестоки години на глад Бог благославя погиващите люде с богат урожай, или когато със страшни сътресения от бедствия или ужасите от войни Господ спира заблудилите се по пътя на нечестието, своеволието, гордостта и близки до гибелта народи. За това има множество примери в Старозаветната история на изграилския народ.

И не само в историческите събития, но още повече в живота на отделни хора се проявява това Божие милосърдие и грижа за изцелението и спасението на погиващите. Ала спасение и избавление получават само онези, които винаги с голямо внимание следят Божиите дела и бързат да се възползват от Божието милосърдие.

Както онези, които лежали в къпалнята и били съсредоточени в страданието си и напрегнато чакали момента на раздвижването на водата, така и ние, болните духом, трябва винаги да сме съсредоточени върху това, което се случва в душата ни, и да не пропускаме онези велики минути, когато подобно на раздвижването на водата, ще чуем тихия глас на ангела-пазител, който ни дава изцеление в покаяние и сълзи.

Само които бодърстват над сърцето си не ще пропуснат момента на Божието милосърдие и ще получат изцеление, като онези, които в къпалнята първи влизали във водата веднага щом ангел я раздвижел.

А които се бавят, чиито очи са натежали, чиито сърца са заключени, които или категорично не искат да видят Божията милост или я виждат трудно и късно – те закъсняват и остават неизцелени, както остават неизцелени, които не успявали първи да влязат във водата на къпалнята след снизхождането на Господния ангел.

Виждате, това евангелско повествование представя образ на случващото се в света; представя образ на това как се дава Божията милост; оставя наставление как трябва да бързаме, с всички сили да бързаме да се възползваме от Божията милост, която е открита за всички, които я търсят, които я ценят, които се стремят към нея.

Дверите на милосърдието са открити пред всички, превити под тежестта на своите грехове, които, ниско навели глави, се бият по гърдите и се каят пред Господа.

И мнозина от вас в неотдавна миналия Велик пост се покаяха. Но мога ли да бъда спокоен за всички покаяли се, да бъда уверен, че те използват пълноценно този велик дар на прощаването на греховете, получен в тайнството покаяние и в тайнството причащение?

О, не, не мога, затова нека напомня словата на великия учител на Църквата – св. Йоан Златоуст: „Недостоен за прошка е онзи, който след причащаване отново съгрешава; недостоен за здраве е онзи, който след изцелението си отново си причинява рани; недостоен за очищение е онзи, който след очищението си отново се осквернява“.

Ще напомня и още по-силните и тежки слова на свети апостол Петър: „…след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. За тях би било по-добре да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина“, и „изкъпаната свиня – в тинната кал““ (2 Петр. 2:20-22).

Затова, нека пазим в сърцето си словата на Господ Иисус Христос към изцеления разслабен: „Недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.“

30 април 1950 г.

Източник: Проповеди за цялата година. Св. Лука Войно-Ясенецки